Божествената комедия на познанието.

Приела СЕлена

         Без ваше участие това е невъзможно!

         Аз търся в момента разбираема за теб аналогия. Когато Колективната Душа избира опит на въплъщението си, тя попада в определено пространство от света, в което действат свои закони на взаимодействие. И свойствата на този свят доста често се различават от свойствата на самата Душа. Представи си сега два съда, в единия има вода, а в другия – въздух. Как едното качество ще влезе в другото? Как водата ще може да съществува във въздуха, или как въздуха ще може да съществува със водата? За да може водата да съществува във въздуха тя се капсулира под формата на капчици и пада, да кажем в света на въздуха като дъжд. Но как това да се направи изведнъж? Ако ти просто отвориш границите разделящи двата съда, водата просто ще се прелее. Затова и съществува междинно пространство, пространство на съвместяването на двете пространства, или нещо подобно на шлюзова камера, за преходното състояние на единия свят в другия! В това пространство от нашия пример водата се структурира на отделни части като че ли все едно се разлива по отделни клетки, дотолкова доколкото сега всяка една капчица сама отделно ще преминава опит на съвместяване на двата свята. В нашия случай – на света на Духа и света на материята, безтелесността и плътността.

         Може да бъде представена и една още по фантасмагорична картина. Представи си, че ти си се разпаднала на множество себе си, на точни твои копия. И всичките тези копия са си взели по едно довиждане (сбогували са се) и са се разотишли по различни стаи. Всяка една такава стая – това е определен ъгъл на възприемане на света, тоест тя представлява определен сценарий на преживяване практически на едно също събитие. Или представлява определена лаборатория за изследване на някакво си явление! Например, във всяка „стая” има един и същи вид материя, един и същи артефакт, който може да бъде изучен от всички видове ракурси. И ти си се разделила сама себе си – на себе си-физика, на себе си-химия, на себе си-биология, и т. н. И всеки изследва този предмет от своята професионална гледна точка. Или казано по друг начин, трябва да се изиграе пиеса. Във всяка една „стая” върви сценична работа, върви спектакъл. И ти си разделила на милиони себе си, за да може във всяка „стая” да изиграеш различните роли на този единен спектакъл.

         В този пример разхождането ти на теб по „стаите” е именно разделянето ти на инкарнационни клетки, някакво междинно състояние, което позволява на една същност да преминава едновременно множество опити на въплъщението си. Съгласи се, че дори и в свят, където не съществува време, е нерационално да чакаш, кога една малка част от теб ще премине всички уроци, за да предостави правото на друга малка част от теб да пристъпи към същото това. И след това, когато всички уроци бъдат преминати, всички вие, всичките ТИ, се събирате на едно място за да разкажете за своите изследвания, за своите роли и за своите преживявания и по този начин да се разбере, какво е това плътност и какво е това материя, и какъв е този удивителен свят, в който те са се въплътявали. При това, някои по-бързо преминават своята игра, някои по-бързо се сдобиват с резултатите от своите изследвания, а други изостават и искат време да си починат, а след това пак се завръщат за завършване на опита си, за завършване на изследването си. Така както плувецът, който изплува за да си вземе въздух.

         Всичко това би могло да се представи още по-разбираемо като например огромна зала под формата на сфера. На вътрешните стени на сферата има безкрайно множество количество врати, или по-скоро, те са на брой толкова, колкото са частите от теб, които са въведени в стаите- въплъщения! И ти, и аз идвайки в тази сфера, се разпадаме на милиони еднакви копия, всяко едно от които се отправя към избраната от него врата. А след това някой се връща да си отпочине и след което пак се връща към своята врата (това е нещото, което се случва по времето ви на сън, или след смъртта ви). Но има едно задължително условие; заради това, да може опитът на преминаването да бъде независим, преминавайки през вратата, вие забравяте всичко това, което е било в „общата зала”, а си спомняте затова едва после след като сте се върнали. Но вас не ви оставя през цялото време смътното усещане, че вие не сте сами, че има множество такива като вас, ваши родни части, с които вие заедно изучавате света!

         И така в милиони стаи-въплъщения вървят игри или пиеси с участието на всеки един. И в една от стаите ти преживяваш ролята на крал, а в друга, ролята на – бедняка, в трета – ролята на убиец, а в четвърта – ролята на жертва. В едната от стаите, ти си баща, в другата си майка, а в третата си дъщеря, а в четвъртата си син и така нататък. И всичко това са твои роли, ти опитваш всички роли и играеш във всички роли едновременно. А спектакълът е един и сценарият е един, той просто е твърде подробен! И в този смисъл и е фразата, че всичко става едновременно, защото във всяка една стая времето си върви по някакъв свой си начин. Някъде ролите се играят по-бързо, а някъде по-бавничко. Затова и в стаята, в която ти играеш ролята на жертва, всичко е вече свършило, а в другата стая, където ти играеш палача, ти все още не си достигнала до кулминационното събитие, което вече се е случило в другата стая. Разбираш ли?

         Докато обаче всички пиеси не бъдат завършени, артистите от всички стаи не могат да напуснат тази сфера на възприятие. Защото всичките те са части от цялото. И цялото може да се събере, когато всичките негови части се върнат. Затова и тези, които вече са си изиграли своите сценарии в своите стаи, или чакат тези, които все още не са се наиграли, или не желаят да чакат, и те отново влизат в нови стаи на въплъщението.

         В този смисъл може да се каже, че дадена сфера на възприятие е сама по себе си ограничение, тоест тя представлява блокираща за вас програма. И вашето разхождане по стаите представлява някакво ограничително стартово условие. Но всичко това става с ваше съгласие и с вашия избор!

         Сценарият – това не е поредица от събития, а е избор от качества на енергията, избор на преминаване на определени изменения на енергията, на определени взаимодействия. Например всеки влиза в стаята с определен спектър от цветове и топлина и в нея играе своята пиеса. Спектърът на енергията на убиеца се различава от спектъра на енергията на жертвата. Дай сега по-добре да разгледаме аналогията с изследванията. Във всяка стая е предоставен определен, един и същи артефакт, който трябва да бъде изследван. И всеки един от вас изпълнява определена част от изследването. Някой изследва физическите му свойства, някой изследва химическите, някой светлинните и т. н. Но как именно и с какви методи става това изследване – избирате самите вие. И всеки един преминава през метода на проба-грешка и провежда свои експерименти, анализира своите проби чрез свои си методи, сам прави изводите от тези експерименти.

         И този артефакт е един и общ за вас, и той представлява физическия свят, светът на различните плътности – на плътността като такава. И вие преживявате в него, живеете в него, взаимодействате с него и точно този свят вие се опитвате да изследвате и да го разберете.

         Този пример, който ние с теб привеждаме (за по-лесно разбиране на процесите) е линеен. Ти така би могла по-лесно да разбереш. Но дай да се опитаме да преминем към многомерното. Представи си, че стаите някак си са се слели и макар и да са се слели всяка една от тях (от стаите) съществува отделно. Затова и всичките ти твои части играят едновременно в един свят една с друга, но в същото това време, всяка твоя част си играе в своята си стая. Разбираш ли? Затова и всичко което те обкръжава в твоя живот, това в крайна сметка си си пак самата ти, ти си. Това си ти – играеща друга роля в общия спектакъл. И дори и ако тази ТИ живееше в друга държава, и тази, дадената ТИ не се виждаш с нея, то все едно, това си си пак ТИ. Затова и убиеца и жертвата, това си си пак самата ТИ. Няма никого освен теб в този свят! Всичко, което става в този свят, се извършва от теб в буквалния смисъл на тази дума. И затова и няма никого, който да гледа от страни този спектакъл. Ти сама си го гледаш, ти живееш в него във всичките му негови проявления, във всеки човек от цялото човечество. И постъпката на всеки един – е твоя постъпка. И чувствата на всеки – това са твоите чувства. Така както, ако в някакво фантастично решето (сито) са наляли вода, а през неговите отверстия тя се излива в единия случай като от водовъртеж, в другия – като спокойно течение, в третия – чрез нагряване, в четвъртия – чрез вледеняване и така нататък. Разбира се, тези развиващи се сценарии могат да бъдат видени от всяка една същност, дотолкова доколкото всички те се записват, тъй като нищо не може да изчезне вътре в Бога, а там има просто само различни Негови форми, форми на Неговото пребиваване и развитие на Самия себе си в Себе си!

         И ако най-накрая вие осъзнаете всичкото това, то тогава вие не само ще престанете да се осъждате едни други, тъй като едва ли не вие осъждате самите себе си, но и ще разберете, колко е важно да се помогне на всеки да премине своя опит, тъй като за теб е много важно всяко друго ТЕБ  да преминете вашия опит, за да може да получите резултата и да се срещнете. И да станете пак едино цяло!

          Всичко е взаимодействие на енергии. Винаги помни за това, ако искаш да постигнеш целите на Мирозданието. „Божествената пиеса”, „Божествената комедия” е така устроена, че познанието върви вечно. Ние с теб разглеждахме центробежните и центростремителните сили, разширяването и свиването. Аз знам, че теб те интересува служенето на самата себе си и служенето на другите. Това е една съвсем отделна тема и при това е доста обширна. В нашия пример тя е също така важна. Служенето на себе си и служенето на другите – това е новият ракурс (посока, ъгъл) на процеса на свиване и разширяване. Разширението е тогава, когато има служене на себе си и служене на другите! Колкото повече ти се разширяваш, толкова повече ти се отдалечаваш от Божествения център, от Божествения импулс, толкова повече се уплътняваш и по малко чуваш Божествения призив. Влизайки в стаята-въплъщение, ти отиваш все по-далече и по-далече от централната „зала” и понякога дори губиш връзката си с нея. И там, далеч, в лабиринта на твоята стая-въплъщение, ти забравяш, че този когото убиваш – това си си пак ти. И връщайки се рано или късно пак в общата „зала”, където всичките ТИ се срещат ти разбираш, че опитът ти за убийството на самата себе си не е бил твоя първоначален избор.

         В опита си за убийство ти лишаваш себе си от физическо тяло. За това, това тяло пак да бъде създадено, да се развива, да укрепва и пак да може да преминава божествен опит, е нужна енергия, твоя енергия като колективно същество и време. По този начин ти губиш излишно свята си енергия, повтаряйки едни и същи действия. В дадения пример, служенето на себе си – това е действие в откъснатост от твоята колективна същност, без да отчиташ нейните общите задачи. Когато ти чувстваш своята неразривна връзка със своята колективна същност, ти никога няма да започнеш да убиваш своите други части, защото това е нерационално. Аз даже не говоря и затова, че ти принуждаваш сама себе си да страдаш!

         Да това е един от способите на познанието. Но вие сте се спрели в него. В днешния пример вие така сте се увлекли в тази пиеса на страданието във всичките му негови варианти, че вече не искате да излизате от своите стаи-въплъщения, а продължавате да страдате и да страдате. Вие сте изучили страданието в множеството му от вариации и детайли, но е дошло време и за други опитности. Но вие не чувате Божествения Зов на вашата колективна Душа, която никак не може да се събере в целостта си и да започне други странствания по другите сфери на възприятие, по другите светове на мирозданието.

         Използвайки днешната аналогия, те са в „общата зала”, където чакат също така и твоето завръщане, и завръщането на всеки, където изпълняват различни роли по координацията на този процес под формата на учителска система, и различни координационни структури. Там пребивават всичките известни ти на теб същности, за които ти питаш.

         Пълно освобождаване от какво?

         Всичко е във всичко и всичко е безкрайно! Ти си – част от колективна Душа, която пък е част от друга такава, още по-голяма колективна Душа, която пък е част от още по-огромна колективна душа и така нататък. Матрьошка. Най-малката матрьошка не може да стане свободна в единението си, тя винаги се явява като част от по-голяма матрьошка, част от по-голяма същност. И според разкриването и освобождаването, тя се освобождава от ограничеността на възприемането на своя свят и попада в ограничеността на възприятие на другия свят и така до безкрайност. Просто сливането ви със света на по-голямата матрьошка се възприема от вас като велика пустота. А това си е всъщност просто друг опит на възприятие, там са съвсем други скорости, там е съвсем друго време, там са други взаимодействията. И когато на някого от вас изведнъж му се отдаде възможност да се докосне до това възприятие, до тези скорости, до тези взаимодействия, той усеща велика пустота, някакво пространство на възприятие, всичко се случва някак си далеч по-мащабно, глобално, по-спокойно, величествено, по-дълбоко. Но до наистина Великата Пустота – е още твърде далече. В наистина Великата Пустота – всички ние се стремим  да опознаем себе си като Бог в неговия краен смисъл, в неговия максимален обем, в неговото най-висше качество. И никой все още не знае, доколко достижимо е това!

         Точно така. Спомняш ли си, ние говорихме с теб за мечтите, бляновете, за божествената фантазии. Изначалният Бог фантазира и създава невиждани светове, в които съществуват неговите части, които също така мечтаят, бленуват и създават в своето въображение свои светове, и така до безкрай. Ти виждаш сън, в който спиш и виждаш сънища, в които ти също така мечтаеш, бленуваш, създаваш (нови светове)!  И за да излезеш от всеобщия сън, ще трябва последователно да се събудиш от всички свои други сънища. Но такава едновременност е затруднена, защото сънят дотолкова много прилича на реалност, че ти дори и не се усещаш, че това е просто сън, и не желаеш да се събудиш от него. Ти така си се увлякла с тези сънища и тези илюзии, че искаш от самата себе си да си дадеш още време, още поне за мъничко да си поиграеш на тази игра, още да си поспиш. И това е твое право, което никой не може да наруши. И Твоето непосредствено творящо божество може единствено само да насочва към теб сигнали, нещо подобно на сигналите на будилника, които да ти напомнят, че всичко това, което виждаш и усещаш, всичко това е единствено и само сън. И ако на теб ти е лошо или некомфортно в този сън, то ти имаш възможност да се събудиш. Но ти не чуваш. Мнозинството от вас не чуват!

         И при тях е същото. В Сферата на Мирозданието има неизброимо количество от светове, тоест има неизброимо количество стаи-възприятия за преживяване. Затова и всички вие сте части от едно цяло и всички вие се намирате в едно пространство на сферата на възприятие на вашия свят!

         Да, точно така. Но това е трудно да се приеме. Именно и затова няма смисъл  да се обвинява, който и да е. Всички вие – си ТИ. Или Аз. Или Бог. Ти си си точно този Аз , и ти си Бог!

         Въобще не е важно те за чия част смятат себе си. Важно е осъзнаването , че има цяло към което те принадлежат. Дай да се върнем към примера с общата зала и вратите на многочислените стаички. Пространството на залата не е отделено от колективната Душа. То точно това и е колективната Душа!

         Затова и в нея не могат някак си, както си искат да идват и някакви си странични души и след това да си отиват също така по своите си (някъде другаде) стаички на преживяване. За това те трябва да се влеят в тази единна душа! В примера с фантастичното решето – как можеш във водата, която се излива в решетото да отличиш, да различиш едната вода от другата, разбираш ли? Затова и тук всичко е единно. Точно това и е единната колективна душа. И ако тя си има определено име, то това говори просто за това, че тази душа също така е влязла в своята стаичка за преминаване на своя си опит и по-рано е била част от друга колективна, много по-мощна, по-огромна колективна душа! Тоест дадената обща зала, тази обща сфера на познанието представлява една от стаите за друга, далеч по-мощна колективна душа!

         Да, точно така!

         Аз я наричам нея Бог! Нейното име на теб нищо няма да ти говори и нищо не означава. Помниш ли, че аз ти говорих на теб още в самото начало за това, как Бог е отделил извън себе си части от себе си за опознаването на самия себе си. Извън – това е условност, това са именно и тези стаички вътре в него, в себе си.

         Не! Всичко това сме Ние! Части от Божеството, което е дошло като част от себе си в нашата сфера на осъзнаване, в нашата „стая” на познанието, разделило е себе си вътре в себе си на функционални части, които едновременно и организират себе си, и опознават себе си, и структурират себе си, и създават закони на тази структура и взаимодействие, и управляват частите от себе си като част от цялото!

         Да, точно така, ти много правилно си го усетила! Но всичките ние сме едно, всички ние сме част от върховното за нас божество, по-мощната колективна душа, която е дошла да опознае тази сфера на познанието, вляла се е в това отделено отверстие (отворче) на „решетото”, в тази стая на познанието и на мечтите (бляновете) за този свят, светът на нашата плътност.

         Всичко е подобно. Така както и вие враждувате и не можете да се договорите, така е и при нас, понякога възникват проблеми с разбирането ни един с друг! И дотолкова доколкото всеки един от нас е отделен от общото и сигналът от това общо се изкривява при това отделяне (разделяне) – за всеки един в различна степен. И ти не възприемай това като някаква вражда, това си е ваше човешко възприятие. Ако се вземе подходяща човешка аналогия, то това е по-скоро желанието да се популяризират (да се придвижат) своите идеи, своето детенце, с което ти се гордееш, да се похвалиш със своето дете. Да усетиш гордостта си от него, да предложиш него, като най-доброто творение, като най-гениалното!

         Да, това е така! Егото – точно това и е, отделеност един от друг. Вие възприемат това като някакъв негатив, от който вие ще трябва да се избавите. Но това е – отделеност от центъра, от цялото, от единството. И тази отделеност си има своите последствия, а именно – изкривяването на общия сигнал. Но тази отделеност на определен етап е необходима като способ за опознаване на себе си в качеството си на част от себе си по пътя на разделянето на части. Преодоляването на това – е просто процес на събиране на себе си в единство. Затова и когато ти осъзнаеш необходимостта от събиране в цялото, ти ще започнеш да се отърваваш от характеристиките на егото, които ти пречат на този процес, ще започнеш да се освобождаваш от характеристиките на отделеност от цялото!

         Сега ти вече можеш да си представиш – доколко аз чакам нашето обединение? И доколко Бог очаква това от мен! И колко чака Единия Творец!

         Време не съществува в смисъла на това понятие, такова каквото вие го разбирате, като безвъзвратно заминало си! Ние с теб говорихме вече, че времето – това е просто отбелязване на определено състояние, различно от друго предшестващо го такова състояние, за да може тези състояния да се различават едно от друго, а не те да бъдат слети в едно състояние, в едно събития. Времето – това е фиксация на подробностите за състоянието на света. Сега ти си представи – колко различни състояния на теб като колективна душа съществуват едновременно, които трябва да се слеят рано или късно, в единично възприятие, в единен опит!

         Ако ние разглеждаме смисълът в парадигмата на отделеността, то ти него няма как да го намериш. Смисълът – това познанието. Изборът на способите за познание няма как да бъдат предсказани. И ако ти си заинтересована в максималното опознаване на себе си, то ти ще разбереш и ще приемеш изборът на всеки в способа му на опознаване. Затова и съществува закон за свободата на избор. Това е свобода на избор на способа на опознаване на себе си като божествена същност, като част от цялото. Затова и всеки един блокаж може да се възприема и като зло, и като насилие, и като преграда към познанието и развитието. А може да се възприема и като нов тренажьор за развитие, като нов способ за опознаване на себе си като Божествен Дух.

         Получава се така – че ние едва ли не ще трябва и да поблагодарим на рептилоидите за предоставената ни на нас възможност да преодоляваме поставените от тях блокажи под формата на програми на негатива?

         Да, така е, в това и е смисъла на фразите на Иисус – да поставиш и другата си страна (буза), (ако те ударят по едната буза, обърни и другата), възлюби ближния си така, както самия себе си, не съди и няма да бъдеш съден! Това е призив към единство, към разбиране на себе си като цяло, при което, ако една част не съди друга, то и нея няма да има кой да я съди! Тъй като няма да има нито понятието, нито разбирането за осъждане в никого! Тъй като тогава, когато ти съдиш някого, ти съдиш самия себе си, когато ти не приемаш някого, то ти не приемаш самия себе си! Защото всички вие сте едно едино цяло, което преминава своя опит на познание на себе си като Божествен Дух!

         СЕлена

         24.01.15.

           превод Иван Иванов