Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2018 21:46 - ЖИВОТЪТ НА ЕДИН ТУЛУП
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 10644 Коментари: 31 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 Не помня точно кога се запознах с Найден Попгеоргиев. Мисля, че бяхме и двамата на двадесет години.

 Всъщност срещнах го на морето- веднага след кандидатстудент-
ските си изпити. След като завърших гимназия, поисках да си почина малко, та затова кандидатствувах по-късно. Реших да прекарам две седмици във Варна, заедно с гаджето си, докато чакам резултатите от изпитите. Бе ми напрегнато, защото много държах да ме приемат. Нервите ми бяха опънати до скъсване и съобщих на Емилия- така се казваше приятелката ми- по телефона, че ще отиваме на морето и да си готви багажа.

 Той бе в съседната нам стая в хотела, в който щяхме да живеем около две седми-

ци . Настаниха се заедно с изгората му няколко дни след нас. Помня, че с Еми тъкмо се събуждахме към обед- бяхме на дискотека до късно, понапихме се, а благодарение на този факт не помнех дали  бяхме правили нощно къпане или нещо друго- и ни беше лошо. Чу се отваряне на съседната врата, после мощно затръшване на вратата. С приятелката му започнаха да разтоварват багажа си и да приказват- доста шумно, та двамата с Еми добихме кисели физиономии.

 -  Егати скъпотията!- кресна той-  Одраха ни кожите! Ама ти си виновна! Хотелът

не е никак лош, но можехме да се задоволим и с по-малко. В тъпата пицария не изкар-

вам много. И ти не взимаш много в оня смешен  магазин. Сакън да сме все на скъпар-

ски места! Ах, леле..

- Успокой се, мише- чу се превзет, лигав женски глас- типична кифла- Не ни взеха чак толкова. Вальо и Таня отидоха на къде-къде по-скъпо място, а далеч не е добро като това...

- Значи, спри да говориш, моля те!- изгърмя той- Не ме нервирай, че и без това съм доста ядосан!

 С Еми се спогледахме и се разсмяхме, въпреки че ни боляха главите. Стана ми жал за тях. Лично аз бях богаташко синче. Баща ми беше програмист, а майка ми нотариус. По-големият ми брат- бе на 34-  държеше няколко ресторанта-  едни от най-посещаваните в София. Така че не можех да се оплача във финансово отношение, бях галеник, глезльо. Кандидатствувах  право в Софийския, бях учил здраво за изпитите. Мисля, че се справих добре, а и в училище винаги съм бил отличник. Но не знаех нищо за резултатите. Баща ми предложи нечестен начин, за да ме приемат в Софийския, но аз отказах. Винаги съм бил противник на подкупи и всякакви подобни неща. А и бях уче-

нолюбив. През целия си живот исках да се доказвам сам.

 Станах да направя кафе. Еми се излежаваше още. Главата ме цепеше. Казах си, че няма да пия повече. Усмихнах се сам на себе си. Глупости.

 След няколко минути се чу почукване на вратата. Беше той. Когато отворих, на прага се появи здрав тип. По-висок с една глава от мен- а аз бях 1.80- широкоплещест фитнес маниак. Той бе цяла канара. Гаравновочерната му коса бе късо подстригана, сресана назад. Имаше набола брада, кафяви очи, в които погледът бе кисел. Прилепналата по

мускулестото му тяло тениска, бе чисто бяла като сняг. Имаше множество татуировки.

Беше намръщен. Ясно, казах си аз. Поредният агресивен тип- в държавата ни бяха тол-

кова много. Усмихнах му се любезно.

- Добър ден. Какво обичате?

Очаквах да заговори просташката, но се учудих, когато това не стана.

- Здрасти- Небрежно подхвърли той- Нека първо да се запознаем. Аз съм Найден- и протегна голямото си ръчище към мен.

- Васил- Подадох му своята ръка и той насмалко не я счупи в своята- доста силен беше.

Приятно ми е.

- И на мен. Може ли да Ви помоля за нещо? Приятелката ми е забравила да купи кафе, въпреки че хиляди пъти й казах. Току-що пристигнахме, не сме разтоварили още бага-

жа, а умираме за кафе и двамата. Бихте ли могли да ни дадете малко? Ако имате, раз-

бира се.

 Точно зад гърба ми идеално се виждаше масичката, на която стояха кафетата, които бях приготвил за мен и Еми. Виждаше се също така че има и доста пакетчета 3 в 1.

- Разбира се- Отговорих му аз- Ще ви дадем. Всъщност...елате с приятелката Ви в нашия апартамент. Ще пием кафе заедно. Ако имате желание, естествено.

 Така и не проумях защо сторих това. Той имаше вида на тия хора, които презирах и то които странях всячески. Чак по-късно- след години- осъзнах защо веднага съм го приел.

- Добре. Ще я попитам дали иска. Благодаря за поканата- Каза той и изчезна.

Когато извърнах глава, след като затворих вратата, срещнах на мига озлобеното лице на Еми.

- Идиот!- Прошепна злобно тя, за да не я чуят оттатък- Не ги искам тия! Знаеш колко търпя олигофрени!

- Хайде, обличай се- Усмихнах й се. Бях се облякъл точно преди почукването на Най-

ден. – Може да не се окажат дразнители. Чухме някаква разправия, нима всички хора не се карат? Хайде, стегни се.

 Но тя продължаваше да ме гледа намръщено. Ала когато впих право в очите й моя по-

глед – море от обич- тя се разтопи и се усмихна лъчезарно. Моята Еми. Станахме гаджета преди пет години, и двамата бяхме на по петнадесет. Случи се на един купон в  мой съученик по случай рождения му ден. Тогава за пръв път се напих в живота си. И тя бе причината. Пийвах си бира, докато с моите съученици- а и други- си говорехме

за филми и музика. Имаше към пет-шест момичета на партито. Погледът ми се спря на една средно висока девойка, с кестенява коса, светлозелени очи ,чип нос и грациозно тяло. Разговаряше с други момичета на дивана и изражението на невинното й и нежно лице бе сериозно. Ала когато очевидно казаха нещо смешно и всички се разсмяха, тя се усмихна широко- само тя не се разсмя- и тогава ми се стори като най-прелестното съз-

дание на земята. Очите й грейнаха твърде много. Гърдите ме заболяха и реших, че трябва да я заговоря. Тогава още бях срамежлив и не знаех как да започна. Ала прозву-

ча мелодия на любима моя балада и не се наложи да измислям тема за разговор. Пока-

них я. Танцувахме и допирът на прекрасната й снага ме опияни още повече. След това се отпуснах и можехме да говорим. Преди да си отиде й поисках номера. Тя го каза, но някак твърде смутено. По-късно разбрах от момчето, което я изпрати до тях, че ми е дала фалшив номер. Това ме поядоса и се напих. До такава степен, че повръщах през балкона, падах по земята, та накрая трябваше и мен да изпратят до къщи.

 След няколко дни пак я срещнах и се държах все едно нищо не се бе случило. Тя бе студена, ала разтопих леда с постоянство. Невинаги човек сполучва с постоянството, но в този случай имах късмет- да, може би това е точната дума. Защото я спечелих и това си беше чист дар отгоре. И ето ни сега- пет години луда любов. Дано продължеше вечно.

 

 Еми се облече набързо и се изми още по-бързо. На вратата се почука. Отворих и вля-

зоха. Сега е ред да ви запозная с приятeлката на Найден. Точно както си и помислих, когато чух гласа й, тя се оказа кифла. Казваше се Натали. Руса, на ръст бе малко по-ниска от Еми, глуповата, но все пак привлекателна. Разсъжденията й бяха тъпи, интересите й бяха такива, но...в нея имаше някаква детска доброта. Само заради това с Еми я понесохме,въпреки целият й инфантилизъм. Изпихме кафетата си. Махмурлукът ни бе почти минал.

- Хайде на плаж- Каза Найден- Нямам търпение!

- Съгласен съм- Отговорих аз- Нека преди това да хапнем някъде. Навити ли сте?

 Изядохме по един бургер и отидохме на плажа. Беше тридесет и пет градусова жега. При това на сянка. Момичетата се попекоха малко, след което влязоха във водата. Аз и Найден си отворихме по бира.

- Е- Подхвана той- Разкажи ми повече за себе си, младежо! И преди да почнеш, само да ти кажа да ми викаш Нед. Всички ми викат така! Когато ми произнасяш цялото име, се изнервям. Мисля, че и за теб ще бъде по-лесно.

 Веднага направих връзката със сериала „ Игра на тронове „ на който бях луд фен, и с Нед Старк.

- Фен ли си?

- На кое?- Учуди се той.

- На „ Игра на тронове“

- Не. Чувал съм за него, обаче се вдига голям шум около тази глупост! Просто Нед ми харесва.

- „ Игра на тронове“ не е глупост.

Той въздъхна нервно и погледът му кървяса. Сметнах за нужно да не обелвам дума вече за този сериал.

- Ами какво да ти кажа, братле- Помислих, че мога да му говоря така, ала го казах пред-

пазливо. Нямаше реакция и значи не бях сгрешил. – Преди да дойда във Варна кандида-

тствувах право в Софийския. Иначе съм завършил  английска гимназия. Та сега малко разпускаме с моята, докато чакам резултатите. Между другото, Еми също чака резулта-

ти. Ти?

 Той отпи голяма глътка бира и запали цигара.

- Аз бачкам в една смотана пицария от около година. В началото беше добре, за запла-

щането говоря. Работното време е ужасно, почти всеки ден работя! А след това ме пре-

цакаха и с парите. Отделно стават и едни интриги. Повярвай ми, копеле- Избухна той-

Тая почивка ми дойде като манна небесна! Доста съм уморен от тая шибана работа! Ама ето на- мойта нали е умна, на скъп хотел, та на скъп хотел. Сега ще трябва да се стисна откъм кинти, за съжаление, за да изкараме цялата отпуска. Обаче през носа ще й го изкарам това, дето ме набута така. А пък като се върна, веднага почвам да търся дру-

га работа. Не издържам в тая тъпа пицария!

 Слушах го. Имаше нещо невинно в ядосаното му говорене. Той беше човек, какъвто аз бих нарекъл с определението „ тулуп „- груб, недодялан, невъзпитан тип. Защото беше точно такъв. Но въпреки това в него долових някаква чистота, нещо детско, което ми хареса. Чак сега забелязах, че всъщност бе и доста симпатичен- когато се вгледах малко повече в лицето му. Имаше някакъв чар. Въпреки двете обеци, които носеше на ушите си. Тях също чак сега забелязах.

- Няма смисъл да ти разправям, че не следвам висше образование. Ха, та аз едва завър-

ших средно. Не ме бива в ученето. То ми и личи де. Не съм като теб, ученолюбив глу-

пендер!

 Погледнах го сърдито, ала той ми смигна и се ухили. Шегуваше се.

- Бъзикам се, приятелче. Хубаво е да се учи. Просто не е за мен.Знаеш ли какво ще ти кажа? Ще бъда искрен. Винаги съм такъв. Според мен, ти си свестно момче. Може да не съм от най-умните хора, но умея да преценявам другите за пет минути разговор. Ти си готин пич, макар и малко смотан. Не си като голяма част от бившите ми съученици.

Те бяха гадни копелета. Бях авер с тях, но не задълго. Но с теб...с тебе мисля, че ще станем дружки.

 Тъкмо отворих уста да отговоря, когато вниманието ми бе привлечено от нещо. В пър-

вия миг помислих, че се лъжа, но после се убедих, че не е така. В далечината, малко зад шамандурата, някакъв човек очевидно се давеше. Погледът ми се стрелна мигновено към спасителния пост и о, ужас- спасителят не бе там. Другият пост бе на около петде-

сет метра. Да се развикам- няма да ме чуе. Да изтичам дотам да му кажа- ще мине мно-

го време. Ах, как се мразех  в този миг, че не съм отличен плувец и не мога да помогна на човека. Обърнах се към Нед да го попитам какво да правим, но той не бе до мен. Бе забелязал накъде гледам и се бе втурнал да спасява човека. Наблюдавах го как тичаше като стрела по пясъка с огромното си мускулесто тяло и тогава за първи път се възхи-

тих от него. Никой друг не реагира така. Само той. Хвърли се във водата досущ като спасител и за нула време, с бърз кроул стигна до човека. Прихвана го и го издърпа. Чо-

векът не бе в безсъзнание, но кашляше и плюеше вода. Нед го потупа силно по гърба. Бяха се насъбрали хора около тях. В този миг се появи спасителят и разбута хората. Щом го видя, Нед се вбеси.

- Абе, кретен, какви ги вършиш бе? Каква е ползата от теб, бе?

Спасителят- който също бе едър, но не с физиката на Нед- му се изежи и почна да крещи. Нед го хвана за гърлото и го приближи до лицето си. Направи го сякаш оня бе с тегло от двадесет килограма.

- Ей, келеш такъв, не ми се дърви да не те спукам от бой! Не стига, че ти свърших ра-

ботата, пък си и кисел. Махай ми се от погледа, че ще стане лошо! Ако се разчиташе на теб човека да се е удавил вече.

 Скандалът приключи. Спасителят не посмя да каже още нещо и добре, че не се опита. Човекът искрено благодари на Нед и задъхан се върна при шезлонга си. През цялото това време Еми и Натали гледаха сцената с тревожни изражения. Аз прегърнах Еми, а Нед своята приятелка и всички заедно се отправихме към шезлонгите.

 Случката отпреди малко ни сдуха, та затова решихме, че не ни се стои повече на плажа. Тръгнахме си и се разхождахме по центъра на Варна, обикаляхме магазините по искане на момичетата. Нед изсумтя- знаеше, че Натали ще иска да си купува разни дрешки, а точно сега искаше да спестява пари. Докато бяхме в един магазин за дамски аксесоари, го дръпнах настрана.

- Нед, остави я да си купи нещо, виждаш я колко е нацупена. Виж, аз ще ти дам пари, имам.

- Ти луд ли си?- Злобно изсъска той- Това все едно не съм го чул! Не ти ща парите!

- Хайде де- Настоях аз- Не виждаш ли колко иска да си купи нещо. Хайде, вземи ги заради мен. Един път само.

 Поспорихме още малко, но накрая успях да го склоня да ги вземе. По-късно той поиска да ми ги върне, защото- да не повярваш!- Натали не купи нищо. Казах му да ги задър-

жи, той се ядоса. Покарахме се известно време и накрая пак го накарах да останат у него.

 Престоят ни във Варна не остана запомнящ се с нещо. Ходихме на плаж, по дискотеки, Нед няколко пъти се напи, а като се напиеше ставаше крайно агресивен. Затова се сби-

ваше , та охраната с триста зора успяваше да го озапти и изхвърли. Натали плачеше, Еми бе бясна от тези му прояви. Това бе тъмната му страна. За радост, не се виждаше често.

 Ден преди да заминем за София, ми звънна баща ми. Съобщи ми, че били излезли ре-

зултатите от изпитите. Имах високи оценки по всичките и вероятността да ме приемат бе голяма. Подскочих от радост. Отпразнувахме го вечерта в нашата стая.

 

 

 В София животът тръгна по нов път. Както очаквах, приеха ме в Софийския. Колегите ми бяха страхотни, ходех на лекции с удоволствие. Еми също я приеха- психология в НБУ. Поддържах връзка с Нед и Натали. Два месеца след връщането ни от морето, научих от него, че е напуснал пицарията. Каза, че бил започнал работа като охрана в някаква дискотека. Парите били доста повече. Не одобрих това, но пък после се зами-

слих, че тази работа му пасва идеално.

- Не ти ли писва да се занимаваш всяка нощ с пияни идиоти?- Запитах го аз- Знаем как стоят нещата по дискотеките. Винаги има сбивания или почти винаги.

- Ами какво да ти кажа, братле- Каза той- Прав си, но ти споменах вече, че парите са доста повече от пицарията. А и когато някой стане много смел под влиянието на поло-

вин или цяла бутилка уиски му припомням, че всъщност куражът му е фалшив. И това никак не е трудно, досещаш се защо. Освен това, май не съм ти споменавал, че като тийнейджър съм тренирал бокс. Или ти казах?

 Поклатих отрицателно глава.

- Както и да е. Влияя им респектиращо, така че няма много проблеми в дискотеката, когато съм аз на смяна. Обаче...- Той въздъхна дълбоко, като че нещо го глождеше отвътре. – Колегите ме изнервят. Тодор- така се казва единия от тях- бе го закъсал финансово. Тъй като в момента имам пари- последната ми заплата от пицарията бе за учудване солидна, а пък един тип ми дължеше кинти и след като го пришпорих ми ги върна,- му дадох назаем. Понеже ми се стори готин пич. Обеща да ми ги върне до две седмици. Сега тече третата. Не беше голяма сума, не съм го закъсал в момента, но ме ядосва отношението, приятелче. Кофти е, че се привързах към него. Аз съм такъв. Често се привързвам, ако  харесам. И с теб е така. Та в момента просто ми е гадно! Разбираш ли, мога да отида и да го пребия за номерата, които ми върти, но не е там работата. Не понасям предателството.

 Загледах се в него. На пръв поглед не каза нищо особено. Всеки би се ядосал, ако не му връщат парите, които е дал назаем. Тук друго ме впечатли. Жестовете, които правеше той, докато говореше, мимиките на лицето...болеше го. И то заради някакъв тъпак, дето го познава от малко време. И това бе в пълен контраст с външността му. Що за странна птица бе този Найден?

 Успокоих го и му казах да не се притеснява и да не мисли много-много за това. Той се усмихна вяло. Разделихме се.

 След тази среща не го видях около половин година. Започнах да уча много, увлякох се в правото и все по-рядко ми се излизаше. Еми ме укоряваше за този мой асоциален на-

чин на живот, макар че и тя се потопи в психологията и- донякъде копирайки мен,- не-

усетно стана домошар.

 Някъде по средата на втория семестър с Еми решихме да излезем с приятели на бар и да се напием. Ученето ми идваше в повече, на нея също, ала този труд не остана невъз-

награден. И двамата имахме отличен успех и бяхме стипендианти. Не можех да се оп-

лача от нищо, животът ми вървеше по мед и масло и бях щастлив. Но както ще покаже историята, която ви разказвам, не всички Божии чеда под тази планета сме такива. Съв-

сем вярна е сентенцията „ За един сватба, за друг- брадва. „

 И тъй, пиехме и се веселихме в бар в центъра на София с приятели и състуденти. Иван- мой състудент, с който бях станал по-близък- разказваше някаква история от ученическите си години, в която главното действуващо лице бил брат му. Брат му Тихомир, който бил с две години по-голям от Иван, се върнал веднъж от футболен мач, докато вкъщи Иван и тогавашната му приятелка току-що били правили секс и мацката се излежавала по корем на леглото, докато Ванката отишъл до магазина за кола. За зла беда, гаджето на Тихомир приличала досущ на момичето на брат му в гръб, а той бил дал копие от ключа за апаратамента на възлюбената си, защото й имал вяра. За още по-зла беда, завалията не видял при влизането в антрето, че оставеното яке там или обувки пред вратата не са на приятелката му. Влязъл Тихомир в стаята, където се излежавала по корем гола-голеничка сладката девойка, за да си вземе дрехи за преобличане, а тя от своя страна сметнала, че е Иван и въобще не се обърнала. Зарадвал се младежът, съблякъл се набърже, и хоп- погалил с оная си работа дупето на девойката. Тя не казала нищо, само лъстиво измъркала като доволна котка. Тихомир само това и чакал. Заблъскал я лудо отзад, а тя стенела от наслада. Тъкмо когато свършил на гърба й, откъм вратата на стаята се чул страшен вик. Иван връхлетял с всичката сила на юмрука си срещу брат си, докато приятелката му пищяла като побъркана. Добре, че Тихомир се бил отдръпнал навреме, та избегнал сигурния нокаут.

- Човече, казвам ти, изпотрошихме апартамента!- Думаше Ванката, докато отпиваше глътка уиски с енергийна напитка- Голям бой си теглихме. После трябваше да правим ремонт.

 Всички се смеехме, включително и разказвача на историята.

- Мамка му, сега се смея от сърце, тогава бях полудял. Копелето му с копеле. Ще ми чука жената! Обаче му го върнах! Искате ли да ви разкажа тая история?

 Всички кимнахме нетърпеливо. Ванката тъкмо почна да разправя, когато видях на бара познат силует. Оставих компанията от сепарето и се запътих към фигурата. Беше той. Главата му бе обръсната. Пиеше бира самичък. Лицето му бе намръщено, по-скоро гневно. Докоснах го по рамото. Той се обърна рязко.

- Ти ли си, братле? Да те вземат дяволите, не ме стряскай така.

- Как я караш, Нед?- Седнах до него аз.

Той ме изгледа на кръв.

- А какво те интересува толкова?

- Стига, защо се държиш така?

- От сума ти време не съм те виждал и чувал!- Гръмна той- Забрави, че съществувам.

 Отпих голяма глътка уиски. Разтревожих се.

- Така е, извинявай, приятелю! Не си само ти, аз въобще не излизах напоследък, всъщ-

ност сигурно към половин година. Затова. Не ми се сърди.

 Той заби погледа си в очите ми за около десет секунди време. Като че искаше да пре-

цени дали казвам истината.

- Ок, вярвам ти. Мисля, че не лъжеш като другите боклуци.

Олекна ми. Не исках да ядосвам тази канара от мускули.

 - Е, какво става с теб?

Той въздъхна тежко. Не ми хареса.

- Ами- Почна той като запали цигара- Тъжен съм, приятелче. Ето, казах го. Все кофти неща се случват. Вече почва да ми писва.

- Какво е станало?

- Първо, скъсахме с Натали.

- Съжалявам.

- Недей. Всъщност тя ме напусна. Тази жена никога не е струвала пет стотинки, а аз не исках да го видя, защото бях влюбен. А може и още да съм, не знам. А как е действува-ла зад гърба ми, кучката му с кучка недна.

- Разкажи ми- Съчувствено казах аз.

 Той изпи на екс остатъка от бутилката бира- а тя бе почти пълна- и поръча втора.

- Уфф...не ми се говори за това, но пък ти си ми близък и мисля, че ще ми олекне, ако ти разкажа. Майната му!- Удари с юмрук той по бара и бармана го изгледа свирепо- Нещо искаш да ми кажеш ли? Хайде, слушам те.

 Не последва нищо.

- Повече не поглеждай към мен, ясно?- Злобно процеди през зъби Нед към бармана. Оня кимна.- Та слушай сега, братле. Аз съм си мислел, че всичко върви перфектно ме-

жду нас. А съм живеел в тотална заблуда, по дяволите! Ей, това жените са много опас-

ни. Цялата работа явно е започнала малко след като се върнахме от морето. Тъпата кур-

ва ми е изневерявала! Ала не е в това въпросът. Две неща ме изумиха в този случай и именно от тях много ме боли, Васе. Първото е, че тя майсторски се е преструвала, че ме обича, докато се е чукала с оня. Какви ли не подаръци й правих, защото я обичам, а в същото време гадното копеле я е оправяло и то. И още повече- докато аз съм й купувал скъпи глупости, защото мога да си го позволя сега, тя е получавала още скъпи неща от онзи тип, с който ми е изневерявала, а за тези неща пак съм плащал аз!

 Погледнах го крайно учуден.

- Не разбирам. Как така си плащал ти?

 Той отпи голяма глътка от бирата и загаси нервно цигарата си в пепелника.

- Помниш ли когато ти говорих за оня колега от дискотеката, дето бе закъсал финасово и ме молеше за пари?

- Да.

- Нещастникът Тодор, дето ти разправях, че е точен пич и, че се привързах към него? С него ми е изневерявала, а парите, които му дадох назаем са били, за да й купи той на нея подаръци.

- А стига бе!- Изумих се аз- Подлец мръсен! А как научи, че е така всъщност?

- Съвсем случайно, макар че не вярвам в случайностите. Не съм ти споменавал, че Соф-

ия не я познавам добре и посещавам само определени квартали, които са ми познати, това всеки, който ме познава повече го знае. Беше почивният ми ден, нямаше какво да правя вкъщи. Реших да се поразтъпча малко по Витошка. Между другото, бях казал на Натали, че ще ходя да тренирам, а след това ще се срещам с приятели. Тези планове се провалиха, тъй като точно този ден ме домързя да тренирам, пък и аверите ми сервира-

ха в последния момент, че им изникнала работа. Та разхождам се аз по Витошка, въпре-

ки студа. Беше февруари, люто време, но това не ми пречеше въобще. Натали трябваше да е на работа в този момент. Бе сервитьорка в едно кафене в Младост. Вървя си по Ви-

тошка аз и запалвам цигара, въпреки кучия студ. И както си ходя подминавам един ре-

сторант. Бе към 13 часа следобед, започнах да поогладнявам, не бях обядвал. Затова хвърлих цигарата и се върнах обратно. Влизам вътре- и какво виждат очите ми в далеч-

ния края на помещението? На маса за четирима седнали един срещу друг Натали и То-

дор! Мигом се скрих встрани да не ме видят, но продължих да ги гледам. Смееха се на нещо и разговаряха. Нещастникът се усмихваше лъстиво от време на време и я галеше по ръката. Тя го гледаше доста влюбено- точно, както гледаше и мен. Кипнах от гняв, но все още не предприех нищо. Останах встрани да ги слушам. По едно време мина ке-

лнерът и току да ме попита нещо, направих му знак да мълчи и да не показва, че ме е видял. Той кимна и отмина. Продължих да слушам двамата предатели. След малко чух Натали :

- Милият Нед. Толкова е глупав! Тази негова глупост ме забавлява. Въобще и не подо-

зира какво става.

- Да- Отвърна Тодор- Няма и представа, че парите, които му исках назаем, са за да ти правя подаръци. Малко ми е гадно, че го лъжа така, но мамка му- той хич не се усеща!

Просто като го гледа човек- и се изкушава да го врътне поне веднъж на малкия си пръст.

 След което и двамата се засмяха, а сетне приближиха главите си и се целунаха. Досе-

шаш се, приятелю, как ми падна пердето. Изскочих иззад ъгъла и за миг се озовах при предателите. Не повярваха, че наистина ме виждат- помислиха, че е някакъв дух. Усми-

вките им на мига се изпариха. Първо се обърнах към Натали и й изсъсках в лицето, че е кучка, сетне- тъкмо когато Тодор стана от стола си, за да ми каже нещо- най-вероятно да се оправдае,- аз го ударих с все сила. Падна като талпа и не знам дали не го и убих. След това се обърнах, ръмжейки като разярен бик и напуснах ресторанта.

- Много неприятно, Нед- Казах аз.- Можеш ли да очакваш такова нещо?  Кой би поми-

слил...

- Да, кой наистина!- Избухна той- Само негодници се въртят около мен! Не знам защо става така! Сякаш съм магнит за предатели!

 Обгърнах с ръка широките му рамена.

- Успокой се, братле. Аз не съм такъв. Няма да те предам. Можеш да разчиташ на мен за каквото и да е!

 Той ме погледна тъжно.

- Благодаря ти, но и ти...и ти си за бой! Никакъв не се обади от няколко месеца.

- Казах ти вече- не излизах. Вглъбих се в ученето. Ще се срещаме по-често вече. Обе-

щавам!

 Сега той също ме прегърна.

- Надявам се. Макар че...не ти се сърдя, че не ме търсиш. Просто не излизаш често, в това няма нищо лошо. Учи, не бъди прост фитнесманиак като мен. Няма да се засегна от това. Само...не ме предавай, братле! Не го прави!

 Намигнах му. Допихме питиетата си, след това той си тръгна. Казах му, че скоро ще му се обадя. Върнах се в сепарето. Там веселите разговори продължаваха, както и налива-

нето с алкохол. Иван разказваше отново някаква смешна история. На мен почваше да ми писва и исках да си ходя. Погледнах Еми и тя разбра. Аз също съзрях в погледа й, че не й се виси вече тук. Облякохме се и тръгнахме, като се сбогувахме с всички преди това.

  Докато чакахме такси в хладното време- бе края на март месец и студът бе просто неприятен спомен- до мен чух един мъж на около петдесетгодишна възраст да разпра-

вя на друг до него:

- Видя ли го тоя? Ей такива хора ни трябват в тая държава! Смели и добри! Къде се дя-

наха не мога да разбера. А пък на вид ще кажеш- егати изрода, същински тулуп. Прили-

чаше на гангстер, и то от безпощадните. А какво направи! Рядко съм виждал нещо та-

кова в живота си. Направи ми кефа този. Да е жив и здрав.

 Тези думи привлякоха вниманието ми веднага. Обърнах се към тях:

- Извинявам се, че ви прекъсвам, господа, но бихте ли ми казали за какво си говорите?

- За праведни дела – Отвърна петдесетгодишният. – Преди малко на отсрещния край на тротоара на един мъж- мисля че бе около четиридесетгодишен- му прилоша и припад-

на. Гледката беше ужасна. Както виждаш, има хора и по това време на нощта и то нема-

лко. Обаче всички стояха като паметници и никой не се затече на помощ на човека, или пък поне да се обади на Бърза помощ. В същото време един чакаше такси- ама какъв мъжага само беше! Висок, едър и планина от мускули! А лицето му... майко мила!!! Един неприветлив такъв, гледаше злобно-агресивно. Общо взето видът му беше сме-

сица между скинар и наемен убиец. Както и да е. Този човек, щом видя припадналият,

хукна веднага натам. Грабна го и тъй като наоколо не се появяваше такси, запита един от минувачите къде е най-близката болница. Онзи отвърна, че не знае. Тогава аз му ка-

зах, че е на около пет минути оттук. Тулупът се затича натам с човекът на ръце. Това е всичко. Евала му правя на тоя тип. Добър, ако и да бе с отвратителна външност. То пра-

вилно са казали хората, че често външният вид лъже.

 Човекът продължи да говори още, но вече не го слушах. Нямаше съмнение, че става дума за Нед. Отново се възхитих от него. Още една достойна постъпка от този наглед противен и страшен, с избухлив и непоносим характер човек. Радвах се, че е направил това, възхищавах му се, ала в същото време му и завиждах. Защото той беше отражение на моята слабост и на това, което исках да бъда, но нямах смелостта да бъда. Завистта ми ме караше и да го мразя до някаква степен. Осъзнавах, че не е редно, но тъкмо това изпитвах в този момент. Обърнах поглед към Еми. На лицето й забелязах усмивка на възхищение от стореното от Нед, ала освен него долових и още нещо. В очите й при-

пламна мимолетна похот към него и това ме ядоса още повече. Затова извърнах настра-

ни погледа си. За щастие тъкмо се приближаваше едно такси, показваше зелена светли-

на и вдигнах палеца си. Таксито спря.

 

  През следващите няколко месеца се виждах по-често с него. Благодарение на тези срещи той някак стана по-ведър. Изглежда, че аз, както и неколцина други хора му помогнахме да преодолее мъката си от раздялата с Натали, която той преживяваше теж-

ко. Бе напуснал дискотеката, за да избягва срещи с Тодор и бе започнал работа пак като охрана, само че в един магазин за хранителни стоки. Оплака се, че парите му били мал-

ко.

- Мамка му, хич не е добре. Чудя се какво да правя, за да ни стигнат парите. Бащата още бачка, заплатата му хич не е голяма, майка ми е пенсионер и не искам да казвам колко й е пенсията! Трябва ми още една работа. Или по-точно трябва ми друга работа!

 Спомних си, че съвсем наскоро управителят в един от ресторантите, които държеше брат ми, бе напуснал. Не знам дали Нед щеше да се справи с такава работа, но въпреки това го пратих в ресторанта на брат ми, като предварително говорих с него и му казах да го наеме. Той каза, че не обещава.

 В крайна сметка Нед започна работа като управител  в ресторанта на брат ми. Видях се с него още няколко пъти, тъй като баща ми ме уреди след завършването на първи курс, да продължа обучението си в Харвард- нещо, което беше почти невъзможно, но не и когато татенцето ти е богат и има връзки. Еми много се натъжи, защото се налагаше да се разделим. Успокоих я, че няма да е така, защото нямаше да се бавя дълго в Щатите. Обаче стана точно обратното.

 

 В Сащ премина почти целият ми живот. Докато следвах там, се запознах с една стра-

хотна калифорнийка, която бе с около няколко години по-голяма от мен, ала изглеж-

даше на моите години. Влюбихме се страстно. За мой срам трябва да призная, че бързо-

бързо забравих Емилия. Отначало ме гризеше съвестта за прекрасната българка, с която бях прекарал няколко години от живота си. После си казах, че ме е забравила и си е на-

мерила друг.

 Късметът ми продължаваше да не ми изневерява. Въпросната калифорнийка се оказа щерка на губернатора на Калифорния, някакъв бивш културист от австрийски произ-

ход. Много свестен човечец се оказа. В миналото освен културист, печелил многократ-

но шампионати, той бе и холивудски актьор. Може би не е нужно да споменавам, че семейството й беше със солидни доходи, повече от това, което можех да си представя за такъв тип хора. След като завърших право в Харвард, с нея се оженихме и заживяхме в приказно имение- подарък от баща й. Той ме уреди и на високоплатена работа.

 Разбира се, връщах се от време на време в България да посещавам близките си. Но ни-

то веднъж не се сетих за моя приятел Найден с голямото сърце. Всъщност само един път се сетих за него и отидох да го посетя в дома му. Беше десет години след като бях напуснал родината. Звънецът пред апартамента му не работеше, та затова почуках. Ни-

кой не отвори. Почуках още няколко пъти, и когато никой не отвори, се готвех да си тръгвам. Пред асансьора дочух бавни стъпки пред вратата. Върнах се.

 На прага се появи той. Отначало не повярвах на очите си. Наистина ли това бе старият Нед, когото познавах? Какво се бе случило през моето дългогодишно отсъствие, не знам, ала трябваше да разбера.

 Пред мен се показа много бледо подобие на човекът, когото познавах. Той просто се бе променил до неузнаваемост, в отрицателния смисъл на тази дума. Беше отслабнал зна-

чително. Лицето му бе изпито, жълто, очите кървясали и хлътнали, бузите също. От ня-

когашната му мукулна маса не бе останал и помен. Отново си бе пуснал коса, която се-

га бе доста прошарена и рошава. Бе облечен в сив халат, който очевидно не бе виждал пералня от известно време насам. В изнемощялата си дясна ръка държеше цигара, коя-

то потреперваше. В лявата се клатушкаше бутилка ракия. Вонята, която ме лъхна от вътрешността на апартамента бе жестока- смес от евтина ракия, пот, урина и мирис на застояло. Бе толко силна, че в първия миг ме удари директно в ноздрите и се олюлях.

- Ха, добре дошъл, Васко- Поздрави ме той. Гласът му също не бе същият. Спомних си предишният му дълбок, плътен, мощен глас, синхронизиращ с огромното му, прелива-

що от енергия и жизненост мускулесто тяло. Сега звукът на гласа му излезе толкова слаб и измъчен, че това ме потресе.

- Хайде, влизай де! Стига си кесил на вратата.

 Влязох. Тук не беше чистено и проветрявано сякаш с години. Смрадта беше уникална, та се наложи да задържам дъха си през няколко секунди.

- Приятелче, какво ще кажеш да отворим за десетина минути прозорците, а?

- Както искаш- Безразлично отговори той.

 Отворих навсякъде. Свежият пролетен въздух нахлу в апартамента като отдавна напи-

ращ към възлюбената си див любовник. Отидохме в кухнята. Седнахме един срещу друг. Той отпи от шишето с ракия, оригна се шумно и запали цигара. Аз се закашлях.

Той ми предложи една.

- Не, благодаря ти. Отказах ги преди пет години.

- Браво, това е хубаво.

Известно време мълчахме. Не знаех какво да му кажа, за какво да говорим. Чувствувах се зле, защото видът му сякаш ме обвиняваше. Като че ли аз лично бях замесен в оче-

видното му падение.

- Е, Васко, кажи какво те води насам? Не съм те виждал и чувал от десет години. Ти вече стана голямата работа, а? Съвсем ме забрави.

- Ами, приятелю...- Почнах аз неуверено, като се покашлях сконфузено- Много се изви-

нявам за това. Не знам дали знаеш, но от десетина години живея в Щатите. Рядко се връщам тук...

- Не е толкова рядко!- Сряза ме той- От време на време ходя при брат ти, защото с него станахме по-гъсти, знаеш, след като той ме прие на работа в ресторанта си. Та той ми каза, че си идваш по-често.

 Бях забил поглед в пода. Ужасно се срамувах.

- Да, така е. Но всеки път, когато се прибирам се занимавам със страшно много неща. Не ми остава време, тъй като стоя по седмица най-много. Извинавяй за което.

 Той впери очите си в забитата ми в пода глава. Не го виждах, усещах го. Укорът му ме пронизваше, но нищо не можех да направя.

- Е, няма нищо- Каза той накрая – Разбирам те. Все пак имаш и доста по-близки хора от мен, които трябва да видиш. Не ти се сърдя.

 Той загаси цигарата в пепелника и отпи от ракията. Запали втора цигара.

- Разкажи ми, как си ти? Какво става с теб?- Подех аз.

 Той се усмихна тъжно. Откриха се жълти зъби, значителна част от които липсваха. Каква покъртителна промяна се бе случила с него за не толкова дълъг период от време.

- Ами как да съм... то се вижда- Промълви той унило. Сърцето ме заболя. – Нищо не върви в тоя скапан живот, нищо! Осъзнах нещо, което хората са казали отдавна- „ На-

прави добро, изяж дърво! „ Общо взето, изпитах я на гърба си. Няма смисъл да си до-

бър в тая държава. Защото на никой не му пука! Всеки гледа себе си и грам не го е еня за другия.

- Прав си, разбира се. Но защо го казваш? Какво се е случило?

- Ще ти кажа, не бързай. Просто констатирах факт, известен отдавна на света.- Той отпи от ракията, дръпна от цигарата и издуха голямо кълбо дим. Погледът му се зарея мечтателно в мръсния таван. – Мамка му...иска ми се да върна времето назад. Колко ба-

нално звучи, нали? Обаче е така. Когато бях малък и всичко беше приказно. Липсва ми, братче, разбираш ли липсва ми...- Гласът му затрепера и очите му се овлажниха- Липс-

ва ми детското. Отдавна загубената чистота. Сега всичко е една пълна гадост! А колко просто беше  в младостта!

- Ти още си млад- Възразих аз и съжалих за думите си. Казах нещо без да мисля.

- Така е, но я ме виж добре! Изглеждам ли ти млад?

 Не отговорих. Реших да не го прекъсвам повече.

- Да, млад съм.- Продължи той – На години. Но иначе не е така. Та, казвах ти че всичко е ужасно. Ти помниш, предполагам, онази стара случка, когато хванах Натали да ми из-

неверява с онзи проклетник Тодор?

 Кимнах.

- Е, това се повтаряше след това. С друга жена, разбира се, не с нея. Уж трябваше да ми е дошъл акълът, но явно не ми е дошъл. Тъпа, празна глава! Да беше само това. Аз бра-

тко, не се научих да бъда нещастник, и до ден-днешен плащам затова. За да си добре в тая кучешка държава, трябва да си гадно копеле! Трябва да си с малко, злобно, инте-

ресчийско сърчице. Колкото повече можеш да предаваш, толкоз по-добре ще ти е. И още- колкото повече не можеш да обичаш, толкоз по-добре. Аз  мога и...виж ме сега.

 Гледах някъде настрани, в ъгъла. Не можех да го погледна в очите, при все че той бе заковал своите в мен. Този разговор, който предвещаваше да се превърне в монолог, щеше да е крайно неприятен, защото засягаше и мен. Усещах, че косвено и аз съм виновен за неговата мъка. И аз бях от демоните, които забиват гвоздея в ръцете и но-

зете Иисусови.

- Няма значение. Аз няма да се откажа от това. Имам си принципи. То е най-важното в живота на човека. Както и да е. Брат ти, да е жив и здрав, че ме уреди на тази работа, но аз не се справях много добре с нея. Затова около половин година след като ти замина, напуснах. Нямаше как, почвах сериозно да излагам брат ти. Вечно ще съм му призна-

телен затуй, че изобщо ме взе. Известно време след това бях безработен, но   имах някакви пари- точно от скъпия ти брат! Даваше ми, докато си стъпя на краката, както се казва. Тогава се запознах с една супер готина мацка от Надежда- Цвети. Голяма любов ми се падна с нея...или поне така си мислех. Всъщност, девойката имитирала, че е влю-

бена в мен, а истинската й цел била да я предпазвам от някакви типове- хора на люлин-

ски бандит, който я харесал и си я бил заплюл. Тя обаче не му връзвала, а той- гангстер и нали ги знаеш- всичко трябва да получи на тоя свят. Та тя не го искала и се опитвала да му го обясни тактично, но нещата ставали зле. А пък аз точно тогава- беше един пе-

тък сутринта- пиех кафе в ресторанта на брат ти. Тя влезе, видимо уплашена, седна на една маса и поръча кафе. Беше страхотна красавица. С черни, големи и нежни очи, съ-

що такава дълга коса, стигаща почти до кръста й и чисто, миловидно лице. Знаеш ме мен- слаб ми е ангела откъм жени и я харесах веднага, но си казвам- нямам шанс с нея. Няма как. За моя изненада обаче, докато минаваха тези мисли през главата ми, тя ме ви-

дя. Срещнахме погледите си и първите няколко секунди изражението й бе безизразно. Сетне тя ме огледа от горе до долу и се усмихна невинно. Не чаках повече и се запътих към нея.

 Така, както разказваше, сигурно щеше да приказва до утре, а аз все пак имах работа.

- Нед, приятелю, разкажи ми накратко за всичко съществено от живота ти. Интересува ме, защото те чувствувам като брат, но ако можеш по-сбито. Съжалявам, но нямам цял ден.

 Той ме изгледа свирепо, но след няколко секунди погледа му омекна, пропит все така с нещастие. Не го каза, но за него аз бях поредният незаинтересован от него човек.

- Добре, така и ще направя. Много пъти спасявах тая кучка от разни отрепки, това ста-

на. Една нощ, след като я изпратих до апартамента й и си тръгнах, качвайки се в колата, един здравеняк влезе в блока й. Върнах се обратно, но се скрих, за да проверя дали ще ходи при нея. Така и стана. Явно бе пратен от шефа си да я накаже. Побеснях, когато се нахвърли върху нея и едва не го убих от бой. Това се случваше няколко пъти. Единия път бяха няколко човека, та здраво ме пребиха, но нея не докоснаха. Тя плачеше и не-

престанно ми повтаряше колко ме обича и, че аз съм любовта на живота й. Мамичката й, така сладко и нежно го казваше. Така омайно лъжеше! Аз се влюбвах още повече. Когато опасността от въпросния бандит отмина, т.е когато все пак се отказа от нея, по-

ради вероятната причина, че сигурно е видял по-хубава от нея, тя ме заряза почти вед-

нага. Идваше ми да я смажа от бой, но вместо това изпотроших дома си. След това пла-

ках като жена! Заради поредното недоразумение в живота ми!

 Той запали нова цигара. Очите му се насълзиха.

- След това реших, че вече няма да се занимавам с жени. Направих го. И знаеш ли- оле-

кна ми. Наистина. Обаче после пустата ми привързаност към хората, с които се сближа-

вам, ми изигра лоша шега. Теб те нямаше- и ще ти призная, че много ми липсваше през този период, приятелю,- и се сближих с един свестен човек- колега от новата работа, която започнах, а тя бе- отново охрана, но в друга дискотека. Усещаш ли накъде бия? Не, не се повтори случката с Тодор и Натали. Тук беше по-друго. Този човек беше по-болнав. Затова и не се задържа в дискотеката дълго време. Често боледуваше и аз често го посещавах у тях, сетне и в болницата. Няколко пъти дори му преливаха кръв от мен.

Помагах му финансово винаги и доколкото можех, защото родителите му бяха стари с малки пенсии. Да го кажа накратко- грижех се за него. А знаеш ли каква му бе благо-

дарността? Сега ще ти кажа.

 След като намерих по-добре платена работа от дискотеката, аз се махнах оттам и започнах тази конретна работа- един тъп офис администратор. Но поне нямаше да се занимавам цяла нощ с пияни кретени, а и случих на свестни колеги. Отначало мислех, че няма да я понеса, но сетне ми хареса. И знаеш ли какво стана тогава? Онзи тъп коле-

га, за когото ти говорих, се възстановил напълно ( да не казвам, че никакъв не се обаждаше ) , и поискал да почне работа. Той се познавал с шефа на фирмата, в която бях аз тогава, и му наговорил куп лъжи с цел да ме злепостави и да ме изгонят. Изри-

таха ме за нула време, приятелче. Заради човек, когото обичах и когото спасявах...

 Стана ми тъжно и посегнах към кутията му с цигари. Запалих, а след това поисках от ръката му бутилката с ракия. Отпих и се закашлях- бе адски силна.

- Това ме съкруши неимоверно много. Останах без работа, а година по-късно родители-

те ми починаха. Вече не издържах. Тази трагедия доведе до...това, което съм в момента.

 Той спря, за да даде воля на болката, изляла се в течен вид от очите му. Съчувствувах му и от моите очи също потекоха сълзи. Замислих се. Колко несправедлив беше живо-

тът? И колко вярна беше поговорката „ За един сватба, за друг брадва! „ Защото, докато той е преживявал тези скърби, аз бях на върха в Щатите. Имах всичко, за което може да мечтае един млад човек- хубава жена, прекрасна работа, красив дом , уважение и позна-

нство с влиятелни хора.  А този окаян човек...този колос по сърце, душа и телесни раз-

мери, който заслужаваше много повече от мен, много повече от милиони хора взети заедно, бе се превърнал във фокус на лошия късмет. А бе праведен, о, да! И мисля, че тук е момента да си призная, че аз не бях чак толкова добър. Винаги съм шмекерувал.

Още от малък, та и досега. Като се замисля, не заслужавам това, което ми сервира съд-

бата. Заслужаваше го той и други хора като него.

 Протегнах се и го докоснах по ръката.

- Съжалявам, приятелю! До теб съм. Няма да те изоставя!

 Нед ме погледна и в тъжните му влажни очи, видях убиващо ме снизхождение. То ми каза, че ми е благодарен, но това бяха само празни приказки. И бе прав. Аз бях тук за малко, скоро отлитах за Щатите и надали щях да го видя повече. Но все още ми горче-

ше отвътре поради факта, че не го бях потърсил в дните, когато се прибирах за малко.

Погледът му ми говореше, че е имал нужда от мен, тъй като ме смята за истински при-

ятел. Съвестта ми ме гризеше непоносимо, не можех да го гледам вече такъв, затова станах, отидох до него и го прегърнах силно, като че по този начин щях да укротя терзанията си. Разбира се, самозалъгвах се.

- Още няколко дни съм тук- Казах аз- Ако имаш нужда от помощ, насреща съм. За каквото и да е Чу ли? За каквото и да е!

 Той не помръдваше в ръцете ми, затова го разтърсих.

- Чу ли?

- Да- Вяло прошепна той- Нямам нужда от нищо, благодаря ти. Само постой още мал-

ко.

 Върнах се на мястото си. Взех му още една цигара и отпих от ракията. Загледах се в него. Сега неговата глава бе клюмнала надолу и висеше като безжизнена. Изражението на лицето му бе безразлично в този миг. Сякаш нищо вече не го интересуваше. Беше му все тая дали ще умре или живее. След като бе преминал през толкова много неща, в не-

го остана една бездънна пустота. А тя още по-лоша от всичко друго, защото няма нищо по-лошо от безчувствеността. Докато човек изпитва емоции, без значение дали светли или тъмни, той е жив. Изчезнат ли емоциите, човек просто е мъртъв...

 Гледах тази отслабнала фигура, която навремето бе пълна със сила. Чак сега си дадох сметка срещу какво създание седя. Какво всъщност се криеше под този някогашен ту-

луп и крайно неприветлив характер. Една златна искра от Презлатния Огън, която бе нужна на света, за да не загине той от греховете си, стълб, на който се крепеше земята.

А тя от благодарност го разклащаше, докато не го разруши. Просто защото трябваше да вземе целебната му сила, а след това вече му бе ненужен. Понеже знаеше, че ще се поя-

ви друг, тъй като така ставаше от началото на света.

 

 

 




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Много силен разказ си написал, Приятелю!
09.02.2018 23:04
А финалните ти думи ще отекват в ушите ми:

"След като бе преминал през толкова много неща, в него остана една бездънна пустота. А тя още по-лоша от всичко друго, защото няма нищо по-лошо от безчувствеността. Докато човек изпитва емоции, без значение дали светли или тъмни, той е жив. Изчезнат ли емоциите, човек просто е мъртъв...
Гледах тази отслабнала фигура, която навремето бе пълна със сила. Чак сега си дадох сметка срещу какво създание седя. Какво всъщност се криеше под този някогашен тулуп и крайно неприветлив характер. Една златна искра от Презлатния Огън, която бе нужна на света, за да не загине той от греховете си, стълб, на който се крепеше земята."

Този Нед е един от онези Атласовци, на чиито нравствени и физически плещи се крепи този рухващ свят. А той саимят е сякаш одухотворено, но зло същество, което като Ваал черпи сили от жертвоприношенията на своите крепители!

Поздравление за талантливото ти перо!
цитирай
2. tikovpisane - Радвам се, че оцени разказа, Младене!
09.02.2018 23:31
missana написа:
А финалните ти думи ще отекват в ушите ми:

"След като бе преминал през толкова много неща, в него остана една бездънна пустота. А тя още по-лоша от всичко друго, защото няма нищо по-лошо от безчувствеността. Докато човек изпитва емоции, без значение дали светли или тъмни, той е жив. Изчезнат ли емоциите, човек просто е мъртъв...
Гледах тази отслабнала фигура, която навремето бе пълна със сила. Чак сега си дадох сметка срещу какво създание седя. Какво всъщност се криеше под този някогашен тулуп и крайно неприветлив характер. Една златна искра от Презлатния Огън, която бе нужна на света, за да не загине той от греховете си, стълб, на който се крепеше земята."

Този Нед е един от онези Атласовци, на чиито нравствени и физически плещи се крепи този рухващ свят. А той саимят е сякаш одухотворено, но зло същество, което като Ваал черпи сили от жертвоприношенията на своите крепители!

Поздравление за талантливото ти перо!

Често се случва в живота именно неприятните да се оказват праведни. А най-милите и добрички, проводници на сатана. Засегнал съм тази тема и в романа " От ада, или одисеята на един съвременен Йов ". Иначе самият разказ има нужда от редакция, понеже го публикувах без нея, но и това ще стане скоро. Да имаш много хубав уикенд!
цитирай
3. apostapostoloff - Дали разказът е силен или слаб ще
10.02.2018 16:03
проличи по това, дали някое издание ще поиска да го купи. Само Н. В. Пазарът определя кое и стойностно или не.

Затова аз не смея да се изкажа. Ще спомена само това: не намерих търпение да го прочета до край и това май е доста показателно.
цитирай
4. troina - дааа...точно.../има една книга , Храбри Души, Робърт Шварц, ако искаш потърси я/Юлия
10.02.2018 16:07
Често се случва в живота именно неприятните да се оказват праведни. А най-милите и добрички, проводници на сатана. Засегнал съм тази тема и в романа " От ада, или одисеята на един съвременен Йов ". Иначе самият разказ има нужда от редакция, понеже го публикувах без нея, но и това ще стане скоро. Да имаш много хубав уикенд!
цитирай
5. mileidi46 - Браво....прочетох до край- с удоволствие!!
10.02.2018 16:26
от дълги години не съм прочитала нищо в този блог ..по-Хубаво от това!!
Преди години ,така хубаво пишеше разкази Романов-мир на праха му..
Поздравления!И успех.
цитирай
6. krassko - Темата сега е Олимпиада
10.02.2018 17:26
цитирай
7. pando - Написано..от сърце
10.02.2018 18:56
Не ръката ти,а сърцето ти е писало...
цитирай
8. troia - Здравей!
10.02.2018 19:14
Много хубав разказ. Грабна ме и го прочетох. Не очаквах, защото е дългичък.:) Твоят Нед е добър човек и изобщо не му подхожда "тулуп", но явно си го сложил за контраст. Сега ми е криво, че го наричаш така.:)
Краят е неочакван, а тази "златна искра"е много интересна теория.
Разказът ти е изпълнен с безброй истини за живота.
Поздравления!
цитирай
9. born - Наистина чудесен разказ !
10.02.2018 19:17
От началото до края за мен бе удоволствие да го прочета !
ПП. Не мога да схвана що за хора могат да реагират отрицателно ?!
ППП. При редакцията на вметката за сексуалната реакция на приятелката ти , ако е възможно да изясниш защо си я намесил, след като /според мен/ няма връзка. Но може би това си е само мое виждане и не е от значение.
цитирай
10. missana - Прав си, Влади.
10.02.2018 21:06
Сатана често е умело скрит зад миловидни личица и привидна добродетелност.
цитирай
11. didige - Приятелче много достойнство, с...
10.02.2018 21:59
Приятелче много достойнство, сърцатост и истински сътворено от душата.Все още ги има тези хора и добре, че ги има.Много ми хареса.И разбира се добър урок .:)
цитирай
12. tikovpisane - Здравейте, г-н Апостолов!
11.02.2018 11:14
apostapostoloff написа:
проличи по това, дали някое издание ще поиска да го купи. Само Н. В. Пазарът определя кое и стойностно или не.

Затова аз не смея да се изкажа. Ще спомена само това: не намерих търпение да го прочета до край и това май е доста показателно.

Нещата с издаването в България са доста тежки, да не кажа трагични! Ще кажа само, че съм чел рядко тъпи книги, но- издадени, и популярни. А от друга страна, кой знае колко качествени произведения не виждат бял свят, поради факта, че писателите...са бедни или нямат връзки? Така че нещата са относителни. И доста субективни!
цитирай
13. tikovpisane - Благодаря ти, Юле!
11.02.2018 11:16
troina написа:
Често се случва в живота именно неприятните да се оказват праведни. А най-милите и добрички, проводници на сатана. Засегнал съм тази тема и в романа " От ада, или одисеята на един съвременен Йов ". Иначе самият разказ има нужда от редакция, понеже го публикувах без нея, но и това ще стане скоро. Да имаш много хубав уикенд!

Имам една камара книги в нас за четене, ако някога стигна до тази, ще я прочета. Хубава неделя от мен!
цитирай
14. tikovpisane - Много ме трогнахте!
11.02.2018 11:17
mileidi46 написа:
от дълги години не съм прочитала нищо в този блог ..по-Хубаво от това!!
Преди години ,така хубаво пишеше разкази Романов-мир на праха му..
Поздравления!И успех.

Зарадвахте ме наистина с коментара си! Благодаря Ви от сърце! Бъдете здрава!
цитирай
15. tikovpisane - Привет!
11.02.2018 11:18
pando написа:
Не ръката ти,а сърцето ти е писало...

Този начин на писане е най-добър. Всъщност, аз не познавам друг. Да имате хубава неделя!
цитирай
16. tikovpisane - Много мило.
11.02.2018 11:21
troia написа:
Много хубав разказ. Грабна ме и го прочетох. Не очаквах, защото е дългичък.:) Твоят Нед е добър човек и изобщо не му подхожда "тулуп", но явно си го сложил за контраст. Сега ми е криво, че го наричаш така.:)
Краят е неочакван, а тази "златна искра"е много интересна теория.
Разказът ти е изпълнен с безброй истини за живота.
Поздравления!

Хората имат различно възприятие на думата " тулуп ". В случая за Нед го използувах по следния начин- " неприветлив грубиян ". Защото тъкмо неприветливите хора- тези, които много ни дразнят и вбесяват, и изглеждат кисели, са тези, които в решаващ момент могат да ни помогнат най-много. Доста по-отровни са милите, добри и лицеприятни хора. Да имате прекрасна неделя!
цитирай
17. tikovpisane - Хаха. Да, знам. Това е чудесно.
11.02.2018 11:23
krassko написа:

Благодаря за коментара Ви! Да имате хубава неделя.
цитирай
18. tikovpisane - Здравейте! Радвам се, че Ви е харесал!
11.02.2018 14:19
born написа:
От началото до края за мен бе удоволствие да го прочета !
ПП. Не мога да схвана що за хора могат да реагират отрицателно ?!
ППП. При редакцията на вметката за сексуалната реакция на приятелката ти , ако е възможно да изясниш защо си я намесил, след като /според мен/ няма връзка. Но може би това си е само мое виждане и не е от значение.

Просто написах, че тя за момент го е пожелала, поради смелостта му. Да имате хубава неделя!
цитирай
19. tikovpisane - Абсолютно е така, Приятелю! Да имаш хубава неделя!
11.02.2018 14:20
missana написа:
Сатана често е умело скрит зад миловидни личица и привидна добродетелност.

цитирай
20. tikovpisane - Благодаря ти, Диди!
11.02.2018 14:21
didige написа:
Приятелче много достойнство, сърцатост и истински сътворено от душата.Все още ги има тези хора и добре, че ги има.Много ми хареса.И разбира се добър урок .:)

Радвам се, че намина. Да имаш прекрасна неделя!
цитирай
21. litatru - Поздравления!
11.02.2018 21:52
Хареса ми, но нямам време за цялостен прочит. Ще дойда пак. За удобство на читателите може би е по- добре да се пуска на части. Това предполага и по- задълбочено вникване в основната идея. Разбира се, не сте длъжен да го правите. Вие най- добре си знаете.
Беше ми приятно. Хубава нощ!
Поздрави - Литатру!
цитирай
22. tikovpisane - Благодаря Ви от сърце!
12.02.2018 19:40
litatru написа:
Хареса ми, но нямам време за цялостен прочит. Ще дойда пак. За удобство на читателите може би е по- добре да се пуска на части. Това предполага и по- задълбочено вникване в основната идея. Разбира се, не сте длъжен да го правите. Вие най- добре си знаете.
Беше ми приятно. Хубава нощ!
Поздрави - Литатру!

Радвам се, че наминахте. Хубава вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 704284
Постинги: 291
Коментари: 977
Гласове: 718
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031