Все повече анализатори допускат, че имигрантската криза е активно мероприятие, целящо да отклони вниманието на европейските общества от една друга и не по-малко опасна реалност. Да се обяснява процесът на преселението единствено с либералната наивност на европейските политици е толкова сериозно, колкото легендата, че в основата на Троянската война е стояла само красотата на една жена. Да, идеята за хубавата Елена е мит, но дали е история.
Историята доказва, че зад всеки геополитически процес обикновено се крият икономически интереси. Политиката е израз на овластяването на елитите. А действителната им власт неминуемо минава през властта на капитала.
Кой има полза от събитията в Европа?
Тук е уместно да си спомним едно подготвящо се споразумение, което успешно остана встрани от общественото внимание – Трансатлантическото партньорство за инвестиции и търговия (ТТИП). Въпреки силното лобиране от страна на Европейската комисия и от повечето политически елити, съмненията в нечистотата на това споразумение успяха да преодолеят медийното затъмнение. След вълната от протести в много европейски държави срещу неравностойното обвързване на европейската и американската икономика, стана ясно, че ТТИП не се ползва с голямо обществено доверие. На Стария континент бяха събрани близо два милиона подписа срещу споразумението – най-мащабната обща петиция на граждани на ЕС в историята на този съюз. И въпреки това, на 28 май 2015 г. Комисията по международна търговия към ЕК реши да не се съобрази с гражданските настроения и гласува резолюция за продължаване на преговорите по ТТИП.
Дори повече – Европейската комисия наложи забрана за публичен достъп до документите от преговорите за партньорство за срок от 30 години, а по силата на закона за свобода на информацията, през юни 2014 г. се разбра, че американското правителство също е блокирало публичния достъп до документите за ТТИП за срок от пет години, мотивирайки се с „чувствителното естество“ на съдържанието им.
Въпреки медийното затъмнение и пълната секретност между договарящите се страни, в социалните мрежи и в някои медии излязоха нови притеснителни факти, свързани с ТТИП. Беше въпрос на време недоволството на обществото да придобие по-големи размери.
Случайно или не, по това време започна и мигрантската криза.
Залети от стотици хиляди имигранти, европейските общества трябваше да се справят с нов сериозен проблем. Трансатлантическото споразумение и съмненията, свързани с него, отстъпиха на заден план. Кой би мислил за бъдещ търговски договор, когато в Париж убиват хора, а в Кьолн насилват жени? Либералната наивност на толерантните европейци, започна да се трансформира в негодувание към неблагодарните имигранти.
Много е вероятно това да е една от целите на мероприятието “мигрантска криза“. Създаване на нова опасност с цел отклоняване на вниманието от другата заплаха, надвиснала над европейските държави.
Вече за никого не е тайна, че нашествието на огромни маси от предимно млади мъже беше организирано. Брошурите с инструкции на фондацията на Сорос, открити в много от емигрантите, бяха само върхът на айсберга. Още в началото на великото преселение се надигаха гласове, които предупреждаваха за изкуствения характер на този процес, но опиянени от своята либерална непогрешимост, болшинството от европейските общества не реагираха и се доверяваха на интерпретацията и внушенията на официалните медии. През периода на европейската „лудост“ всеки трезв глас беше определян като ксенофобски.
Така приключи първият етап от плана за Европа.
Дестабилизацията.
Чрез ТТИП падат и всички регулации за ГМО храни. Падат и ограниченията, свързани с всякакви контролни регламенти, осуетяващи печалбите на корпоративния елит. Нещо повече – предвидено е ако на територията на дадена страна се води война, корпорациите да изискват обезщетения за изгубени печалби по време на военните действия. Правителствата на отделните държави няма да бъдат нищо повече от местни чиновници. Всъщност това е само малка част от последствията след ратификацията на ТТИП. Това е изтекла информация, която представлява една несъществена част от целия договор. Вярно е, че и сега корпоративният и банков елит пряко влияе върху политическите и обществените процеси в Европа и САЩ. Реално бюрократите в Европейския парламент и Европейската комисия са в по-голямата си част лобисти на редица големи банки и корпорации. Въпреки това, не всяка идея и желание на бизнес елитите в САЩ и ЕС се осъществяват. Причината е, че лобирането струва пари и време, а освен това става на тъмно. След подписването на ТТИП този проблем ще отпадне и трансатлантическите корпорации ще имат законовата власт да се разпореждат с нашите съдби. В буквалният смисъл. Става въпрос за безпрецедентна власт на корпорациите, надхвърляща националните граници. Един нов тотален контрол над народите на Европа и САЩ. А с предстоящото ратифициране на вече финализираното Транс-тихоокенско споразумение – и над целия свят. Овластяване на няколкостотин фамилии, надминаващо дори най-смелите мечти на диктаторите от близкото минало. Едно окончателно разпростиране на корпоративните гиганти над всички континенти. Хегемония, която няма да бъде ограничена от територии или политически сътресения. Диктатура, която може да продължи дотогава, докато тази икономическа система съществува. Пазарен феодализъм. Всъщност, този е скритият залог. Дестабилизирането на Европа е най-малкото, което транснационалният корпоративен елит е готов да направи, за да се сдобие с абсолютната власт.
http://www.memoriabg.com/.../zapochna-vtoriat-etap-ot.../