РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР Част XXXIV (34)

         Позволи ми да ти задам чужди въпроси!

Пространството на възприемане на човека зависи от мощността на неговото отражение, от мощността на изпускания (излъчвания) от него светлинен поток. Ако вземем лъча на фенерчето, то в зависимост от неговата мощност той ще освети пространство с определена големина и силата на осветеността ще бъде различна в зависимост от мощността. Матрични кодове на Гая – няма такова понятие! Съществува матрична система на възприемане на Божествената енергия. Точно тази решетка на възприемане, за която ние с теб говорихме. Пространството на възприемане на човека се съприкосновява с пространството на възприемане на Гая в определени конфигурации, но това не може да се нарече матрични кодове. Във вашите разбирания кодовете – това са някакви шифрирани или отбелязани чрез някакво число показатели! Възприятието на Гая разбира се променя и се разширява във вашето разбиране!   

Има, разбира се! Ние говорихме вече, че матрицата – това е най-често срещащата се система на възприятия, групировки на възприятията според класа на развитие, според степените на отражение! Затова и Гая влиза в матрицата на възприятия на планетарната система на вашия Логос! Всичко е подобно.

Всяка съвкупност от елементи се стреми към групиране съгласно закона за притежанието. Съвкупността от възприятия на определена система също така се групира в съответствие със закона за притежанието и създава устойчиви структури на възприемане, наречени от вас матрица! Матрицата – това е нещо като подреден каталог на възприятия, където на всеки показател на светимостта му е придадена своя си характеристика, възприемана от болшинството участници в дадена групировка. Тоест, да кажем характеристиката „стол” е присъща за всички вас в определен вид! Затова и ако ти имаш предвид под матричен код да разбираш именно този показател, то да, това е възможно! 

Пространството се състои от Светлина, от енергия! Клетъчната структура на пространството се определя от пресичането на световите (светлинните) потоци! Ако и в теб, и в някой друг имате фенерчета, то пресичането на лъчите на вашите фенерчета ще дадат клетка във пространството, наречена от вашето съвместно възприятие! Но ако разберете, че вашето възприемане е далеч по-широко от колкото лъчът на фенерчето, а и такива фенерчета има милиарди, то такива пресичания стават огромно множество, и точно и това са клетките на пространството! Ако говорим за кодовете на дадена клетка, то те са отбелязани чрез характеристиките на лъчите-фенерчета, които ги образуват. А ако се говори за разработваните програми за творене, то това са просто средства, позволяващи да се записва във вашето разбиране информация за тези лъчи-фенерчета, които се пресичат и тази информация да се събере в определена система за запис на информацията на творенето, или по-скоро в множеството от подсистеми за запис! При вас –това е нещото, което вие наричате Хроники на Акаша. При това, обърни внимание,че ако едно от фенерчетата излезе от зоната на възприемане на дадено пресичане на лъчите на възприемане, то тогава се прави презаписване, и същото това става, когато нечие ново фенерче встъпва (влиза) и се пресича с другите такива в тази клетка! Тоест, ако дадена клетка от пространството има пресичане с лъчите на същностите А – Б – С – то ако Б е престанал да възприема дадено пресичане на възприятията (примерно както ти си престанала да възприемаш насилието), но при това се е появила нова същност Д в даденото пресичане на възприятията, то отметката ще се съхрани под формата на А – С – Д. по този начин самият този код постоянно се мени!  

Ти правилно си разбрала. Матричната система Гая – това е също така някаква решетка на възприятия, разбира се далеч по-сложна, и наистина от друга мащабност и с други характеристики! И пространството на Гая се състои също така от клетки, които представляват клетки на пресичането на лъчите на възприемане на планетарните Логоси и на планетарните същности и тази система е също така фрактална! Представи си пространство от множество клетки, които представляват точки на пресичане на възприятията на различните планетарни системи от Галактиката. То е огромно и единствено една много малка част от клетките представляват клетки от пресичането на възприятието на Гая с другите планетарни същности! А в тях, от клетката на възприятието на Гая, само една малка част представлява пресичането на лъчите на възприятие на Гая и съществуващото човечество. Съответно човек може да разширява своето възприятие съвместно, заедно с възприятието на Гая в рамките на тези пресичания на своето възприятие и това на Гая. И съответно Гая може да разширява своето възприятие по пътя на разширяване на обема на пресичанията на своето възприятие с възприятията на другите планетарни системи! И така нататък до пресичането на възприятията на планетарните логоси, на галактическите Логоси, до Логосите на субгалактиките и така до безкрайност! 

Много правилно си го уловила! Точно така и стават междупланетните пътешествия за същностите от по-високите нива, а не на летателни кораби! Тази система се използва също така и при собственото преместване с помощта на мислите. Ако ти знаеш пътя на попадане в определена клетка на матрицата на възприемане, тоест точките на пресичане на лъчите на възприемане на други същности, то ти можеш да проектираш своето съзнание, своя лъч на възприемане в дадена клетка от пространството на матричното образование и по този начин също да пресечеш тази клетка на матрицата! Много от тези, които пътешестват по различните измерения, тези хора, които са успели да преодолеят бариерата на тримерността, именно са използвали точно тази възможност! Трябва обаче да се отчита разликата във възприятията! Казано с други думи, ако ти изразиш намерение да попаднеш в определена точка на пространството, а тази точка се окаже в дълбините на дълбоководния океан, ти просто се подлагаш на опасността да не ти стигне въздух, дотолкова доколкото ти нямаш апарат за дишане под водата! Затова и на вас засега не ви се дават тези обширни знания за такива пътешествия! Когато вие се научите да трансформирате своите възможности на възприемане към новите пространства, към други характеристики на съществуване, тогава всичко това ще стане достъпно за вас!

Всеки развива свое пространство самостоятелно в строго съответствие със закона за свободната воля! Ако Гая разширява своите кодове на възприемане встъпвайки в нови пресичания на лъчите на своето възприятие в рамките на матричната система на планетарните Логоси, то тя не може автоматично да ви дърпа вас със себе си, ако вие самите на правите това! Затова ако ще трябва да отговоря на твоя въпрос, то възприятието на Гая се разширява доста по-бързо, отколкото възприятието на човечеството и на отделните човеци!

Ако си спомняш предишното обяснение, то ти ще разбереш, че разликата (разрива) е винаги огромен! Възприятието на човека и възприятието на планетарната същност – това са две различни възприятия и тяхното пресичане ти дава на теб картината на видимия, чуваемия и осезаемия от теб свят на природата! Но ти не можеш дори и да си представиш, какво е това съвместно възприемане на планетарните същности от друг порядък, например съвместното възприемане на процесите на формиране на планетарната обвивка, на планетарната атмосфера или на магменото ядро! При това аз ти привеждам пример с понятни за теб елементи, които са ти познати, но има и множество такива, които аз не мога да ти ги обясня или да приведа някаква разумна аналогия! А що се касае до възприемането на планетарните Логоси, то това си е вече съвсем друго възприятие толкова много различаващо се от човешкото, че е трудно да се приведе пример с уместна аналогия и така нататък! За това и между възприятието на вашата планета и възприятието на човечеството винаги съществува огромна разлика (разрив)! Но дори и твоят въпрос да е свързан със скоростта в изменението на възприятието, то и скоростта не може да бъде еднаква! Еднакво ли крачат мравка и слон? Разбираш ли? Всеки си има своите възможности и свои мерки!  

         Това няма как да стане! Всички Ние сме едно и всичко се намира във всичко! Независимо от илюзията на отделеността. Вие сте част от Гая и Гая е част от други системи! Това е същото, все едно да кажеш, кога ще стане разделянето на капката от океана? Ако вземе аналогията с матрьошките, то вътрешните матрьошки не могат да излязат от рамките на голямата матрьошка. Те не могат да се отсъединят, те могат единствено да изтънят своите граници за да започнат да възприемат всичко, което възприема Голямата матрьошка, но те по никакъв начин не могат да се отделят, защото те са едно, така както са слоевете в луковицата! Ти нали няма да попиташ, кога ще се разделят слоевете на луковицата, защото това си е една (единна) луковица! Човекът и човечеството може да разшири своето възприятие до определено ниво на възприемане на планетарната същност, но не може да се откъсне от нея!

         Така е, но все едно това ще бъде творение в рамките на определена клетка на възприемане! Виж, клетката – това е пресичане на лъчите на възприемане на различни същности! Ако ти не се пресичаш с никого във възприятията си, то това може да означава, че или ти си си създала свой свят, своя подклетка в клетката на матричното възприемане, или ти си създала свое отделно пространство на възприемане, което не се пресича с другите възприятия, а това означава, че ти си сътворила нов свят на възприятия! Такава сила на творене притежават планетарните Логоси и вашият път е много близък до техния! На мен не ми достигат думи за да мога да ти обясня, защото това е нелинеен процес, а ти засега и все още възприемаш само линейно. Но вие сте свързани с Гая с обща програма за развитие и в този смисъл вие няма как да я напуснете, или поне докато не стигнете до нивата на творение на планетарни същности и да можете да избирате между планетарните същности! Тоест на определен етап от вашето вие ще може да възприемате и да се пресичате с други планетарни същности и тогава вие ще може да избирате за себе си взаимодействието си с друга планета, но за сега вие сте свързани с Гая! Това е еднородна връзка! Връзка на подобието! Образно казано, когато вие започнете да приличате не само на Гая, но и на други планетарни същности, то едва тогава ще може да се говори за разделяне (за разрив)!  

         Всяко едно пространство винаги предава напълно емоциите и енергообмена между хората! Всяко едно пространство е точно това – енергообмен между контактуващите същности! Емоциите – това е оцветена енергия, оцветен енергообмен!

         Всичко това е парадигма на отделеността! Няма никакво пространство извън вас или по-вярното е че то съществува единствено във възприятието на всеки един от вас! Пространството наоколо – това е като някакъв свръхчувствителен сензор, като пясъка, който под твое въздействие придобива всякакви очертания, които ти избереш да му предадеш! Просто ти си взаимодействаш с този „пясък” на нивото на „песъчинките”, а планетата на нивото на „пустинята”, а планетарния Логос на нивото на скелетите на планетите! Мащабите са различни. Но и „песъчинката”, и „пустинята”, и планетарните „скелети” изцяло, напълно реагират на всички изменения на възприятията така както на човека, така и на планетарните същности и на планетарните Логоси, и всичкото това е единна система на възприятия! Ти нали никога на си се замисляла, доколко възприятието на клетката на твоето тяло изцяло, напълно влияе на твоето възприятие, но ти възприемаш също така и всяка клетка на своето тяло, просто тези възприятия се сумират и групират така, че ти не си в състояние да изрежеш (да премахнеш) възприятието на отделната клетка, а можеш само да разпознаеш възприятието на отделен участък от своето тяло! За да започнеш да можеш да възприемаш на нивото на твоя клетка, на теб ще ти бъде необходимо да се спуснеш някак си във нейното възприятие, и да излезеш на тази клетка на пресичане на възприятието, която съществува в междуклетъчното пресичане на възприятия. С други думи, от голямата матрьошка, ти ще трябва да се върнеш към възприемането от малката матрьошка. Но тогава забележи, ти някак си като че ли временно губиш възприемането на себе си като едно единно цяло, и ти не можеш да възприемаш себе си едновременно и като клетка, и като тяло, а ти ще възприемаш единствено себе си като клетка на тялото, тоест в строго съответствие с тази клетка на пресичане на възприятията, до която ти ще се спуснеш, на това ниво в теб някак си няма да го има понятийният ти апарат за възприемане на цялото, то няма да се намесва в низшата клетка на възприемането!

         Затова и отговорът на въпросът ти: пространството винаги се променя в съответствие с промяната на възприятието!

Когато вие успеете да разширите своето възприятие до нивото на 4Д и нагоре! Това не е ограничено във времеви рамки!

Ти пак възприемаш процеса линейно! Разширението може да става и навън (извън) и навътре (вътре)! Вдишването – това съвсем не означава унищожение, разформиране, пълно сливане! Във всички случаи не и за всички! Когато ти вдишваш въздух, нима той престава да съществува като отделна от теб част? Той просто вътре в теб се трансформира в друг вид въздух, там става друг и излиза (издишва се), той се обогатява с характеристиките на твоето тяло и се издишва навън от теб вече в ново качество! Точно това е и вдишването на Бога! Ние ще се върнем в лоното на Бог със своите придобити опити, за да може Бог да обогати своето тяло с новите си показатели, с новият си опит, с привнесения си нов „кислород”! и вътре в него ние трансформираме своя опит и самите ние се трансформираме в ново качество и по нататък пак ще бъдем издишани за по-нататъшното си свое развитие. Разбора се всичките тези дума са в доста голяма степен условни, дотолкова доколкото всички не сме Бога, и извършвайки движение навътре в Него и извън (навън) от Него, ние просто пътешестваме със своите светлинни показатели в тялото на Бог!

Да, но те са твърде малко! Ти вече пита за това. Около холяда, но това е изключително нищожен показател!

Пространството се изменя в съответствие с вашето възприятие! Пространството и е ваше възприятие! Ако се има предвид промяната на вашето възприятие и пространството на възприятие на Гая, то в този смисъл възприятието на човека има възможност за разширение. Вие така както и преди си продължавате да си мислите, че има някой, който сменя кодовете на пространството. Усилвайки мощта на своето възприятие, ти можеш да осветиш чрез своето възприятие други части на възприемането на другите, разбираш ли? Няма никакво (такова) пространство, в което да не идва нечие (някакво) възприятие! Всяко едно пространство – това е нечие осветено възприятие, това е нечий преобразуван лъч от светлината на Бога! Ти просто можеш да се добереш и да се докоснеш до него със своя лъч на възприятие или не можеш! Ако ти през цялото време се ориентираш към някаква възприемаща същност, то ако тя разшири своя спектър на възприемане, след осветяването със своя лъч-фенер на възприемане, то ти тогава също така можеш да го разшириш! Но вие сте милиарди и всеки един разширява своето възприятие, всеки един променя своята мощност! Затова и с разширението на възприятието на другите същности се разширява и твоето възприятие във всеки един смисъл! В такъв смисъл, че ти можеш да повториш опита на чуждото възприемане по свой си начин, и в този смисъл, че всички ние сме едно и всичко е във всеки и във всичко, и разширението на възприятието в един е разширение на възприятието на всеки! Просто вие самите все още не сте се осъзнали себе си  както част от цялото! Дай да вземем дървото! Ако едно от листенцата се е докоснало с друго дърво, дали то има само опита на своето лично възприятие? Разбира се не! Дотолкова доколкото информацията за това става достъпна за всички части на дървото и става опит на дървото! Но ако си представим всяко едно листо и всяка отделна част на дървото като лентата на Миобиус, тоест като съвместено пространство на възприятие, то в момента на съприкосновение на листенцето с другото дърво, всяка една част от дървото буквално се докосва с това друго дърво! Просто ако това е отделно друго листенце, то, то може да счита себе си за отделено! А ако това е да кажем, кората на дървото, то тя осъзнава себе си като част от дървото! Затова и в тоз момент, когато вие осъзнаете себе си като част от голямото цяло, на вас ще ви стане достъпен опита на възприемане на цялото, това е нещо такова, като да отворите врата за да влезе въздух!

Затова и отговорът на вашия въпрос е: с разширяването на възприятието на Гая и с разширяването на възприятието на другите същности, с които се пресича твоето възприятие и възприятието на човечеството, се разширяват и твоите потенциални възможности да усвоиш това възприятие, да видиш и да възприемеш това ново пространство, което е било сътворено от възприятието на другите! Но ти трябва да поискаш и да съумееш да се възползваш от тези нови възможности!

Пространството на архитекта, това е пространство творимо от неговото възприятие, така както и в другите същности! Пространството творимо от архитекта – това е програма за творене на пространство!колко време могат да съществуват програмите в твоя компютър, ако ти не ги използваш? Колкото си искат! Колкото енергия има за да работи твоя компютър! Но енергията на Бога, която захранва и поддържа всяка една същност, в това число и тази, която вие наричате архитект, е безкрайна! Тези същности, които вие наричате архитекти творят свои програми творения, това е техният опит за възприемане, техният опит за творене! Това са програмистите на вселените! Те много тясно се съприкосновяват (са в много тясна връзка) с планетарните Логоси! Вие единствено се явявате ползватели на данните в програмата в една нейна твърде малка част! При това всяко пространство, всяко творение, всяка програма съществува до тогава, докато тя е изискуема (потребна)! Дай да приложим аналогията с компютърните програми. Преди време при вас бяха написани програми на стар програмен език, примерно фортран! Сега тези програми съществуват също така. Но от тях никой не се ползва и тях ги нямате в компютъра, защото този програмен език е вече безвъзвратно остарял! В мирозданието това, което не се използва или не се захранва с енергия, не престава да съществува, записът за него съществува в съответната точка на пространството като архивиран опит!

Този въпрос смесва много понятия. Има матрични клетки на пресичане на възприятията на различните планетарни Логоси, които не създават пространство като такова, а форсират (ускоряват) програмите на създаването, инструментите на тяхното създаване! Как човекът е изобретил чукът и длетото за да може от скалата камък да направи скулптура! Затова и опитът на конкретния архитект може да бъде привързан към конкретната планетарна същност и тези, които вие наричате архитекти също преминават своя опит на развитие, а не се явяват механични производители на програми! Замислете се обаче над друго! Има архитекти, които създават програми за творене! Но има и такива, които създават сами програмните езици, на които след това, тези първите архитекти създават своите програми за творене на планетарните Логоси. Има и още твърде много във Вселената, за което на вас ви предстои да разберете и да узнаете и да се опитате да го постигнете! Ти направи сравнението с мравката. То е вярно, но не от гледна точка за нищожността на мравката! А от гледна точка на мащабите! Възприятието на мравката и възприятието на галактиката – къде им е на тях точката на пресичане, в какво те се различават, разбираш ли? Може ли мравката със своето вътрешно ниво на възприемане да съди за пътищата на развитие на галактическата същност, за техните възможности и задачи? За това е нужно да се израсне до нивото на тези същности!

Възможно е всичко!

Не съществуват архитекти извън Абсолюта! Ами той и затова си е и Абсолют, той включва всичко в себе си (а не извън)! Архитектите не удържат (задържат) пространства! Пространствата ги задържа (удържа0 вашето възприятие или възприятието на тези, които го възприемат! Възприемането на пространството в подобен вид от няколко същности и е удържане на това пространство. Ако вие питате за тази система, която е извън Абсолюта и в която влиза и самият Абсолют, то за това за сега е още твърде рано! На вас все още ви предстои доста огромен път от възприемането на мравката на вселената до възприемането на планетарния Логос! А до тогава всички обяснения са приличащи на обясненията на възрастния на малко детенце!

СЕлена

14.09.2014.        

Отговорите на Луцифер – са с нормален шрифт – абзаците започват с отстъп в началото на реда!