Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2015 17:54 - Майката на Света. Завръщане в Едем.
Автор: delianaangel Категория: Изкуство   
Прочетен: 1636 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.03.2015 23:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Майката на Света. Завръщане в Едем.


Майко на Света – би ли ми отговорила ?

Аз съм тук с теб, дете мое! Аз никога не съм те напускала. Така както не съм напускала и никого от вас. Много от вас затвориха вратите на своите Души за Божествения поток на Любовта. Но тази енергия на Любовта е вездесъща. И така както водата намира отвори и продължава да тече по нататък, така и тази енергия на Любовта струи по цялото Мироздание навсякъде и няма такива места, където тя не може да проникне. Тя е навсякъде, където има живот. Тя е – струящата тъкан на живота. Всичко съществуващо пребивава в нея. Има и някакви отделни островчета, така както в реката има отделни участъци от суша, които се мият от нейните води. И тази живителна вода, мие твърдите брегове и измива помалко, помалко твърдите камъни, и ги изглажда! И частите на тези камъни нямат силата да се съпротивляват на натиска на водата и се устремяват заедно с тях и се разтварят в реката на Любовта. И тази река се стреми да се върне обратно в океана на Любовта, там, откъдето е произлязло всичко и където ще се завърне всичко, източникът на живота и завършващият цикъл на жизнения етап. Всички вие ще се завърнете. Друго е невъзможно.

Какво е необходимо, за да се върнем в този Божествен океан на Любовта?

Да се отворите (да се откриете)! Да се разоръжите. Да престанете да се борите. Да престанете да противостоите. Просто да бъдете тази Любов. Просто да чувствате в себе си тази тъкан на света, да чувствате, как тази струяща енергия преминава през вас. Да й се откриете и да не се опитвате да анализирате, има ли я или я няма. Всеки път когато ти пожелаеш да станеш просто тази Любов, ти ще станеш Нея! В тези кратки, засега, мигове ти ще усетиш своята връзка с всичко съществуващо, ти ще усетиш себе си не като част, а самото това съществуващо, единото Божествено, изпълнено докрай с Любов, която се излива като от препълнена чаша! Но всичко това е също донякъде неправилно. Защото няма граници Божествеността. Няма граници и у теб! Но с всяко твое вдишване тази енергия на Любовта се умножава, расте и се разширява в теб. Просто позволи на себе си да станеш Нея, не се съпротивлявай, не анализирай. Просто й се довери. Тя ще ти отвори много врати. Тези врати, които са затворени в теб. Тя отваря всички врати във всеки един от вас. Тя не ги отключва, не ги троши, тя ги разтваря. Позволи на себе си да се разтвориш в нея. Не се страхувай, че на теб нещо няма да ти е както трябва. Та нали ти си вечно същество. Вечно и безкрайно. Безгранично.

Защо много от нас са загубили връзката си с този океан от Любов?

С него е невъзможно да загубиш връзката си. Защото това сте и самите вие. Вашата многомерност ви позволява да бъдете едновременно, и цялото, и частта. Но това знание си е отишло от вас и сега чак се завръща във вас. Когато ти усетиш себе си като цяло, ти осъзнаваш, че никога не си губила тази си връзка. Дори и ако ти затвориш плътно вратата, все едно, ще се намери процеп, от който да прониква мъничък лъч Светлина! Вие сте затворили своите врати, затворили сте сърцата си!

Защо? Какво се случи?

Детенцето идва в света с отворено, открито сърце. То е отворено за света и е отворено за Любовта. Но светът, създаден от вас, не му позволява да се открие към този свят, този свят си има своите особености. Вие от детството им си учите децата да не проявяват открито своите чувства и те се закриват (затварят). А какво по-хубаво би могло да има от проявата на истинните ви чувства? Вие внасяте наказания за непослушание и детенцето се затваря. И започва да живее в своя си вътрешен свят. И много от вас външно живеят не така, както вътре в себе си и обратно. И тогава се получава този дисбаланс между вътрешното и външното. Външно вие се опитвате да съответствате на правилата и установените норми, въведени във вашия свят. А вашата вътрешна същност протестира против това. Тя се стреми да изскочи навън. Тя иска да се прояви в истинния си вид. И това вас ви мъчи. Вие сдържате поривите на собствената си Душа. Вие не й давате тя да се прояви в своята истинност. И вие започвате да се затваряте, да се обграждате от своята истинност. Вие започвате да се отъждествявате с обкръжаващия ви свят и да подменяте своята вътрешна природа. Вие сами издигате преградите непозволяващи на вашата истинност да проникне навън.

Само немного от вас вървят по друг път, по пътя на проява на своята истинност. Но мнозинството от тях правят това в уединение, в тайна, в сакралност, защото не желаят да им се пречи. Те вървят по отделни пътища. И тях ги наричат чудаци, луди, юродиви, светци. Тези отделни пътища са трудни, защото няма утъпкани, всеки върви по тях самостоятелно. Но вие трябва да се обедините. Защото съвместния път е далеч по-лесен. Защото вие и сте едно, и сте само временно разделени на части. Ако левия крак си върви по своя си път, а десният – по своя, ще можете ли вие да пристигнете до където и да е? В най-добрия случай ще си тъпчете на място.

Разбудете в себе си истинния себе си. Вашата истинна Божествена същност все още спи във вас и вие не я допускате вътре в себе си. Открийте й се, разтворете своето сърце, своя ум, целия себе си. И позволете на Божественото присъствие да влезе вътре във вас. Да бъде Твоята Воля! Това по никакъв начин не противоречи на Божествения закон за свободната воля. Да бъде твоята воля, не като някаква чужда воля, а като вашата едина воля, волята в единство с всичко съществуващо. Моето сърце да бъде открито, отворено за Божествената Любов, защото аз съм просто част от нея! Осъзнайте това. Няма вас или Него. Има единство на битието и неговата красота и съвършенство. Вие сте истинни – огромни и прекрасни, и вие сте наистина едно същество препълнено с Любов.

Да, но някога си е станало разделяне на мъжкото и женското начало. Защо?

Това е доста древна история. Представи си река, която среща на своя път препятствие под формата на скала и два потока вода мият тази скала, разделят се, но по нататък те през цялото време се стремят да се съединят отново.

Творението на света е безпределно и прекрасно. И в творението участват множество енергии, но всичко това са проявления на енергиите на Любовта. Ако реката я заточиш в ръкав, то тогава скоростта на потока й нараства. И колкото по-тесни стават тези ръкави, толкова по-голяма става скоростта на водата, защото мощта на реката се вписва в по-тесни граници, в определени форми. По този начин се концентрира мощта на водата и тази мощ може да разрушава. И може да създава ново. Това и е станало. Вие сте избрали пътя на разрушението, а не на съзиданието. Но реката си остава същата, просто заточена във формата на руслото. Във вашата форма. И тази мощ се стреми да се покаже навън да предизвика разрушения. Така се е родил мъжкия път. Пътят на устрема, на разрушението, на направлението. Къде му е направлението на океана? Насред неговата безбрежност няма стремежи. И единствено отделни вълни се стремят да се приближат до брега и се носят в някакво направление, в някаква посока. Това е мъжкият път. Пътят на търсенето. Пътят на търсенето на непознатото Ново.

Но всичко го има във всеки! И за да се намери каквото и да е, то няма нужда да напускаш себе си. Да напускаш частта от океана. Стремежът и потапянето – са два различни пътя. Вие си избрахте стремежа. Вие през цялото време се стремите нанякъде. Вие не можете просто да пребивавате, просто да бъдете. Да бъдете и да съзерцавате себе си. И да откривате вътре в себе си дълбочините на битието. Вие се отправихте към неизвестното не навътре в себе си, а към външните светове. Какво иска да познае вълната? Нови брегове? Но всъщност тя пак ще си остане вода, просто устремена в определена посока. И рано или късно обикаляйки цялото земно кълбо и измивайки всички възможни брегове, тя ще започне да осъзнава, че има просто океан и нищо повече, и че тя самата е просто само част от океана.

Това се е случило твърде отдавна. В зората на вашия свят вие сте били единен океан от енергия на Любовта. Но постепенно са се отделяли тези от вас, които са се стремили не просто да бъдат, да ги има, а са се стремили да се отделят, да станат уникални, неприличащи на другите, различни. И отделяйки се, те са започнали да воюват за своята изключителност, не разбирайки вече, че всичките те са едно и че всички са части от цялото. Тези знания са се забравили, загубили са се в дълбочината на вековете. Знанията за вашата цялостност, за единението ви с всичко съществуващо.

Това е бил мъжкият път. И по нататък все повече и повече е ставало разделяне, все по-голямо количество от вас е започвало да се стреми (нанякъде)! Стремяло се е да опознае себе си като уникална част и много скоро е забравяло, че всички вие сте само части от цялото. Но връзката не се е губила. Тя не би могла да бъде изгубена, доколкото вътре във вас е стоял този Божествен огън на Духа, който и е Любовта. Тъканта на света се тъче непрекъснато. И ето на бялото платно изведнъж се появяват дупчици. Те са прекрасни в своята индивидуалност, но тях не би ги имало, ако го нямаше самото платно.

Това и е бил експериментът на Луцифер?

Да, но далеч по-дълбок.

Значи правилно казват, че в основата на нашата вселена, на нашия свят – стои женската природа, а мъжкото начало е било привнесено в него под формата на експеримент? Получава се така, че като че ли и Бог е женствен, или е по-скоро Богиня?

Мъжко и женско – това са условни понятия. Във всеки един от вас присъстват, и мъжкото, и женското, независимо от това, от какъв пол сте вие сега. Това са наработени качества на енергията. Ние говорим за разтваряне и стремеж, за сливане и отделяне, за битие и развитие. Покой, съзерцание, приемане, разтваряне, съединяване. Всичко това би могло да се нарече женски енергии, но това си е същността на света на Бога.

Получава се така, че нашият свят го е създала Богиня? А мъжкото начало в лицето на Луцифер се е внедрило в този свят и го е разделило на женско и мъжко?

Всички думи са условни. Аз мога да кажа „да”, но това няма да бъде точно. А мога да кажа и „не”, но и това няма да е точно така.

Луцифер смята, че без развитие няма живот. Но това не е така. Живот има винаги. Животът – това е битието, присъствието, осъзнаването, животът – това е Аз Съм. И в това е огромната дълбочина. Така както и дълбочината в океана. И в това и е огромната чаша на познанието, безбрежното потапяне в океана на живота. Капчицата вода е неотделима от океана. Но когато капките вода се сливат една с друга във вълна, нея вече можеш да я отделиш. И тази вълна се стреми да се отдели от океана. Но това е невъзможно. Те (вълните) просто преливат от една част от океана в друга част. Дали това е разделение на океана? Това са просто различни негови ипостаси. Защото самият океан е съвършен и не се стреми към нищо. Той просто си го има. И по какъвто и да е начин той да прелива вътре в себе си, той просто си съществува и продължава да си бъде океан.

Получава се така, че ние май към нищо не трябва да се стремим?

Ти вече си съвършенство в своята си същност. Всичко това, което ти е нужно – това е да опознаеш своето съвършенство и за това не ти е нужно наникъде да се стремиш. Всичко е в теб. Ти си самия океан. Ти си отделен вход в океана. В неговите дълбини. За какво и е на капката вода да се стреми в другата част на океана, тогава когато тя си е в него. И всичко, което е нужно, е просто да стане океан, без да го отделя от себе си. Ставайки океан, капката престава да бъде капка и престава да се стреми. Защото вече няма накъде да се стреми, защото тя самата и е вече океан. И тя просто се е върнала към себе си. Защото в другата част на океана тя ще попадне пак в същия този океан, и където и тя да се опитва да бъде, тя просто ще си бъде в океана. Затова и няма разлика в това – тази капка от коя част на океана е, защото няма сама капка. Има просто океан. И разтваряйки се в него, и ставаш този океан. Ти ставаш самият океан, ти ще почувстваш неговата мощ, или по-скоро, своята си мощ. И своята дълбочина.

Получава се така, че експериментът на Луцифер е бил погрешен? Че все пак не е нужно никакво развитие?

Вълните създават вълнение. Вълнението води шторм. Необходим ли му е на океана шторм?

Ами аз не знам, най-вероятно, не?

Виждаш ли, дете мое. Сложното става просто.

Ти си – Майка на Света. Значи ти си изначалната Богиня, създала този свят? И ти ни очакваш, докато всички ние се върнем при теб?

Аз съм Майка на Света, защото аз съм основата на този Свят. Създаването – това е също път на стремеж. Това е мъжки път. Аз съм основата, без която нищо не съществува и не може да бъде създадено. Аз съм тъканта, на която се появяват дупчиците на света за тези, на които им се иска да създават тези дупчици. И аз не очаквам нищо от вас. Аз просто съм, има ме. И аз се проявявам във всеки един от вас. Аз съм във всеки един от вас.

Значи творците на нашия свят са притежавали мъжка природа, избирайки пътя на стремежа, разделянето и развитието? Тоест творците на нашия свят, точно това и са - отделилите се вълни от океана?

Точно така. Разделението е станало далеч по-рано, отколкото вие си мислите. Още в зората на творението в самото творение.

Получава се така, че самото творене и е отделяне на мъжкото начало, което се стреми да се развива?

Творението е многообразно. Творението всъщност е просто движение на енергиите на света. Нейното протичане от една част на света в друга. Стремежа на енергиите към някаква друга част подразбира разлика в тази част, това движение – е стремеж и е това, което вие наричате мъжки път.

Но тогава, в какво се състои смисълът на библейската история за изгонването от рая, за змиите и дървото на познанието, и каква е ролята на Ева в това?

Вашите легенди и вярвания много често представят интересите на отделни групи творци. Изгнанието от рая – това е отделяне от единното битие на океана, в който всичко е съвършено. Точно това и е Едем в неговото най-пълно разбиране, това място, където всичко е съвършено, в което няма никакви стремежи. Но отделили се от този безбрежен океан на Любовта, вие като човечество, не сте били изгонени от ревнивия бог, защото ревнивия бог е също така мъжки ипостас. Вие сами напуснахте този рай, устремили се да познаете другото, различното от този рай битие, където вие сте пребивавали дотогава. И на вас все още ви предстои да разберете и да откриете за себе си, че в крайна сметка, вие никога не сте излизали от него. А той е вътре във вас, необходимо е само да си отворите вратата. На вас все още ви предстои да откриете, че няма нищо освен този безбрежен океан, в който вие пребивавате. И за където и вие да се стремите, все едно вие пак ще се върнете в него. На вас ви предстои да откриете, че всичко това е временно, защото рано или късно вие, все едно, ще се върнете в рая, в океана от Любов, във вашето естество и ще откриете, че там нищо не се е променило, защото той е неизменен.

Дървото на познанието и змията изкусителка – това са стремежите към новото, това което твоят събеседник (Луцифер) нарича Любопитство. Що се отнася до Ева, то нейната роля е доста изкривена. Женското начало никога не се е стремяло към познание, към развитие. В женското начало има всичко. Там има раждане на новото отвътре, раждането на нов живот. Така както от семето израства кълн на новото. Ева – това е олицетворение на енергията на живота, когато, за да продължи един живот, не е необходимо да се стремиш нанякъде навън, към знания, а всичко става отвътре. Нима за зачеването и раждането на детето са необходимо някакви знания? Всичко е вече заложено в самата тъкан на битието. Тайнството на раждането така и не е открита още от вас. Макар че вие така се стремите към това и от хилядолетия търсите знания. Това тайнство – е велико чудо на проявлението на битието и то е неподвластно на разума. Никой не знае откъде се ражда прекрасното цвете и как това работи.

А как работи това? Та нали стремежът на кълнчето да се прояви в живота, да се роди, си е пак също така стремеж, а това означава, според твоите обяснения, мъжки път?

Точно това и е нещото, което вие наричате тайнство. Защото при това се проявява чудото на битието, тази енергия на света, която е била изначално до сътворяването на света. Раждането на цветенцето от семенцето, детенцето в утробата на майката – е проявата на принципа „Аз Съм”. Това е именно този момент, когато през затворените врати на познанието и отделянето се проявява енергията на света, тя е тази, която струи през мъничките процепчета. Това е нещото, пред което вашите познания са безсилни. В това е и същността, това и е явлението. Това е изначалната енергия на света преливаща през края там, където границите на формите се разкъсват.

Значи тези практики, които разказват как да развиваме своето намерение, своята сила на творене – това са мъжки практики, практики на измъкване от женствената същност на света? А тези практики, КОИТО УЧАТ НА РАЗТВАРЯНЕ в света, на завръщане към единия източник, са женски практики, практики на завръщането в женствения свят?

Не е толкова еднозначно. Всички практики, така както и всички пътища рано или късно водят към завръщане в единото, защото това е неизбежно. Колкото и дълго вълната да странства по океана, все едно тя си е част от океана и рано или късно тя ще се измори от скитанията си, и просто ще се влее в единото. И не е важно в каква част на океана това ще се случи. Защото и той, океанът, си е един. На вас много ви говорят за рая и ада. За пътищата на познанието. На теб как ти се харесва фразата: през рая е по-прекрасно, но през ада е по-бързо. Тази фраза има двоен смисъл. През рая е по-бързо, защото само трябва да отвориш вратата в себе си и се оказваш в този рай, в този безбрежен океан. А този, който се стреми да се върне в океана чрез познанието, върви по дълъг път, който на него понякога му се струва едва ли не ад. И макар че и в този ад може да си има и някакви свои радости, той си е все пак ад. Защото те отделя теб от единството на битието.

Много ми е странно да чувам, че не трябва да се стремя към нищо.

Да, така е, вие сте свикнали с постоянни промени, с постоянни изисквания отвън, към правила, на които вие трябва да съответствате. А всичко което е необходимо е просто да бъдете, да ви има. Когато ти отиваш сред природата и се сливаш с нея, тебе просто те има и ти ставаш част от нея. Улови този миг. Точно това и е битието в неговия първозададен вид.

Да, но всичко около нас има някаква форма. Даже вселените и Галактиките, и те също са отделени.

Това е твой избор. Ако ти си пожелаеш просто да бъдеш, без да се разделяш на части, ти ще видиш Космоса в неговия първоначален вид – като единство на енергиите и океан от Любов. Това е ваш избор - да разделяте и да отделяте, да сравнявате. Позволете си просто да бъдете, да съществувате. Когато ти просто Си, то тогава Ти Си Всичко и в теб не се раждат оценки на това кое Е. защото всичко това си ти, защо ти е на теб да оценяваш частите на себе си? Ти Си всяка една част. Получава се в прекия смисъл на тази дума абсурд: ти оценяваш самата себе си. И по този начин разделяш самата себе си, отделяш своите части които са различни една от друга, когато една част от теб не е съгласна с друга. Какво ражда това несъгласие? Единствено отделяне. Тогава, когато няма части има единство. Няма вълни в океана, него просто го има и той си е потопен в своята си дълбина. В своето си съвършенство. Върнете се към своето съвършенство и за вас ще отпадне необходимостта да търсите или да се стремите към каквото и да е. Вие вече сте всичко, което има (съществува). Във вас е заключен целия свят. В буквалния смисъл. Е, точно това и ще бъде завръщането ви в Едем!

 

СЕлена

09.03.2015 г.

                               
превод Иван Иванов






Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: delianaangel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1713582
Постинги: 785
Коментари: 687
Гласове: 2577
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31