Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2015 17:51 - МАЙСТОР ИИСУС. Всички са деца твои !
Автор: delianaangel Категория: Изкуство   
Прочетен: 1429 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.02.2015 18:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
МАЙСТОР ИИСУС.  Всички са деца твои !

    Здравей Иисус! Хайде да си поговорим за Любовта. Тя толкова ни липсва на всички нас! Защо?
    Вие сте разделили самите себе си. Разделили сте се със своята същина. Със своето Божествено сърце. Това разделяне ви мъчи, защото вие в дълбочината на душата си през цялото време търсите връзка със своята Божественост и понякога намирате такава нишка, по която може да се приобщите към великото тайнство на единението.
    
Защо е станало такова разделение? Ние сами ли сме си го направили и кога?
    Всичко е едино и всичко пребивава в Единото. Нима е толкова важно, кога това се е случило? Всичко става сега и е станало сега, и ще става сега. Някога вие бяхте едини със своето Божествено Сърце, с центъра, който ви свързва всички вас.
    
Какво ни свързва всички нас?
    Отецът! Той е във всеки и с всеки!
    Това е една доста дълга история и твърде тъжна. Макар че няма смисъл да се тъгува по миналото, защото това е само един миг в сътворението. Някога вие сте били заедно. Някога всички ние бяхме заедно!
    
Ти говориш за разделянето на отделните форми, на мъже и жени?
    Капката отделила се от океана, все едно, си остава капка в океана. Трябва да се достигне до това тайнство. Тя се стреми към движение, тя се стреми да намери океана и да се влее в него. На своя път тя среща други капки. И ако те се обединят, то общият поток на стремежа, ще стане по-силен. Не се разделяйте и тогава вие, заедно ще се върнете към Отеца. Любов. Вие по никакъв начин не може да разберете, какво е това. Това е единството. Това е радостта от единството.
    
Ти обичаш всички хора защото ти разбираш, че те са част от теб и че всички ние сме едини в Бога?
    За това няма логично обяснение. Ти можеш ли да обясниш, защо обичаш своето дете? Просто то е част от теб! И ти виждаш, как то расте и се развива тази отделна от тебе част. Но ти не я разделяш от себе си. Защото нейната радост е твоята радост, нейната болка, това е твоята болка. Вашето разделяне е условно. Всъщност вие сте едини. И именно заради това ти чувстваш всичко, каквото чувства и то.
    Всеки човек около теб е продължение на теб. Твое дете. И радостта на всеки е и твоя радост, а тъгата на всеки е твоя тъга. Спомняш ли си, ти беше питала за състраданието? За състраданието към другите. На кого трябва да се състрадава. Всички те са ти, различни части от теб, които страдат заради отделеността си от теб. Можеш ли да ненавиждаш частите от себе си? Вие и до това достигнахте. Така, както някои от вас не обичат части от своето тяло, така и мнозинството от вас не обичат части от своя Дух. Разделението е станало във всичко. Вие дори се съревновавате, кой от вас е по-близко до Бог, по-близко до Духа. Без да искате да разберете, че по-близко и по-далече – вече е разделеност. Вие самите сте в Бога. Кой може да бъде по-далече или по-близко, ако всичко това е едно. Великата илюзия на отделеността ви, ви разединява.
    
И какво да правим тогава?
    Започни да изнамираш (да откриваш) нишките. Те са в истинното ти сърце. Там ви е връзката, там е изходът в безкрайността. Господ ви е създал вас такива, че всеки човек е свързан с безкрайността и дори при илюзията на отделеността, вие през цялото време пребивавате в Него. Така, както капката в океана, която смята, че тя все пак си е отделна капка. Коя от капките е по-близко до океана? Океанът е безкраен. И това си ти!
    Когато усетиш всеки като част от себе си, ти ще разбереш че няма разделяне, то е единствено в главите ви, във вашето съзнание.
    Частите от теб страдат, защото са отделени от теб! Съединете се с тях. И тогава те ще престанат да страдат. Всичко е подобно и е едино. От момента, в който ти започнеш да осъзнаваш това, когато ти разбереш, че всички те просто искат да се свържат с теб, ти започваш да гледаш на света по-съвсем друг начин, ти започваш по друг начин да оценяваш техните постъпки. Всяка тяхна крачка, всяка мисъл, всяко движение е насочено към това да се съединят с теб. За да престанат да страдат. Ето, някой казал нещо си неприятно за теб. Та той просто се стреми към теб. Той дори крещи, а ти не го чуваш. Той се старае да привлече твоето внимание, а ти не чуваш. Ето някой страда от болка, а ти не го чуваш. Ето това си ти. Ти не чуваш себе си. Той – това си ти. Разбери го. А виж, някой все пак се радва. И това е защото, той все пак е намерил връзката със себе си, с теб !
    Така както живакът се стреми към присъединяване, така и вашите Божествени частички се стремят към сливане!
    Всички са твои деца. Ти сама пораждаш отделянето, от което те страдат. Върни се към тях. Спри техните страдания, тяхната отделеност. Защото в отделеността ти също така страдаш. Защото няма как да бъдеш в радостта, ако ти си отделена от частите от себе си. Ти си някак си непълна, нецялостна. Ти не си силна. Не си едина.
    Любовта – това означава единство, това е съпричастност. Това е радостта от срещата, това е узнаване. Всичко това и е Любов. Когато ти искаш да причиниш на някого вреда или да обидиш някого, то ти обиждаш сама себе си. И затова и ти чувстваш всичко това. Вие говорите за угризения на съвестта. А какво е това съвест? Това е тази нишка, която ви свързва вас всичките, която ви свързва вас, с вас самите, с другите части от вас. И когато ти причиняваш болка на другия, теб те мъчи угризението на съвестта ти. Защото в крайна сметка ти си причинила болка на самата себе си и чувстваш това, но се опитваш по някакъв начин да заглушиш, да потулиш това.
    Всички са твои деца. Как може да не обичаш децата си? Всички са твои деца и ти отговаряш за тях. Всички са твои деца и ти сама ги възпитаваш, внасяш в тях това, което ти самата знаеш. И най-голямото наказание за тях – това е отделянето им от Майката-Баща. Приеми ги. Това си ти самата. Приеми себе си. Затова и на вас ви казват: приемете преди всичко себе си. В този съкровен смисъл. На вас ви казват обичайте преди всичко себе си и тогава и вас ще заобичат. Но вие не слушате това. Да приемете себе си и да заобичате себе си – това означава да приемете всички части и да ги обичате, без да ги сравнявате и да ги отделяте. И когато вие обичате другите, вие буквално обичате себе си. Всички са ваши деца, ваши части, всички сте самите вие. Вие не обичате СЕБЕ СИ !
    Велики са тези сърца, които са постигнали тази истина и са възлюбили ближния, така както самите себе си. Тази казана от мен фраза вие сте я изтълкували хиляди пъти и всеки път по различен начин. Но тя просто означава, че всичко около вас сте единствено вие и затова и може да обичате (любите) и да ненавиждате само себе си. Тя не означава, че в каквато степен обичам себе си, с такава трябва да обичам и ближния си, в каквато степен съдя себе си, с такава и да съдя ближния си. Няма разделяне. Вие сте едини. И ако вие обичате ближния си, то вие обичате себе си, и ако вие съдите ближния си, вие съдите себе си. И ако вие отнемате нещо от ближния си, вие отнемате от себе си. И ако вие злословите за ближния, то вие злословите против себе си. И ако вие прощавате на ближния, вие прощавате на себе си.
    Вашият път на разделянето беше твърде дълъг, но дойде време да се съединяват вашите Божествени сърца, вашето Божествено Начало. Станете едини. Съединявайте се в Духа. Приемете всички части от себе си, обичайте ги, върнете се към самия себе си, истина ви казвам!
    Капка по капка и океанът става мощна сила!
Погледнете вътре в сърцата си. Там гори Божественият огън на Любовта, огънят на Единството. Тази свързваща нишка, която обединява всички вас. Докоснете се до този огън и вие ще почувствате как всяка една тревичка, всяка песъчинка става част от вас.
Вижте какво става. Вие унищожавате СЕБЕ СИ, вие изяждате (ядете) СЕБЕ СИ. Вие разрушавате СЕБЕ СИ. И разрушавайки себе си – вие страдате.
Истина ви казвам! Завръщайте се към Отца си, завръщайте се в Бащиния (в Отчий) дом! Вие се бяхте впуснали в далечно странстване, но е дошло време да се завърнете.
Тук и сега съществува Божествена врата, която винаги е отворена за вас. Няма нужда да се впускате в спомени и да разглеждате своя път към Отеца. Ето, пред вас е вратата, водеща към Него. И единствено трябва да прекрачите, трябва единствено да поискате да прекрачите. Там, зад вратата вас ви очаква вашата Любов, вие самите и всичките ви части. Там зад тази врата няма време и всеки от вас ще дочака частите от себе си, докато те също така пристъпят през тази врата. Там, зад тази врата сте истинните вие. Защото вие сте истинни и сте Любов, защото вие сте истинни и сте едно едино неразделимо цяло, безбрежен океан от Любов.
Вие вървяхте по дълги пътища, вие се отделихте от Отца си и се впуснахте в странствания. Какво търсехте вие? Вие търсехте и продължавате да търсите загубения Едем (Рай), вие търсихте и продължавате да търсите Любовта, вие търсихте и търсите Цялото, от което сте се отделили! При вас са останали само митовете за него. И всички вие до един търсите обратния път. Пътят на съединяването с Божествената Любов. И блажен е този, който е намерил този път и се е завърнал към Отца си!
Вие се опитвате да анализирате своите минали животи, да разберете законите на кармата, да разгледате своя път. Но всичко това няма никакъв смисъл, защото е достатъчна само една крачка в дълбините на своето сърце. И всички карми и пътища се изтриват зад тази Божествена врата, зад която няма разделяне на пътища. Има само ти. И ти си всичко. И всичко около теб си ти. И всичко си само ти. И това е истината!

СЕлена
23.02.2015 г.   
http://espavo.ning.com/profi…/blogs/3776235:BlogPost:1413353
превод Иван Иванов






Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: delianaangel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1714266
Постинги: 785
Коментари: 689
Гласове: 2577
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31