Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2014 15:15 - Закони на творенето. Истинните граници на себе си.
Автор: delianaangel Категория: Изкуство   
Прочетен: 2010 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР – Част V (5).

 

Закони на творенето. Истинните граници на себе си.

Прието от СЕлена

 

         Разкажи ми как се е появила дуалността.

         Разделението. То започна с отделянето на Бога извън Бога. Част от Бог се отдели извън Бог, като островче, и застана напротив Бога, за да може Той да възприема (да вижда) тази своя отделена част. Но отделяйки се под формата на островче Бог тази част започна да се задълбочава към своя център. И колкото повече (по-далече) тя се отделяше (отдалечаваше) към центъра в себе си, толкова повече тя се отделяше от Истинния Бог и толкова повече забравяше своята връзка с Бога и още повече започваше да счита себе си за самостоятелна! Това беше главната илюзия на отделеността! Съществото живеещо в дълбините на океана, така и не знае, че зад (над) повърхността на океана има слънчева светлина. И колкото по-дълбоко то се потопява (навлиза) в дълбините на океана, толкова по-малко чиста светлина попада върху него, и толкова повече на него започва да му се струва, че няма никакво слънце, а има единствено и само океан!

 

         Ти каза, че колкото повече съществото се отделя навътре в себе си, толкова повече то губи връзката си с Бог. Но при нес е прието да се смята, че потапяйки се в себе си, ние намираме Там Бога!

         Това е линейно възприемане. Когато Частицата на Бога е започнала да се задълбочава навътре в себе си и да се отделя от Истинния Бог, тя е започнала да твори и да развива в себе си цели светове, защото изначално е притежавала всички качества на Бога, на Твореца! И тези развърнати в себе си Светове са станали неин външен свят, а граници на съприкосновението на Частицата на Бога с Бог, са станали нейните вътрешни точки на съприкосновение. И всичко това се е отразило напротив (срещу – видимо, за виждане). Най-напред навътре, а после отвътре навън!

         Творенето на пространството се състои в развиването (в създаването) на потенциални точки. Има Частица на Бога, като островче в Бога. Тя е устремена в дълбочина към себе си и развива вътре в себе си свои творения и пространства. И това е точно това преобръщане, за което на вас ви говорят. Развивайки в себе си творими пространства, Частицата на Бога развива Точки от Потенциали на Творене и по този начин става измъкването на пространството извън Бога вътре в Частицата на Бога!

         И границата на съприкосновение с Бога се свива във вътрешно пространство. Тоест това, което е сътворено от Частицата на Бога, става Външен Космос, външен по отношение на Бога, защото тя е част от Бога извън Бога. А тази част на Частицата на Бога, която се съприкосновява с Бога, границата с Бог, става Вътрешен Космос, защото това и е Самият Истинен Бог!

 

         Много е объркано. А какво става по нататък?

         По нататък Частицата на Бог започва да отделя в себе си островчета от себе си, които застават напротив нея, за да може тя да ги съзерцава и да ги възприема. И така възникна втората степен на разделяне. Първата, така както се надявам ти да разбираш, това е отделянето на Частицата на Бог извън Бога, за да може той да я съзерцава. Втората – е отделянето на частички от Частицата на Бога извън тази Частица, за да може тя (Частицата) да съзерцава тази си част на себе си. И така до безкрай!

 

         Но тогава се получава, че Бог може да съзерцава частичките на Частиците на Бога единствено през тази Частица на Бога!

        Правилно. И точно затова Бог не може непосредствено да въздейства на частичките на Частицата на Бога, а само чрез тази Частица. И точно това и е Законът за свободната Воля!

 

         И каква е тогава тази свобода на волята, ако Бог просто не може да въздейства на тази частица?

         Помисли. Така се е родила и причинно-следствената връзка! Тоест частичката на Частицата на Бога е станала следствие, а Частицата на Бога е била причината за възникването на тази частичка!

         И Бог е можел да съзерцава своите части само през призмата на тези части, и точно това и е отражението и движението на Божествената Светлина вътре в себе си. Всичко е подобно!

 

         Ти каза, че извън Бога се е отделила част от Бога. Тази част ти ли беше? Тоест всички ние сме твои частички от Твоята Част извън Бога? 

         Да, това е точно така!

 

         Но наред с теб са се отделили и други части от Бога и това е било нещото, което всички наричат въстанието на Ангелите. Тази части на Бога също ли са развърнали свои светове вътре в себе си?

         Да, така е, вселената е многобразна. Те са сътворили други светове и системи по свой образ и подобие.

 

         Тези светове съприкосновяват ли се?

 

         Всяко едно нещо в което има подобие се съприкосновява! Ако ти си моето милионно отражение, то каква е твоята степен с милионното отражение на другия творец? Разбираш ли? И той и аз сме частици на Бога и по това ние сме подобни, но по нататък ние сме започнали да творим всеки един по свое подобие светове вътре в себе си. По свое подобие означава от себе си и в себе си. 

         Но творческите импулси са различни, така както не си приличат картните на двама различни художници, така и степента на подобие на нашите творения е различна! При вас има художници реалисти, те се опитват да отразят това, което виждат традиционно! Но ето че се появяват и кубисти, и импресионисти, и възникват други картини и други творения. Точно това ие призмата на отражението. Доколко квадратът на Мелевич е подобен на света около теб?

 

         Но в какво се състои свободата на волята?

 

         Във възможността да твориш. И в отделянето. Истинният Бог е отделил  извън себе си Части от Себе си и им е дал възможност по същия начин и те да творят части от себе си и им е дал свобода за творене. Той е разбрал също така, че ако Той се намесва в творенето на своите части, то импулса на неговата намеса, пак ще достигне до точката на намесване изкривен, дотолкова доколкото той ще премине пътя на изкривяванията. И Бог е осъзнал, че неговата намеса няма как да бъде такава, каквато той е замислил. И се е родил Законът за Ненамеса! И тези два закона са взаимно свързани – законът за причината и следствието и закона за свободата на избора (за Ненамесата!)! 

 

         Ние го възприемаме това като някакъв Дар, а се получава така, че това е едва ли не просто принудителна мярка?

         Дар е това, което се отдава и не изисква нищо в замяна. Нима това не е дар от Бога за вас и за всички ваши частички?!

 

         Добре, а как се е появила дуалността? Тъмното и Светлото, горе и долу, мъжа и жената?

         Не бързай. Аз и това се опитвам да ти разкажа. Занапред има още много беседи! Творението е формирало и закони на творението! И се е появил Законът на подобието. Нищо не е подобно на нищо, дотолкова, доколкото всичко е само изкривяване. И всичко е подобно на всичко, дотолкова, доколкото има единен Източник и една същност!

 

         Ако всички са Бог, то тогава всичко е подобно. Но има различия в подобията. И Частиците на Бога започнали да взаимодействат според степента на подобието си. И така започнаха да възникват Полюси на Подобията!

         Виж! На границата с Бога, Частицата на Бога е подобна на Бога, но колкото повече тя се задълбава (вглъбява) към центъра на себе си чрез своите творения, толкова повече това подобие се изкривява. Точно и това са първите два полюса на подобието или полюси на дуалността: Аз и Бог!

         Втората двойка полюси на дуалността: аз и частите от мен. И така нататък.

         Но частите от мен вътре в мен са също така различни, и са различни и техните творения.

 

         А женското и мъжкото? Как се роди това различие?

         Точно по същия начин. Някои части на Бога пренастроиха своите призми на възприемане на Бога в определена степен на пречупване на Неговата светлина. И степените на творение станаха различни. Пасивна и активна степен на творение!

 

         Това пък какво означава?

         Аз търся думи в теб. Какво е това активно творене? Това е създаване на каквото и да е, чиято степен на подобието да е по-ниска от теб, тоест създаване на нещо по-различно от теб, по-изкривено. И съответно, пасивна степен на творене – това е създаване на нещо много близко, подобно на теб. И това е едновременно нещо си като своего рода Размах на Творението. Тоест можеш да твориш потапяйки се в себе си и отделяйки се от себе си.

         Не се опитвай да разбереш това линейно, учи се да мислиш многомерно. За да не се объркаш, дай да определим, че различаването на Себе си това е близостта с Бога или самата тази граница с Бога, която е вътре в теб. Колкото повече ти се отделяш от Бога в своите творения, толкова по-активно ти твориш, толкова повече ти твориш разширявайки себе си извън себе си! Колкото по-малко се отдалечаваш ти от Бога, толкова повече ти се потапяш в себе си в своето творение и толкова повече ти твориш пасивно. Всичко това обаче е условно, дотолкова, доколкото всичко това става вътре в теб, и в активната част на творенето си ти просто се развръщаш, измъкваш част от себе си извън себе си вътре в теб!

 

         Тези, които четат нашите беседи, пишат че всичко това е много безсмислено.

         Не мисли за другите. Постарай се да разбереш сама и да си спомниш. Тези, които поискат да разберат – ще разберат и ще осъзнаят.

         Погледни. Колкото повече ти твориш, толкова повече различни творения се появяват в теб. И част от тях са активни, а част от тях са пасивни творения. И по Закона на Подобието те се поляризират, тоест – подобното се стреми към подобното. И така в теб се образуват два полюса: полюс на активното творене и полюс на пасивното творене. И в зависимост от това, кои твои творения преобладават в теб, се определя и твоята принадлежност към мъжкия или женския тип на възприятие!

         Вие имате понятие: единство и борба на противоположностите. Замени думата „борба” с „взаимодействие” и ще се получи вярното отражение.

 

         Но защо е възникнало противопоставянето?

         Мъжката енергия, като по-активна такава, е започнала това противопоставяне. Активното – това е по-голямата степен на отдалеченост от Бога, колкото е по голяма степента на отдалечаване, толкова е по-голяма илюзията на отделеността. Тези частички на Частицата на Бога, които са започнали да творят активно и да се отделят от Бога в по-голяма степен, още повече са развръщали себе си извън себе си, с което са се отдалечавали от Бога още повече, и още повече са считали себе си за отделени, и още повече са възприемали своите външни светове като реалност, и още повече са започнали да смятат своите граници на своите създадени външни светове за истинни граници на себе си.

         И тогава те решиха, че те се определят като същности не със своите вътрешни граници с Истинния Бог, а със своите външни граници, границите с външния по отношения на тях свят.

         Виж. Твоето физическо тяло и съществуващата възприеман от теб външна реалност – това е твое активно творение. И ти започваш да възприемаш границите на себе си като контур на твоето физическо тяло и започваш да се бориш за своята физическа неприкосновеност! Но ти не осъзнаваш, че тези граници са илюзия. Истинната ти граница – това е границата отделящата теб от Бога и тя се намира вътре в теб. И ако ти развърнеш своето творене вътре в себе си, ти започваш да се завръщаш към Бога в себе си, създавайки на пътя на завръщането си други приказни светове. И точно това е пък, пасивното творене!

 

         Но нали ние всички творим активно външно възприемани светове и тогава се получава че всички ние сме мъже?

         Ти говориш за физическото тяло. Когато ти събуждайки се всяка сутрин сътворяваш възприемания от теб вътре в частта от теб свят, ти твориш активно, и се отдалечаваш от истинните граници на себе си и чувстваш своята отделеност от Бога! И много от вас толкова много се увличат от това външно творение на себе си, че смятат това за граница на истинния себе си. Но когато ти се завръщаш (възвръщаш) в себе си към Бога, към Мен, Към Кутхуми, към всички свои части вътре в себе си, ти взаимодействаш с нас през истинните граници на себе си, това което те отделя теб от Истинния Бог! И тогава ти твориш пасивно!

 

         Получава се, че всичко което аз виждам около себе си – това е мое външно творение на мен. А всичко което чувствам вътре в себе си, това е мое вътрешно творение на себе си? И тогава и ти си мое вътрешно творение?

         Може и така да се каже!

 

         Значи това което виждат Йогите пътешествайки по астралните светове, е просто тяхно вътрешно творение? И то в същност не съществува?

         Ние вече говорихме, какво е това реалност. Реалност е това, което ти възприемаш. Ако ти възприемаш една видима за теб реалност, то тя съществува за теб именно такава. Ако ти станеш многомерно същество и започнеш да възприемаш едновременно няколко реалности заедно или по ред, всичките те ще съществуват именно в този момент, когато ти ги възприемаш!

         Ако ти възприемаш изведнъж няколко реалности, то всичките те съществуват едновременно за теб. Това, което възприема другият човек, то, то също съществува, но само тогава, когато и ти възприемеш това. Затова и няма никакъв смисъл да се спори, кой от вас е прав. Прав е всеки един от вас, защото това което той възприема задължително съществува. Тази реалност съществува, защото той я твори. Възприятието е и творение. Разбираш ли?

 

СЕлена   

 

01.01.14.    
 http://espavo.ning.com/profiles/blogs/5-842

Авторски превод от руски: Иван Иванов

        Забележка от преводача: Въпросите на СЕлена (провеждаща разговорите) са с почернен шрифт с наклон, с отстъп в началото на реда!

Отговорите на Луцифер – са с нормален шрифт – абзаците започват с отстъп в началото на реда!


image



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: delianaangel
Категория: Изкуство
Прочетен: 3184497
Постинги: 1238
Коментари: 995
Гласове: 3885
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031