Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2014 19:19 - Завесата на забравата. Божествената Увлеченост в Играта…
Автор: delianaangel Категория: Изкуство   
Прочетен: 2008 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР Част XXXI (31)

 

Завеса на забравата. Божествена увлеченост в Играта…

Прието от СЕлена

 

Забележка от преводача: Въпросите на СЕлена (провеждаща разговорите) са с наклон!
Отговорите на Луцифер – са с нормален шрифт – абзаците започват с пауза навътре 

 

 

Защо при въплъщаването ни в трета мерност се проявява забрава? Защо ние още с раждането си не помним кои сме ние?

         Вие при раждането си помните всичко. Детенцето помни за всичко. Но вашата система на обучение го принуждава да забрави всичко това. Различни мерности на пространството съществуват навсякъде и в други области на мирозданието. Какво е това ниво (мерност)? Това е качество на възприемане на светлината на Бога. Ако вие вземете светилник под формата на кухо кълбо, във вътрешността на който има източник на светлина, то колкото повече отверстия (дупки) ти направиш (пробиеш) в този светилник, то толкова повече светлина ще излиза от светилника. Нивото (мерността) – това са зададените параметри на максималното пречупване на светлината на Бога. Когато в светилника има само едно отверстие – то това е само един лъч. Когато в светилника има милион отверстия – това са милион лъчи. Ако продължаваме с тази аналогия по нататък, ако майсторът прави все повече и повече отверстия в кълбото на светилника, то рано или късно кълбото ще бъде разрушено и светлината на Бог, светлината на светилника ще може да се излива навън напълно (цялостно) без прегради. В този пример лампата (огъня) на светилника – това е светлината на Изначалния Бог, кълбото на светилника – това е създадения свят, създаденото ниво (мерност) на мирозданието, всички ние – това са лъчите, преминаващи през отверстията-филтри. А сега си представи, че кълбетата-абажури са огромно множество.

         Говорейки с езика на дадената аналогия и казано по най-опростения начин, първо ниво (първа мерност) – това е тогава, когато в кълбото на светилника има само едно отверстие и през това отверстие се устремява (се отправя) светлината. Светлината преминава през него и се разпада на отблясъци. Второ ниво е когато отблясъците търсейки изход в своя стремеж за разпространяване на светлината на Бога по нататък попадат в следващото кълбо, в което има вече две отверстия. И така нататък. Нивото (мерността) – това е качеството на възприятието, възможността за пречупване на светлината на Бога.

 

         На нас ни казваха, че ние специално (нарочно) забравяме кои сме, когато идваме на Земята. Че това е задължително стартово условие, за да можем ние отново да открием в себе си Бога, за да можем да създадем нов уникален опит за възприемане. А ти сега говориш, че ние забравяме всички, защото така учим децата си.

         И едното, и другото. Цялата работа се състои в плътността на този свят, на който вие пребивавате. Колкото повече светлината на Бога се отдалечава от своя източник, толкова повече той се уплътнява.

 

         Защо? В нашия свят колкото по-далеч светлината се отделя от източника, толкова повече тя се разсейва. Какво е това плътност?

         Степен на изкривяване. Ти сега говориш за вашето понятие (разбиране) за плътност. Какво означава твърд предмет? Какво го прави твърд? Има ли изобщо твърда енергия? Разбираш ли? Енергията на камъка се различава с определени характеристики, с някои показатели на светимост, тоест с определено качество на пречупване на светлината на Бога. Тази пречупена светлина на Бога наречена камък, се отразява от твоя апарат за възприемане и от апарата за възприемане на другите хора, и вие считате (мислите), че той е твърд. Твърдостта и плътността на камъка – това е усещането на твоето съприкосновение с камъка, това е интерпретация на твоя апарат за възприемане на камък, за възприемане на неговата енергия. Затова и плътността на камъка, и плътността на света, плътността на материята, това е илюзия на вашето възприятие, на вашата съвместна договореност. Когато вие обучавате своите деца, вие им транслирате (предавате) своето понятие (разбиране) за камък и то (детето) рано или късно се пренастройва към общото възприятие. Това е същото като, ако всеки ден убеждаваш детето в това, че облакът на небето има тази форма, която ти виждаш, например на корабче. И след известно време детето ще вижда само това изображение, по навик интерпретирайки го с наложения му образ за възприемане.

         Затова нещото, което ти наричаш плътност, всъщност е нещо по друго. Плътността на физическия план в тази концепция, за която аз ти разказвам – това е степен на отдалеченост от Бога и степен на пречупване на светлината на Бога. 

 

         Тогава, кой и защо е създал тези нива (различните мерности), тези кълба светилници? Самият Бог? Аз не разбирам. Бог се е разделил на части, уплътнявайки себе си в многочислени форми, за да разшири своето възприемане, за да получи допълнителен опит и тласък на развитие, за да опознае себе си. Но кой е създал нивата, кой е създал всички тези програми, които управляват нашите светове?

         Давай да се опитаме да възприемем Бога като гениален програмист, който създава милиарди различни игрови програми и едновременно играе във всяка една от тях. При това Той е толкова увлечен във всички случаи (елементи) на играта, че вече не отделя себе си като страничен наблюдател и себе си – играещ в тези игри. Тоест, ако ние възприемем това като такава аналогия, то Той не се спира нито за минута и не излиза от играта да пие например кафе, Той е целият в играта, и играе едновременно милиард милиарди игри на всичките им нива на тези игри, и във всичките им роли едновременно. 

 

         Но има информация, че има някакви архитекти на мирозданието, които създават тези програми.

         Има единствено Бог и негови различни форми. И в тази аналогия, която аз ти дадох, една от игрите, която играе Бог – е игра по създаването на други игри, а друга игра, която играе Бог, е игра по изрисуването на картинки в играта, в интерфейса. Тоест сред ролите на Бога в тези безкрайни игри има роли и на програмисти, и на художници, и на тези, които измислят нови варианти на програми на игрите и т. н.

 

         Да ми прости Бог, но според твоите разкази се изрисува, се получава някакъв си ненормално гениален програмист, който се задържа (не може да се отдели) от някакви си игри.

         Нима не се е случвало, че определена игра или филм не са те привличали? Увлечението – това е едно от качествата на Бога, това е едно от качествата на безсмъртието дори ако искаш. Увлечението – това е устременост, това е изразена насока (посока), това е фокусировка на енергията без загуби. Ако ти си виждала увлечен човек, то ти си видяла, че цялото му внимание е насочено към предмета на увлечение на този човек. Вие самите казвате за тях: „Той не вижда нищо друго, освен…”. Точно това е и фокусировката на вниманието без загуба на енергия. Затова Бог наистина е задържан заигран в игрите, но в такъв смисъл, че той не разкъсва своята енергия без осъзната нейна насоченост, когато нейните части са насочени към пречупване в определен спектър. В нашата аналогия, всяка една част от неговото внимание като играч е насочена към играта в нейните различни разновидности.

 

         И все пак, дай да се върнем към плътността и забвението. Аз така и не разбрах, за какво е нужно това забравяне. При нас има много версии. Първата е – че ние забравяме всичко, защото попадаме в плътна материя, която някак си гаси тези спомени (спомняния). Като завеса. Втората е – че ние не помним всичките си предишни животи защото нашата памет не би издържала това. Третата версия – ние твърде много всякакви неща сме натворили в миналите си животи, а сега на нас ни е дадена възможност да поправим всичко и да преживеем живота си по новому. Четвърта версия – ние започваме всичко на чисто (на бял, чист лист), за да сътворим ново, уникално творение. И пета (твоя версия) – нас така ни учат от детството ни, че ние забравяме това, което е било с нас до рождението ни. Коя от всички тези версии е правилна?

         Всички. Запомни, че всичко е игра на възприятия. И на вашата планета, във вашата плътност се спускат различни същности с различен опит на възприемане, натрупан до въплъщението им във вашия свят. И всички причислени от теб обяснения са просто различни варианти на причините за забвения във вашия свят.

 

         Но в моя свят всички поголовно попадат под това забвение. Защо?

         Детенцето идва в този свят със съзнанието за своята божествена предопределеност и с паметта си за миналите си въплъщения. По нататък обаче, той влиза в играта, която е избрала дадената същност, и се увлича дотолкова много, че забравя за всичко, освен за играта. Освен това, около него има много други партньори по игра, увлечени също така, както и той, и те съвместно го убеждават, че няма нищо друго освен играта, че самата игра и е самата реалност и е живота, и е смисълът на всичко, и той самия също започва да обучава другите си свои партньори в същата тази игра. И всеки един от играчите, независимо от това че все пак съхранява в себе си, в дълбочината на своята памет задачите на своето въплъщение, или проекта на договора си и своите интереси в тази игра, своите интереси да премине определени уроци от тази игра, транслира своите спомени за условията на играта, разказва своята версия, защо е необходимо забвение.

 

         Но нали има нива над трето, където въобще няма забравяне. Защо само на първите три нива има завеса на забравата?

         Такава е играта, спомняш ли си, аз ти говорих за кълбата-светилници. Този „светилник” на Бога е създаден така (по този начин), така е зададен, така е устроен от самия Бог, от неговите части, че на първо ниво – има само едно „отверстие” и през нея не можеш много ясно да видиш своите превъплътявания. Ти като лъч на Бога, излизайки зад това отверстие, можеш да се върнеш обратно към Бога и към спомена си за Бог само през това отверстие, пътят е много тесен. Вие през цялото време си мислите, че вашите знания са просто алегория, а вашите думи много често отразяват буквалния смисъл. Точно така при вас се нарича трудния път на възраждане в себе си на Бога – тесен път. И всичките ви практики по този път са настроени също така към фокусиране, много точно фокусиране в себе си на Божествената енергия и нейната точна насоченост. Съответно на първо ниво ти можеш да получиш минимум информация за Бог чрез това „отверстие”, тъй като само то в този свят е тази единствена връзка с Бога.

         На второ ниво „отверстията” за светлината стават две и два пъти повече стават възможностите за спомняне на Бога в себе си и за възвръщането към Бог. Всяка същност има избор: да се върне към Бог през тези тесни пътища-отверстия, което си е доста сложно и изисква точна и прицелна фокусировка на себе си. Или избор – да се разпространява по нататък от Бога и да търси други отверстия-изходи на светлината на Бога и да се пречупва по нататък и да достигне трето ниво, където вече отверстията са три и така нататък.

 

         Почакай малко. Но в твоята аналогия, на трето ниво аз мога да се върна само към знанията на второ ниво, а не към своите знания, към себе си, като Бог.

         Правилно, ти на трето ниво към това и се връщаш, ти използваш своя опит от предното ниво. Но вие по никакъв начин не искате да възприемете себе си като многомерни същества. Това е също едно от условията на играта. Виж. Вниманието на детенцето е разсеяно, на него му е трудно да се фокусира. Затова на него му дават две или три играчки, за да може той да започне да ги различава и да не се отвлича, за да може той да укрепи своя опит с играта с всяка една от играчките. Но с израстването му, детето започва да се учи да фокусира своето внимание вече на множество предмети без да се разсейва, възприемайки ги поотделно, помнейки опита си по взаимодействието със всички. Той става по-възрастен. Така е и с въплъщенията на Бога. Ранните души (по-младите души), тези, които за първи път започват своя път, отначало могат да усвоят само една мерност. Но по нататък те започват да се учат да фокусират своето внимание, своята енергия върху множество нива и да играят едновременно (изведнъж) на много нива (мерности), като сеанси на една игра.

 

         Защо изходът от нашето ниво съществува единствено под формата на смърт?

         Не е само под формата на смърт. Но това е – най-елементарния изход. Вземи вашите компютърни игри. Там, за да можеш да излезеш от играта или трябва да преминеш всички нива, или някъде правиш грешка и играта свършва. Така е и тук. Пътя на преминаване на всички нива е дълъг и сложен. И тези от вас, които са го преминали, а такива е имало, но твърде малко, са попадали вече на другите нива, излизали са от тримерността в рамките на текущото си въплъщение. Останалите правят многобройни опити да преминат тази игра отново и отново.

 

         Но след смъртта същността попада в тънкия свят, тоест на четвърто ниво (четвърта мерност)? Или къде? Ако всичко е игра и задачата е да се премине трето ниво, тоест да се намерят граници на съприкосновения с четвърто ниво, то защо след смъртта душата попада веднага на четвърто ниво?

         Защо да е само на четвърто? Душата попада на най-близките нива. Основно това е четвърто ниво. Но има същности, които попадат и на второ. И същите тези ваши разкази и спомени за ужасите на ада, които се интерпретират във вас като страшни картини. Просто тези, които попадат на четвърто ниво – са доста повече.

 

         На нас ни казват, че след смъртта душата се връща в инкарнационната си килийка и там очаква своето ново въплъщение.

         Всичко това са само приказки (думи). Но ако искаш можем да поговорим в рамките на това понятие. Това, на което вие му казвате информационна ячейка (килийка) е също така нееднородно, в нея присъстват най-различни твои енергии. Инкарнационната килийка – това е нещо такова като шлюзова камера по време на изход от изолирания космически кораб в открития космос. Този космически кораб е достатъчно огромен и помества в себе си множество отсеци. Този кораб – това е средата на твоето текущо въплъщение, но ето че настъпва период на преквалификация. Отначало ти си просто жител на този кораб, който се обучава да използва този кораб, без да вниква в техническите тънкости, просто пасажер на кораба. След неудачните опити на пасажера да усвои отсеците на кораба, той преди новия си опит преминава инструктаж и се намира в специален учебен клас, където има всичко необходимо за инструктажа. Ако той по-успешно е усвоил предишните уроци, него ще го преведат в друг учебен стенд на тази шлюзова камера. А по нататък пасажерът, който е успял напълно да усвои използването на кораба, изразява стремеж да се обучи по специалността техник на кораба или стюард на кораба, или спасител, или инструктор, или пилот. А след това, усвоявайки всички специалности, които ги има на кораба, той е готов вече за извеждане в открития космос, за да стане конструктор на кораби. Инкарнационната килийка – това е по-скоро самият този кораб. И при излизането му в открития космос, астронавтът изведнъж разбира, че попада на още по-сложен кораб, и там всичко започва пак отначало, но на ново ниво. И космосът се вижда само от илюминатора, такъв привлекателен, примамващ, но недостъпен засега. 

         Ти питаше за илюзията на забравата и аз се опитвах да намеря подходяща аналогия, сега я намерих. Представи си, че ти си Бог и ти си заспала, а в съня си, ти пак си заспала и в следващия си сън ти пак си заспала и виждаш сън, в който ти си заспала и така до безкрайност. Ще можеш ли ти в последния си сън да разбереш, че ти многократно спиш? За да се върнеш обратно, на теб ще ти е необходимо да се събудиш последователно от всичките си предишни сънища, което и вие правите, което и правим всички ние. И когато Бог се събуди Той ще си спомни всички свои сънища и ще си спомни себе си в качеството на своите сънища, колко различен е бил Той във всеки един от тези сънища, но всичко това е бил Той. И тогава ти ще се събудиш. И тогава и аз ще се събудя, защото ние сме Той.

         И ако тази аналогия е приложим към играта, то Бог е започнал игра,  в която е имало възможност да се започне друга игра, в която той пак е станал играч и така нататък. И всяка игра е била толкова увлекателна, че ти дори забравяш за предишната игра, следователно, за да си спомниш себе си като първия играч, ти трябва да излезеш последователно от всяка една игра. Но всяко ново ниво предлага все по-нови игри, и все по-увлекателни, нещо такова като във вашите реклами, и е трудно да се издържи да не опиташ.

 

         Кажи ми, а компютърният модел на игровата вселена доколко е близък до реалността? Аз имам предвид, че по тази аналогия, където Бог някак си играе на компютърни игри, които сам си е създал, за нас ще бъде по-леко да разберем, дотолкова доколкото самите ние играем компютърни игри.

         Ние вече говорихме, че реалността е интерпретация. Това, което аз се опитвам да ти обясня, това е просто опит да намеря подходящи интерпретации в твоя ум. Твоят ум е свикнал да анализира информацията и да я съпоставя с вече имащата такава. Ако аз ти предложа на теб набор от думи, които твоят мозък не може да интерпретира като вече имащи ги, ти няма да успееш да разбереш това, защото аз просто търся подходяща аналогия в твоя мозък, за да можеш ти да си представиш поне по някакъв начин (някак си) общите контури, общите взаимовръзки, общите принципи. Но не съществува истинна единна обективна реалност, с която да може да се сравнява и да се говори за близост на моето обяснение в сравнение с обясненията на други. Има само светлина на Бога, пречупена през различни съзнания в различни реалности, и всички те са реални, и всички те са истинни, защото точно това и е светлината на Бога. Но всички те са изкривени в сравнение с първоначалното състояние на светлината на Бога. И всички те са такива затова, защото именно така са могли да се пречупят в тези условия, в които те са встъпили във взаимодействие. И всички те са истинни.   

 

         Тогава трябва да бъде преминато трето ниво, за да се попадне на четвърто?

         Нужно е да се открият в себе си границите на четвърто ниво. Необходимо е твоята светлина на Бога да намери четвъртото отверстие в кълбото-светилник и да намери изход в пространството на четвъртия свят. А това означава, да разшириш своите възможности по възприемането. Как може да стане това? Увлечението – това е качество на фокусирането, но понякога увлечението си играе с вас. Тоест вие сте така увлечени да блуждаете в тези три отверстия на светилника, че не забелязвате четвъртия изход от кълбото-светилник. Преди всичко повярвайте и осъзнайте, че има и още входове, че има още граници за възприемане. Как светлината търси изход? Все едно ти търсиш някакъв предмет държейки в ръцете си фенерче. Ти би започнала да осветяваш други точки от пространството и рано или късно би намерила други предмети от това пространство. Така и вие трябва да разширите търсенията на своето възприятие, да приемете, че всичко съществуващо във вашето пространство, всички предмети, всички закони, всички правила, които вие знаете, са непълни. И за да намерите нови предмети, нови закони, трябва просто да се огледате, да се вслушате, да започнете да светите и на другите страни (посоки). Просто трябва да осъзнаете, че още твърде много неща съществуват, които вие не сте забелязали само поради това, че сте светили само в една посока, само заради това, че сте търсили изход за своята светлина само през тези три отверстия на светилника.

 

         А може ли някой и ние да оставаме в своите физически тела толкова, колкото той си поиска и да се премести със своето физическо тяло на четвърто ниво?

         Може, но за какво? Ние вече говорихме, че смъртта и износването на вашето физическо тяло – това не е нещо, което е в основата си следствие на външния свят (екология, храна, вируси), а е вследствие на вашия вътрешен свят. Вашата умора от живота, вашата загуба на интерес към тази игра. Играчът не трябва да скучае, иначе той ще престане да играе. Цялата вселена е увлечена в играта и степента и на увлечение – това е степента на ефективност в използването на божествената енергия, а не разхвърлянето й напразно. Затова и когато играчът губи интерес към играта, то той се извежда от тази игра, и на него му се предлага нова, която би могла да го увлече. Затова и тези от вас, които дълго не губят интереса към тази игра на този живот и не се стремят да излязат от нея, живеят доста дълго.

         Що се касае до прехода с тези тела в четвърто измерение, то тогава, когато ти усвоиш своето ново тяло, ти ще разбереш каква тъмница е било за теб твоето предишно тяло и колко много нови възможности ти предоставя новото тяло. Така че ти самата няма да поискаш да се върнеш вече в своето старо физическо тяло затова такава възможност теоретически има, но на практика от нея се възползват много малко хора. Сред вас има малко количество същности, които живеят няколко хилядолетия във физическата си обвивка. Те са изключително малко и те не се афишират. Но тяхното физическо тяло е все пак трансмутирано в съответствие с техните възможности. Работата е в това, че при толкова дълго съществуване в сегашно физическо тяло те са се научили да използват всички негови възможности, докато вие използвате само една част от тях.

 

         Защо древните хора са живеели по 800 – 900 години, а ние само по 100, че дори и по-малко. Причината само умора ли е?

         Причини има много. Първата и главната (най-важната) е – това са вашите убеждения. Когато всички вие сте уверени, че човекът живее 80 години, а само единици доживяват до столетие, то самите вие изграждате тези условия за съществуване на своето физическо тяло. Самите вие му задавате програми за развитие, при които то знае, че след петдесетте тялото трябва да започне да увяхва, а след това на 90 години да умре. По нататък разбира се е изиграла и своята роля общата парадигма за отделеност и смъртност, която ви е била наложена, и парадигмата за страданието на човека пред природата и неизвестността, където е бил наказващият за греховете и възмездяващ Бог, вашите страхове за наказанието ви след смъртта и страха ви от смъртта. Имайки в своя мозък толкова ограничен срок на битието във физическо тяло, вие бързате да направите всичко колкото се може по скоро, за да успеете, и по този начин вие повишавате интензивността на използване на своето тяло. Вие формирате маса мисли и събития в своя живот така, защото бързате да успеете във всичко, без да разбирате, че напред е вечност. Увличайки се от тези псевдосъбития и цели, вие не забелязвате най-важното в своя живот – своята божественост. Как ти би изградила живота си ако ти знаеше, че никога няма да умреш? Какво би те развълнувало? Какво ти би правила? Щеше ли да бързаш да направиш тези неща, които на теб ти се струват че трябва да успееш да направиш, ако за теб би имало безкрайно множество опити да направиш всичко, което ти се иска под каквато и да е форма, и в какъвто и да е вид?

 

         Ти говориш за увлечението от играта, за това, че Бог не изразходва своята енергия напразно и за това, че трябва да се играе с интерес. А нас ни учат да не се въвличаме в събития и да бъдем странични наблюдатели. Едното противоречи на другото.

         По никакъв начин, николко. Да бъдеш страничен наблюдател – това е един от способите (начините) на играта, един от сценариите. Но на вас ви говорят за друго. Вие дотолкова силно се увличате от едни детайли на играта, че не виждате другите. Вие хиляди пъти преминавате един и същи път на страдания в различни вариации, без да забележите, че редом с вас има и път на радостта, път на мъдростта и път на съзерцанието. И още множество пътища. Вас ви призовават да се отделите от приетите стандарти на играта и да намерите свои игри, още по-увлекателни.

 

         СЕлена

       16.08.14.         

 

Авторски превод: Иван Иванов
Отправка към оригинала:       
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/31-1

image




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: delianaangel
Категория: Изкуство
Прочетен: 3184504
Постинги: 1238
Коментари: 995
Гласове: 3885
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031