Постинг
05.03.2015 18:10 -
Мигове на сбъдната радост !
Автор: delianaangel
Категория: Изкуство
Прочетен: 784 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2015 00:00
Прочетен: 784 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 06.03.2015 00:00
Едно от нещата, които ни правят тъжни мен и моя 8 годишен син е това, че когато срещаме животни навън, те са толкова плашещи се от хората, че гледат бързо да избягат и не можем нито да ги съзерцаваме, нито да им се порадваме или да ги погалим. И двамата мечтаем за този момент, който съм преживявала в медитации и за който съм чела, когато никой от никого няма да се страхува и Единението ще е реално и естествено състояние на Любов, добронамереност, нежност и разбирателство.
Един ден обаче, аз получих подарък, бях наистина натоварена и измъчена, с единствената утеха от природата в парка около мен и Слънцето, което обожавам. Седях си на пейка, когато над главата си чух шум, погледнах нагоре и видях на метър над мен върху клона на дървото да ме гледа една катеричка. Беше толкова прекрасна изненада, така й се зарадвах, тя ме погледа мълчаливо за кратичко, след което взе да подскача от клон на клон, и от дърво на дърво из целия парк. Толкова близо до катеричка не съм била, беше вълнуващо и толкова мило преживяване. И докато греех в радост от срещата с палавото животинче, върху мен отдясно, на нивото на сърцето ми кацна пеперуда. Бях изумена и не вярвах просто, не смеех да дишам да не я притесня и уплаша, стоеше върху мен съвсем спокойно, като че ли винаги си е била там, като че сме едно. Беше голяма, красива, прекрасна и тя не се страхуваше, беше спокойна, сякаш е върху цвете, разплакващо доверие. Постоя малко върху мен и отлетя. Бях трогната и просълзена, чувствах се като в сън, като в приказка. Слънцето взе да се поскрива и аз се преместих следвайки го на друга пейка. Повиках сина си да му разкажа какво ми се е случило, и тогава нещо ме удари по крака, погледнах го и видях голям скакалец върху маратонката си. Вече бях напълно зашеметена от случващото ми се в един кратък период от време, бях в състояние само да благодаря, да благодаря, да благодаря ! Радвах се и съзерцавах как скакалецът спокойно си стоеше върху мен, дишах дълбоко, поемайки благословията и целебната благодат на тези мигове, на тези дарове, на тази утеха.
Аз знам, че Висшите знаят всичко за нас, те ни чувстват, усещат, "виждат", "чуват". Аз вярвам, че те организираха всичко това като помощ, като подкрепа, като изцеление. Аз искам да им кажа: Прекрасни сияния от Светлина и Любов, благодаря ви за всичко ! Благодаря ви, че ми показвате, че мечтите могат да се сбъдват, желанията да се реализират дори и в този свят, в който все още сме. Благодаря ви, че подкрепяте и подсилвате Вярата ми в Любовта и Хармонията, които са възможни и един ден ще бъдат единствената реалност, в която всички ще са в радост, единение и прекрасни взаимоотношения. Благодаря от сърце и душа ! Вие сте прелест !
.jpg)
Един ден обаче, аз получих подарък, бях наистина натоварена и измъчена, с единствената утеха от природата в парка около мен и Слънцето, което обожавам. Седях си на пейка, когато над главата си чух шум, погледнах нагоре и видях на метър над мен върху клона на дървото да ме гледа една катеричка. Беше толкова прекрасна изненада, така й се зарадвах, тя ме погледа мълчаливо за кратичко, след което взе да подскача от клон на клон, и от дърво на дърво из целия парк. Толкова близо до катеричка не съм била, беше вълнуващо и толкова мило преживяване. И докато греех в радост от срещата с палавото животинче, върху мен отдясно, на нивото на сърцето ми кацна пеперуда. Бях изумена и не вярвах просто, не смеех да дишам да не я притесня и уплаша, стоеше върху мен съвсем спокойно, като че ли винаги си е била там, като че сме едно. Беше голяма, красива, прекрасна и тя не се страхуваше, беше спокойна, сякаш е върху цвете, разплакващо доверие. Постоя малко върху мен и отлетя. Бях трогната и просълзена, чувствах се като в сън, като в приказка. Слънцето взе да се поскрива и аз се преместих следвайки го на друга пейка. Повиках сина си да му разкажа какво ми се е случило, и тогава нещо ме удари по крака, погледнах го и видях голям скакалец върху маратонката си. Вече бях напълно зашеметена от случващото ми се в един кратък период от време, бях в състояние само да благодаря, да благодаря, да благодаря ! Радвах се и съзерцавах как скакалецът спокойно си стоеше върху мен, дишах дълбоко, поемайки благословията и целебната благодат на тези мигове, на тези дарове, на тази утеха.
Аз знам, че Висшите знаят всичко за нас, те ни чувстват, усещат, "виждат", "чуват". Аз вярвам, че те организираха всичко това като помощ, като подкрепа, като изцеление. Аз искам да им кажа: Прекрасни сияния от Светлина и Любов, благодаря ви за всичко ! Благодаря ви, че ми показвате, че мечтите могат да се сбъдват, желанията да се реализират дори и в този свят, в който все още сме. Благодаря ви, че подкрепяте и подсилвате Вярата ми в Любовта и Хармонията, които са възможни и един ден ще бъдат единствената реалност, в която всички ще са в радост, единение и прекрасни взаимоотношения. Благодаря от сърце и душа ! Вие сте прелест !
.jpg)
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
