Прочетен: 658 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2016 18:02
Сърца, сковани от липса,
копнеят Любов.
Като пустинята дъжда.
Като детето своята майка.
Онемели
спомнят си песента й нежна.
Изтръпнали от недокосване
лелеят ласката й топла.
Защо е толкова трудно
елементарните неща
хората да си отдават?
А вместо това
все повече се отчуждават,
за Бога забравят,
на материята се отдават.
Душата си за пари продават.
И най-простичките неща
лукс стават.
Хората забравят
какво е поглед мил,
дума сгряваща отвътре,
прегръдка, в която да се отпуснеш,
Любов, в която да потънеш -
душата ти покой да намери
и да спре да трепери
от болка, от мъка, от тегоби,
че ангели дойдохме,
а сега сме като роби.
Но пропукват се стените,
ледовете се топят,
оковите разкъсваме
и вдишваме все по-дълбоко
това, което Бог ни дарява-
Дух на Свобода,
Дъх от Любовта,
проникновение на Мъдростта.
Огънят на Вярата
разпалва искрата
в нашата душа.
И в този пламък изгаря
омразата, отчуждеността.
Вместо лед и студ -
топлота.
Зимата свършва,
Пролетно възраждане идва
за Майката Земя,
за всяка нейна рожба мила,
Светлината си освободила
от мрак и сенки,
от страх и сън злокобен.
Будни сме,
отворени,
поемащи,
отдаващи.
Пак сме Бог,
пак сме Любов
и този път завинаги.
Деляна Ангелова
29.08.2016 г.
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...