Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2014 03:57 - Отблясъци на Бога. Лабиринт на отраженията.
Автор: delianaangel Категория: Изкуство   
Прочетен: 1459 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 04.09.2014 04:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР – част II (2)

 

Блики (отблясъци) на Бога. Лабиринт на отраженията.

Прието от СЕлена

 

 

 

        При нас твърде много хора те обвиняват, че ти си източникът на всички беди и източник на зло на Земята?

         Аз съм източникът на Всичко, дотолкова доколкото вие сте мои Създания!

 

         Но ние сме създания на Бог. Нима ти можеш да твориш живот и да одухотворяваш материята? Това го може само Бог?

 

         Та Аз и съм Бог. Аз съм – част от Бог, извън Бога, и аз съм създал свои Светове и Вселени, нови форми на живот. Аз съм Величието на Бог, тържеството на живота на Бог. Аз съм този Свят, в който ти живееш. 

 

         Ти искаш да кажеш, че Светът и Вселената, в която живеят хората, са сътворени от теб?

         В Началото бе Слово и Словото беше у Бога и Словото беше Бог!

         Този Бог, който ме е създал, ме е създал и мен Бог, подобен на Него!

         И аз също станах Бог Творящ и сътворих светове!

 

         Тоест има светове, които не са сътворени от теб?

         Да, това е така. Богове-творци има множество. И всички те са Богове извън Бога.

 

         Ти говореше, че може да се твори и вътре в Бога!

         Да, но тогава тези творения в същността си не се различават от творенията на Бога. И ти няма как да ги различиш тях, дотолкова доколкото те не се различават по нищо от Бога. Когато ти издишаш въздух, различен от вдишвания, ти сътворяваш нова субстанция, пропускайки я през своето тяло. Но ти не можеш да отделиш издишания от теб въздух от обкръжаващото те теб Пространство, защото ти самата твориш в това Пространство!

 

         Нима моето дишане е творене?

         Всичко, което ти правиш, всяко едно измерение в теб – Е (СЪМ) Творение Сътворено от Теб!

 

         Ти непрекъснато Твориш всичко, което те обкръжава. 

 

         Аз искам да разбера следното? Значи, всички творци се разделят – на Творци В Бога и Творци Извън Бог? Защо, ако ти си един от Творците Извън Бог, теб през цялото време те противопоставят на Бога-Създател и казват, че ти си въстанал против Него?

         Цялата работа се състои в това, как вие възприемате думата „напротив”. Това, което се намира НаПротив (в смисъл срещу, насреща) теб, нима това е нещо, което е против теб? Това, което е било отделено от Бога, извън Бог, е застанало насреща, напротив Него (нещо като срещу огледалото), за да може Бог да съзерцава това.

         Ти също имаш такъв апарат за съзерцаване – това е зрението ти. Затова и ти можеш да виждаш само това, което е НаПротив (срещу, извън) теб.

         Това, което е отзад – ти не го виждаш!

 

         Това означава ли тогава, че нещата, които са зад мен – не съществуват?

         Да, в определена степен, да! Това, което е зад теб – това е минало Творение и ти можеш да го съзерцаваш, единствено ако се обърнеш (ако се развърнеш върху) към него, тоест когато то е НаПротив (срещу) теб.

         Постепенно, това „НаПротив” се е трансформирало в „Против” и е станало понятие за противоположност.

         И така се появи ДУАЛНОСТТА: Това, което е В Бога и Това което е Извън Бога – Това, което е тук и Това, което е НаПротив.

 

         Творението започна да се развива и да се умножава. Всяка създадена част се стремеше да създаде и да съзерцава Това, Което е НаПротив, и отново, и отново създадената Част НаПротив ставаше Частица Тук и пак се стремеше да съзерцава себе си. И така възникна БЕЗКРАЙНОСТТА!  

 

         Тоест, до този момент безкрайност не е имало?

         До тогава, Създателят беше в свит вид. Точката – това е Потенциал Безкрайност, но Той – е свита (събрана в точка) Безкрайност, и за да може тя да се прояви, за това е нужно да има импулс към развитие (към развиване). Това пък е вашата теория за Големия Взрив. Взрив, така както вие го разбирате естествено не е имало, а е имало Начало на развиване на Потенциала на Света.

 

         Добре де. А ти по какво се различаваш от другите Творци Извън Бога?

         Тук нещата са също малко по различни. Всички Творци Извън Бога – Са в Мен, като в Единен Творец Извън Бог.

 

         Ти искаш да кажеш, че не съществуват други Творци Извън Бог, освен Теб? Тоест ти си Единен (единствен)Творец Извън Бог и останалите Творци Извън Бога – това са твои части (части от теб)?

         И – да, и – не. Сложно е да се обясни всичко това от позицията на разделението. Всичко това, което се е отделило извън Бог за съзерцание от Бога – Е (СЪМ) Бог, и по друг начин не може да бъде, тъй като ВСИЧКО е Бог.

         Има вода и в каквото и състояние да бъде тя – лед, пара, течност, море, ручей, блато и т. н. – цялата тази същност си е вода в различните й състояния.

         Можеш ли ти да противопоставиш лед и кипяща вода? В определена степен – да, дотолкова доколкото те притежават различни характеристики. Но всичко това си е просто вода, и двете й състояния са Същност на Едно нещо – вода.

         По същия начин стои въпроса и с понятието „Бог”! Всичко, което е създадено извън Създателя – в Същността си, си Е Самият Той, но това всичко и едновременно с това притежава и други, различни характеристики. Различни не от Него, а една от друга!

         Тоест, за да се различава едно създадено нещо от друго, трябва да има създадено второ нещо, което се отличава от първото (както леда и врящата вода), защото те двете не се различават от Създателя, а единствено са създадени НаПротив (срещу) Него за Съзерцанието им от Него.

         Тогава, за това, за да мога и аз като Създание на Бога Извън Бог, да мога да се отличавам (различавам) от Друг, би трябвало да бъде създаден Някой Творящ, който също така да се намира Извън Бога, но да бъде различен (отличаващ се) от Мен.

         Аз – започвам да творя безкрайност Вътре в Себе си и започвам да отделям Части от Себе си Извън Себе си – за Съзерцание на Самия Себе си, по същия начин така, както това е направил и Бог. И по този начин, Аз създавам Нещо Извън Себе си, което се различава от друго такова нещо създадено Извън Мен.

         Всичко тези създания обаче – в Същността си са Сам Аз, а Аз съм – Същност на Бог – и поради това – всичко това – Е (СЪМ) Създание Божие и Е (СЪМ) Той Сам!

 

         Много сложен език за възприемане от човек? Не би ли могъл да изясниш всичко това сравнително по-просто?

         Ами аз се опитвам!

         Аз не разбрах. Бог ти е дал на теб възможност да твориш извън Него. Ти си постъпил аналогично и също така си създал Нещо Извън Себе си и така нататък. Значи ли това, че в нашия свят няма нищо освен теб като Творяща Част Извън Бога и всичко се създава като част от теб?

         Вие възприемате вашия свят твърде ограничено. Дай да се върнем към водата. Атомът на водата – е част от капката, капката – е част от ручея, ручея – е част от реката, реката е част от морето, морето е част от океана. Капката в ручея и капката в океана са различни по състав, но всичко това е просто изменена част от водата. И капката в ручея е и капка в океана.

         Пресичането на световете, които вие възприемате като линейно пресичане – не представлява такова, пресичането е многомерно. Всичко го има във всичко, и всичко е част от всичко. Във вашия речник няма достатъчен запас от думи за обясняването многомерността на Битието.

         Аз Съм и Част от Бога, и Аз Съм и Бог. Аз – така както и капката в ручея се различавам от капката в Океана, но аз съм и капка в океана едновременно. Аз започнах Движение Извън Бог, и части от Мен започнаха Движение извън Мен, и всички тези части – са и Мое Разширение, и Мое Познание Извън Бога, но и познание на Бога на Самия Себе си Извън Себе си.

 

         Тоест всичко, което е създадено в нашия Свят – е разширение чрез теб, но е и разширение чрез Бога в Теб? Тоест ти Си Разширение на Бога Извън Него си, а човекът – е Разширение на Теб Извън Теб, такова каквото е Разширението на Бога Извън Бог?

 

         Ти го разбра. 

 

         Значи всички ние – творим в теб?

         И пак: и – да, и – не. Тези, които искат да се отделят Извън Мен и да Творят Извън Мен – те това и правят – творят извън мен.

         Тези, които избират да Творят в Мен – Творят в Мен.

 

         Това означава ли, че тези които сеят зло – Творят в Теб, а тези, които сеят Добро – Творят Извън Теб?

         И пак: това е – и така, и не е така. Давай тогава да се разберем, кое наричаш ти зло и добро?

 

         Зло – е това, което противоречи на изначалната божествена природа. Например: изначалното – това е Любовта, а това което и противоречи – Ненавистта.       

         Любов. Колко много различни неща вие подразбирате под тази дума.

         Бог Е (СЪМ) Любов. Вие твърдите това. Вие може да усещате това като някакви потоци енергия, които постъпват във вас, и чрез вас и в обкръжаващото ви пространство. Давай сега да опитаме да се абстрахираме от нравствените понятия.

         И така, Бог е някаква Енергия, наречена Любов – Той е ИЗТОЧНИК НА ЕНЕРГИЯТА НА ЛЮБОВТА!

         Да, обаче, ако се отдели тази Енергия извън Източника, то тя и тогава ще си продължава да си остава Енергия, само че отделена от своя Източник.

 

         По нататък, тази Енергия Извън Източника, за да може да Съзерцава Себе си като Творец, може да сътвори от себе си Нещо Извън Себе си, различаващо се от  Себе си, за да се различи – Себе си от Създаденото от Нея Извън Себе си. И за да се различи това Отново (наново) Създаденото – то трябва да има други характеристики, но в самата си същност То си е Същото. Тоест, то трябва да се видоизмени и да стане например лед, в различие от кипящата вода, които по своята същност – изначално представляват вода, но сега се намират в състояние, в което се различават един от друг! 

         А какво означава отЛични (разЛични) – това, което Има Друг Лик, но не според вашето разбиране, а това е по-близко до думата блик (отблясък).

         Тоест Блик (отблясък) – това е Пречупване на движението на светлината!

         Когато Светлината се насочва към някакво препятствие, тя се отразява от него и се образуват Отблясъци от светлината.

         А това означава, че за отразяване на светлината е необходимо препятствие на нейния път.

         Но как да се сътвори такова препятствие, след като всичко наоколо Е (СЪМ) Бог? Всичко наоколо, във всички посоки.

         Когато Бог е отделил Нещо Извън Себе си, той е отделил всъщност, изначално, това Нещо ВЪВ Себе си – та нали всичко това е едно и също. Тоест, НЯМА Пространство ВЪВ Бога и Пространство Извън Бога. Има някак си части, островчета от Бога ВЪВ Пространството на Бог, които са придобили други качества и са станали Пространства Извън Бог!

         Но за да се отделят тези Пространства – които са едновременно, и вътре, и извън – трябва да се обозначат, да се ограничат тези части от Пространството. И тогава простиращата се, движещата се непрекъснато Светлина От Бога и Вътре в Бога – когато се натъкне (срещне) на нещо, отделено Вътре от Бога и Извън Бог, такова каквото би било някакво препятствие, и започне да се отразява от него – тогава се създават тези отблясъци (блики), за които говорим. И тези Отблясъци, Божествени Ликове (лица), като отразени частички на Божествената Светлина, ще започнат да се отразяват в различни посоки (направления), представлявайки от самите себе си светови (светлинни) отражения на ОБРАЗА НА БОГ!

         И разбира се, качеството на тези Отблясъци зависят от качеството и структурата на Отразяващото Препятствие. И всяко едно Отражение, всеки един Отблясък, се явява по някакъв начин Други, в сравнение с ПредИдущия (с предишния)!

         И така се създава Единство на Отраженията на Бога и Различност (различие) в Божествените ликове – МНОГОМЕРНОСТ!

         Всичко Противоположно – е просто пречупване на ИЗНАЧАЛНОТО и това позволява да го Различават (да се различава то) от ИЗНАЧАЛНОТО и да го Съзерцава (за да може Бог да го Съзерцава – отличавайки го от себе си). Но Бликът (Отблясъкът) на ИЗНАЧАЛНОТО – си е просто Отражение на ИЗНАЧАЛНОТО (на ИЗНАЧАЛНАТА СВЕТЛИНА НА БОГ!)

         Това означава, че няма нищо освен Бог и нищо освен Светлина, но има отличие (различие) от Бога – Отблясъци на Бог, и има отличие от Светлината – Отблясъци на Светлината.

 

         Тогава откъде идва злото и какво е това зло?

         Да, това е сложно за вас понятие.

         Има препятствия, отразяващи Светлината на Бог. Това препятствие, за да отразява Светлината на Бог трябва някак си да я спира (забавя) и да я разсейва.

         Какво би могло да бъде това? Това  може да бъде Нещо, имащо по-малка скорост, тоест – нещо такова, в което Бог като Светлина вибрира с по-малка скорост. Тогава Светлината, подхождайки към това Нещо (което си е някакво препятствие, но всъщност си е просто понижаване скоростта на Сиянието на Бог), някакси започва да се забавя, и тече, и се движи, и се преобразува с по-малка скорост и тогава това става препятствие. И тогава светлината може да се отразява от него и да създава Отблясъци. Целият смисъл и цел на този процес – е в създаването на Отблясъци, отлични (различни) от Бога, негови стени (степени) на Сияние!

         Така се роди ПЛЪТНОСТТА!

         Но за това, за да бъдат Отблясъците различни (различими), би трябвало да има и различни препятствия, тоест да има и различни степени на плътност на движение на светлината. И така бяха създадени СВЕТОВЕ С РАЗЛИЧНА ПЛЪТНОСТ, като различни прегради за отражение на Светлината, създаваща Отблясъците на Бог!

         Значи Против – това означава, просто НаПротив, а разЛичие – това са просто Отблясъци. Това е важно за разбиране.

         И така, какво е това зло според вашето разбиране?

         Това, което носи или изработва отрицателна негативна енергия. Болка, страх, ненавист.

         Това са твърде много понятия едновременно. Всичките те – са отражение на това, което вие наричате положителни емоции.

         Какво е това страх? Това е просто отсъствие на информация.

         Кога се страхува човек? Когато не знае, какво го чака. Човекът се бои от смъртта, защото не знае, че смърт няма и той е безсмъртен, защото вижда около себе си как умират другите, и защото не знае какво ще стане с тях след прага на смъртта и след това.

         А какво е това Знание? Вие смятате това за информационно напълване на клетчиците памет. Но Знанието – това е взаимовръзка, непрекъснатост. Когато живота е отделен от смъртта от някакъв етап, наречен „смърт” – това си е разделяне. Това не е Знание, а това си е една проста информация.

         Знае – не вашият Мозък, а знае всичко – вашето Същество. Във всяка една клетка на вашето Същество, във всеки един квант на вашата Светлина – има взаимна връзка. И това, което вие знаете – е ОБОСНОВАНА НЕПРЕКЪСНАТОСТ!

         Ти знаеш – че ти дишаш. Това не го знае твоя мозък, той единствено анализира това дишане – как то става и от какво то се състои. Но „как се диша” знае не мозъкът, а всяка една клетка на твоето тяло.

         Знанието – това е Приобщеност, Съединяване. Но, във вашия мозък е създадено изкуствено прекъсване на Знанието. Но във вас е оставена ВЯРАТА, тоест разгадаването на Знанието.

 

         Какво е това разгадаване? Това е разпознаване на това, което е. Вие навярно не знаете, но вие вярвате в това, че има Бог. Вие разпознавате и започвате да си спомняте Истината – това което е независимо от вашето разгадаване – точно това е и ВЯРАТА. Когато вие напълно разпознаете тази Истина с помощта на ВЯРАТА, тогава вие ще знаете вече тази част от Истината, тази част от това, което се намира (ЕСЪМ) около (до) вас, независимо от вашето разгадаване. Само дето думата „независимо от” също не е толкова подходяща, защото всичко е взаимно свързано. 

         На теб може да ти се строи, че аз се опитвам да се измъкна от въпросите ти и теоретизирам, но аз се опитвам да ти обясня и да намеря в теб разбиране, използвайки вашите думи.

         Истината е неизяснима. Защото тя е далеч по-сложна и многостепенна, многостранна за вашите думи.

         Вие обичате това изречение: „Истината е неизяснима, защото не достигат думи, за да я обрисуват”. Дори и всичките думи, които аз вложих в това изречение са също така многомерни и многостранни, и изискват уточнение, такова, за да можеш ти да ме разбереш. И въпреки това, дори и ти да ме разбереш, ти ще разбереш това по своему и това пак няма да бъде самата Истина, а единствено нейно отражение и от Отраженията!

 

         Отражение на Отраженията? Значи, Отблясъкът на Бог може да създава Друг Отблясък, и така до безкрайност? Това означава, че степента на изкривяване на първоначалната Светлина е също така безкрайна?

         Да, но това са все едно Отражения, Отблясъци на Първоначалната Светлина, това са Отблясъци от Отблясъците и те разбира се са изкривени.

         Какво е това изкривяване? Това е – просто пречупване. Ти знаеш за пречупването на бялата светлина в цветовете на  дъгата. Та ти нали ги смяташ тях за прекрасни отражения, още по-прекрасни от белия цвят. Защо/ Защото това ти дава възможност на теб да различиш тези отблясъци и да ги съединяваш всичките тях в различни вариации (комбинации), които са също така безкрайно множество, и по такъв начин да се опознае многоОбразието.

         Ти нали не разбираш пречупването на бялата светлина в цветове на дъгата – като изкривяване в лошия смисъл на тази дума?

         Вие сте изпълнили тази дума с негативно значение, но това са си чисто и просто отблясъци на бялото!

 

         Добре де, а черният цвят тогава?

         Черният цвят – това е отсъствие на цвят. Как изобщо може цветът да отсъства, ако той (цветът) – е също така Бог и няма нищо друго освен Бог? Това означава, че Светлината среща по своя път такова препятствие, което на практика НЕ отразява Светлината.

         И така какво е това Зло? Това е според твоето определение – „това, което изработва енергия с отрицателен характер”. Какво значи изработва? Това означава – че отразява или пречупва Енергията на Бога. Но вие не можете да отразявате Енергията на Бог непосредствено. Защото Тя засега е недостъпна за вас, защото вашите приемници на енергия са все още непригодени (не приспособени) за приемане на енергии от такъв порядък.

         И затова вие пречупвате Отблясъци на Светлината, тоест Отражения на Отраженията.

         Но чии Отражения вие пречупвате? Отраженията на тези препятствия, които са били създадени от първоначалните Творци Извън Бога и препятствията, които самите вие създавате.

         Самите вие всъщност, вашата Същност – това е нееднократно Отразена Светлина на Бог, това е Негово Отражение на Отраженията.

         И така, Някой Творящ, който е създал уплътняване на светлината за нейното Отражение, се е отразил също така от това препятствие и е създал разсейване на Божествената светлина извън Себе си. И така, по нататък, тази Отразена светлина, която (също така) е Непрекъсната и Неизчерпаема, е започнал също така да се отразява от новите създавани препятствия, и неговите отражения са станали Безкрайни и Различни, отлични Едно от Друго, и в нещо си отлични (различни) от Първоначалната Светлина на Бог!

         И някои от тези Отражения, дотолкова силно са започнали да се различават от Първоначалния Бог, че са забравили, че те са – същности от Отражението на Бог, а са започнали да смятат себе си за най-Първоначалната Светлина!

 

         И точно това и Е (СЪМ) ТОВА, КОЕТО Е (СЪМ) ЗЛО. ОТРАЖЕНИЕ НА СВЕТЛИНАТА НА БОГ, ЗАГУБИЛО ВРЪЗКАТА СИ С БОГА!

         Всяко Следващо отразява Предишното, но пътя, преминат от Отразените Отблясъци на Бог е бил толкова дълъг и многообразен, че веригата от отражения е била забравена от тях самите.

         Какво означава забравена? Това означава, че сегашното Отражение, което например си ти, чувства своята връзка с предишното Отражение, но не усеща връзката си с Първоначалния Източник.

         Когато Светлината от този Източник (Изворът), така или иначе, чрез другите си Отражения, постъпва върху този Отблясък, който представлява примерно душата на конкретен човек, този Отблясък-Душа усеща някаква родственост с Изначалната Светлина, но не разбира, в какво точно се състои тя. Защото постъпващите към него Отблясъци – са също така Отражения от изкривената Първоначално Творяща Светлина!

         И едновременно с различието, Душата чувства и единството, и това необяснимо чувство на Съпричастност ражда и опита да се опознае свойството на тази Съпричастност и да се върне към Източника на тази Съпричастност. Но на пътя на завръщането към Източника, тя пак многократно се отразява и изкривява, и по-този начин, се създава причудлива картина от Сиянието на Отраженията на Светлината на Бог – и тя е прекрасна!

 

         Та какво е това зло? Неправилно Отражение?

         Няма такова понятие – „правилно Отражение” – и – „неправилно Отражение”. Това са си просто Отражения.

         Има понятие – отдалеченост от Източника на Отражението. Ако ти си се отразила стотина пъти или милиард пъти, то съответно и количеството изкривявания ще бъде сто пъти повече или милиард пъти повече.

 

         Получава се така, че колкото повече са отраженията, тоест колкото повече Душата се отразява или твори, толкова и е по-трудно да се върне към Бога, дотолкова доколкото изкривяванията стават изключително големи?

         Да, това е така. Но, тъй като във вас е заложена връзка с Източника, вие усещате тази тъга за завръщането си. И през цялото време се опитвате да намерите Обратния Път, но вместо това изграждате нови Пътища на Отражението.

 

         Получава се така, че да се върнем обратно при Бог просто не можем? Невъзможно е? 

         Нищо невъзможно няма и ти чувстваш това. Но всяко твое ново възвръщане към Бога – ще бъде вече друго!

         И ти си в правото си вече да избереш сама: да продължаваш ли да се отделяш от Източника на Божествената Светлина по пътя на продължаването да бъдеш Отражение от Неговите Отражения, или да започнеш да се завръщаш обратно към Източника, изследвайки, и своите, и не своите Отражения в пределите на твоя Път!

 

         Изследвайки?

         Да, точно така, мнозинството от вас и именно с това се занимават – с изследване на своите минали Отражения и с търсене в тези минали Отражения на същината на Светлината на Единия Бог!

 

         А тези, които правят обратното, тоест – продължават своите отражения по нататък, отделяйки се все повече от Бога, по пътя на изкривяването на Отражението си от Отраженията на Неговата Светлина –това ли са точно Тъмните? 

         Да, може и така да се каже. Но всичко това, всички вие, които избирате този Път или другия път – в Същността си сте – Отражения на светлината на Бог, започнали своите странствания. И всички вие – Е (СЪМ) СТЕ – БОГ.

 

         Тогава, може ли в тази система от обяснения на Божествената същност да направим утвърждението, че „всички ние сме сътворци и можем сами да творим свои Вселени и да се издигнем на нивото на Твореца”?

         Аз не мога да ти обясня на теб същината на Бог. Тя е необяснима и неопознаваема. Ние можем да говорим само за качествата на Бог, които възприемаме или можем да възприемем. И ние разбираме че същността на Бог – е многостенна, многостепенна, многомерна и многообразна, и точно и затова, и необяснима. Защото, за да опознаеш същността, ти трябва да я обгърнеш (да го обгърнеш Него – Бога) в своето възприятие, но това е невъзможно, тъй като няма как частичката да постигне цялото, а тя може единствено да се докосва (се съприкосновява) с тези Негови части, които са редом с нея!

 

         И така – ние говорим, че Същността на Бог – Е (СЪМ) Любов, и Същността на Бог – Е (СЪМ) Светлина и се опитваме да привържем към това своите разбирания за Светлина и Любов, но те са доста далеч от Истината, защото ние не можем да постигнем неговата многомерност.

         Като части от Бога, като части Сътворени от Бог, Всички Ние, притежаваме Всички качества на Бога. Така както водата в океана – е същата такава вода, такава каквато е и водата в ручея, и тя притежава всички основни свойства на водата, но изменени вече свойства. Това означава, че в теб е заложено умението да твориш, тоест – да отразяваш и да пречупваш Светлината на Бог – но засега, в своята си същност, ти можеш да отразяваш само тази светлина, която достига до теб в качеството си на отражения от другите творящи Същности. А те са неизброимо множество. И не всички са ти достъпни за теб сега.

         Ти можеш да отразяваш Отраженията на другите хора, с което и вие най-често се занимавате: самоотразяване на един от друг!

 

         Но ти имаш огромен избор да отразяваш Отражения, дотолкова, доколкото е била създадена Безкрайна верига от Отражения на Светлината на Бог. Ти можеш да отразяваш Отраженията от Светлината на Природата, или това което вие сте нарекли стихии, и – Отблясъците на животинския и растителен свят, на светилата и на планетите, достъпни за теб, на ангелите и демоните. В същината си дори и нашият разговор с теб – е също така мое отражение, на насочения към теб поток през призмата на твоето Отражение и през много призми на Отраженията на моя изначален Отблясък. 

         И цялото ваше съществуване – е отражение на многочислените Отблясъци на Битието през вашата Призма на Възприемане, безкраен път в лабиринта от Отражения. И доколкото има безкрайно количество Отблясъци на Светлината, достъпни за твоето възприятие, за теб има винаги избор: какво точно да отразяваш и какво не. И за някого, ти също така представляваш Отблясък на Бога, и тези някого, също така избират – дали да отразяват по нататък твоя Отблясък или не!

         При това всеки един от вас избира способа на отражение. Тоест, ти можеш да насочиш своето Отражение, да му дадеш направление (посока), например към конкретен човек или нещо. И тогава, ако ти насочваш своето Отражение, то този, към когото ти насочваш, избира – в каква степен да го приеме и да го отрази по нататък. И по този начин, той – или уплътнява своя филтър на отражение или го разкрива (разтваря, отваря). И по нататък пътят на този Отблясък от Отражението е непредсказуем: той или ще се отрази от някаква още по-плътна преграда и ще се върне обратно към теб, или той ще бъде възприет от този, към който той е насочен и ще започне да се отразява и пътешества още по нататък, защото той е неунищожим и непрекъсваем по своята Божествена същност!

 

         Доста е сложно!

         Да, но ти хвана същността, същината.

 

         Ти обаче, все пак, така и така, не ми отговори ясно на въпроса: какво е това зло?

         Защото няма единно определение, и ти няма да разбереш, докато не схванеш същността.

         Злото е отделяне от Божествената светлина, тоест – отражение на Светлината на Бог посредством нейното значително изкривяване.

 

         Да, но всички отразяват Светлината изкривявайки я, нали е така?

         Да, обаче степента на изкривяване зависи от Призмите на Възприемане. Това е важно. Какво е това Призма на Възприемане? – Това е – твоят Отразяващ Апарат.

         А това какво е? Вие много често сте чували за понятието чистота/ в сравнение с какво?

         Има еталон – Първоначалната Светлина на Бог. И има по нататъшни изкривявания и отражения.

         Как се формира твоето зрително възприемане на формите на предмета? Потоците от Светлина се отразяват от преградите и напипват техните очертания.

         А кой създава тези прегради? Този, от който ти се отразяваш. Но той не просто отразява – той и пречупва твоята Светлина. И ти започваш да усещаш и да виждаш Неговото Пречупване.

         Когато ти насочваш Любов като поток от енергия към друг човек, той може – да го усили по пътя на отражението, а може и да го разсее, а може и да го изкриви значително, и по този начин, да възприеме това като, да кажем, жалост към него. Вариациите са многобройни. Та нали работата се състои в това, че той – не само отразява, но и възПриема.

         Затова и вие казвате, че „светът е илюзия”, тъй като всичко това е единствено възприемане на Отраженията от Отражението на Светлината на Бог!

 

         Ако злото е отдалечаване от Бог посредством увеличаване на степента на изкривяване на Неговата светлина, то как да се направи така, че злото да изчезне?

         Има много пътища. Да не се възприема то (Злото) в качеството му на Отражение, което ти ще поискаш да отразиш чрез себе си. Да се отрази то по друг начин – например, да се разсее, и по този начин да се изсветят в него тези моменти, съставящи Енергиите на Първоначалния Бог и точно те да  се усилят.

 

         Защо толкова много хора не правят това?

         Защото за това трябва да се знае, как да се прави това и да се прави осъзнато.

         А вие отразявате Светлината неосъзнато. И не се опитвате да го пречупите през себе си достатъчно силно по своему.

         При вас са се установили общоприети „шаблони на отражение”. Те не са нито лоши, нито добри, тях просто ги има. Например: „не прави добро, за да не получиш зло” и такива подобни. И такива неосъзнати „шаблони на отражение” при вас има множество. Ако вие ги избирате съзнателно – то това си е ваше право. Ако вие неосъзнато сте се пренастроили под общата матрица на възприемане – то и това си е също ваше право.

         И затова аз не мога да ти кажа на теб: защо толкова много хора избират злото!

         Те – просто го избират като привикнали (свикнали с) към него, като способ за тях, за неосъзнато отражение.

 

        

         СЕлена

         24.11.2013 г.

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1065626
Авторски превод от руски: Иван Иванов
Забележка от преводача: Въпросите на СЕлена (провеждаща разговорите) са с почернен шрифт с наклон, с отстъп в началото на реда!
Отговорите на Луцифер – са с нормален шрифт – абзаците започват с отстъп в началото на реда!

image
    




Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: delianaangel
Категория: Изкуство
Прочетен: 3183868
Постинги: 1238
Коментари: 995
Гласове: 3885
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031