Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
17.02.2017 00:23 -
древна елегантна карта на Слънчевата система
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2758 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2017 00:25
Прочетен: 2758 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 17.02.2017 00:25
Един удивителен петроглиф от Белоградчик. Фина и елегантна карта на Слънчевата система. Браво, древни!
Когато се прибрах в Белоградчик в петък вечерта то ме чакаше в хола – едно ксерокопие от брошура на Държавното дивечовъдно стопанство (ДДС) за района на града. В него имаше снимки на няколко древни изображения, изсечени в скалите много близо до Београдчик.
Преди само бях чувал за тях, но не бях останал с впечатлението да са особено интересни, още повече на фона на Магура, която напоследък почти напълно заема мислите ми. Емил Миланов, колега на майка ми донесъл брошурата. Майка ми я преснимала, но много от качеството на снимката се загубило, затова направила скица с молив и преброила, доколкото било възможно, някои от символите.
Вечерта в петък седнахме да гледаме. Не мина много време и се изясни, че виждаме пред себе си най-елегантния модел на Слънчевата система, изобразяван някога. Броих отметките и ясно се видя, че става дума за част от магурската астрономическа школа. Но след малко ще го видите и сами.
Отидохме на мястото – наистина не бихме го намерили сами в снега. От него има перфектна панорама към небесата и мястото ще да е било идеално за астрономически наблюдения. Разчистихме снега и фигурата се появи:
Само от тези снимки не можете да добиете точна и пълна представа за разположението на точките, докато аз съм ги гледал и броил на място. За това показвам и следното:
А още по-ясно става от следната схема:
В средата се вижда централен обект, който е обозначен с издълбана в скалата дупка. Видно е, че всичко останало е структурирано около него, като излизащите от него лъчи (въздействия) формират околното пространство. До тук се вижда точно описание на Слънцето.
Около него се виждат два концентрични кръга. Би следвало да знаем, че в Слънчевата система има два типа планети – вътрешни и външни. Вътрешните са Меркурий, Венера, Земя и Марс, външните – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Възражението, че изпускам Плутон е неоснователно. Най-накрая астрономите правилно прецениха, че той трябва да бъде отписан от списъка с планетите и така те са осем на брой, како ги изброих. Та какво показват двата кръга? Вътрешният показва границата между вътрешните външните планети – Астероидния пояс, а външната е границата Слънчевата система – Оортовият облак, откъдето идват кометите.
Следващото нещо са четирите обекта, разположени отляво. Защо четири, а не осем? Защото това е минимално достатъчният брой за изобразяването на реалната действителност – четири вътрешни и четири външни, като разликата във възприемането им (гледната точка и посока) показва всяка една от осемте планети поотделно. Такова нещо се наблюдава и при рисунките от пещерата – минимален брой символи, носещи максимално знание, което се разкрива по един или друг начин в зависимост от гледната точка.
Накрая, виждат се 44 точки.
Разположението на обектите спрямо точките е много важно. То носи голяма част от информацията, която крие в себе си това изображение. Обектът в средата се описва от една точка, т.е. за него е отбелязано освен всичко останало и, че някаква негова характеристика има стойност едно. За планетите са очевидни стойностите 3, 8, 15 и 24. Ако си припомните статията „Астрономия в Магура”, ще видите че тези числа показват орбиталните периоди на планетите – времето, за което обикалят около Слънцето, но разделено на 27. Това е огромно доказателство, че това скално изображение е част от магурската астрономическа школа, както и част от поредния астрономически комплекс.
Ето тези орбитални периоди за всички обекти от Слънчевата система:
Слънце - 1
Мерскурий – 3
Венера – 8
Земя – 15 (13 заедно с Луната, което показва, че тя не е естествен спътник на Земята)
Марс – 24
Неизвестен обект между Марс и Юпитер, чието съществуване се посочва като факт от изчисленията с полетата от Магура. Това може да е астероидният пояс или онова, от което той се е образувал – 52
Юпитер – 159
Сатурн – 394
Уран – 1124
Нептун – 2204
Мисля, че изображението с нанесените стойности върху него е твърде красноречиво. Ако гледаме по часовниковата стрелка:
- първият обект има характеристика 3, т.е. това е Меркурий;
- вторият обект има характеристика 8, значи е Венера;
- третият е с характеристика 15 (както е по сметките с полетата от Магура) – Земя. Допълнително е указано, че около Земята орбитира друг обект – Луната;
- четвъртият обект е с характеристика 24 – Марс.
Освен всичко друго има определено мащабиране на обектите, което е съобразено с действителността: най-малък в Меркурий, най-голяма е Земята (да се гледа като цяло, не само вътрешната точка), Венера е втора по големина, а Марс е трети.
Интересен е преходът след първата по-дълга линия по посока на часовниковата стрелка. Там ясно е указано, че се извършва удвояване на броя точки до момента, с което характеристиката на необособения обект е 52. Затова и мястото между наклонената дълга линия и съседната й отдясно е „празно” – показва се, че там не се намира точно обект, а нещо с неясна форма и размери – атероидният пояс.
Следва връщане по обратната посока. До момента е достигнато до стойността 52. При „прескачането” на дългата линия се извършва утрояване. С това първият обект вляво от нея приема нова стойност – 159 – Юпитер.
Следва Сатурн, за когото са изобразени пръстените. До края се виждат Уран и Нептун.
Карта на Слънчевата система, изработена с такъв финес и с толкова интелект, че унищожава всяко твърдение за безпросветна дълбока древност. Нещо, което трябва да е извод и магурските рисунки.
Та какво виждаме до тук, като цяло? Виждаме една култура или цивилизация, която е била много напреднала с астрономията – знаели са не само орбиталните периоди на планетите, но са знаели и закономерността, която те следват. Знаели са големините на планетите и разположението им по орбити. Познавали са Слънчевата система идеално. И това е било в много дълбока древност.
Тази цивилизация е имала набор от обсерватории. Безпросветни ли? Примитивни ли? Изобщо, такова нещо не може да се твърди.
Там е изсечено и това око:
Вероятно, за да показва, че от това място се гледа и се вижда.
Изображението на Слънчевата система не е изсечено върху скала, а върху една плоча. Сегашното й положение показва, че някога не е била точно на това място, а се е свлякла от едно малко по-високо място. Така дългата линия към вас е сочела север, а останалите – в съответните посоки. Камъкът е стоял там така, че изображението е било хоризонтално и показвало посоките на света. Множеството точно разположени дупки по него показват, че може да са служели за ориентиране по тях на някакъв геодезически или астрономически инструмент.
Вижте първата снимка. На нея обектът, който е кръг с точка в средата, се пада точно на изток. Кръг с точка в средата е знакът на Слънцето. Това изображение е показвало и равноденствията. Не е ли удивително? Това е еквивалент на мултифункционално устройство от древността – компютър, но астрономически.
Линията на юг пък сочи към пещера Лепеница. Тя и околността й представляват средство за наблюдение на неизвестен ми космически обект, който се намира в същото направление на наклонената дълга линия – югоизток. Всичко това е било система. СИСТЕМА, не спорадични напъни и откъслечно знание
conspiracyandtruth1.blogspot.co.at/2013_11_01_archive.html
Само от тези снимки не можете да добиете точна и пълна представа за разположението на точките, докато аз съм ги гледал и броил на място. За това показвам и следното:
А още по-ясно става от следната схема:
В средата се вижда централен обект, който е обозначен с издълбана в скалата дупка. Видно е, че всичко останало е структурирано около него, като излизащите от него лъчи (въздействия) формират околното пространство. До тук се вижда точно описание на Слънцето.
Около него се виждат два концентрични кръга. Би следвало да знаем, че в Слънчевата система има два типа планети – вътрешни и външни. Вътрешните са Меркурий, Венера, Земя и Марс, външните – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Възражението, че изпускам Плутон е неоснователно. Най-накрая астрономите правилно прецениха, че той трябва да бъде отписан от списъка с планетите и така те са осем на брой, како ги изброих. Та какво показват двата кръга? Вътрешният показва границата между вътрешните външните планети – Астероидния пояс, а външната е границата Слънчевата система – Оортовият облак, откъдето идват кометите.
Следващото нещо са четирите обекта, разположени отляво. Защо четири, а не осем? Защото това е минимално достатъчният брой за изобразяването на реалната действителност – четири вътрешни и четири външни, като разликата във възприемането им (гледната точка и посока) показва всяка една от осемте планети поотделно. Такова нещо се наблюдава и при рисунките от пещерата – минимален брой символи, носещи максимално знание, което се разкрива по един или друг начин в зависимост от гледната точка.
Накрая, виждат се 44 точки.
Разположението на обектите спрямо точките е много важно. То носи голяма част от информацията, която крие в себе си това изображение. Обектът в средата се описва от една точка, т.е. за него е отбелязано освен всичко останало и, че някаква негова характеристика има стойност едно. За планетите са очевидни стойностите 3, 8, 15 и 24. Ако си припомните статията „Астрономия в Магура”, ще видите че тези числа показват орбиталните периоди на планетите – времето, за което обикалят около Слънцето, но разделено на 27. Това е огромно доказателство, че това скално изображение е част от магурската астрономическа школа, както и част от поредния астрономически комплекс.
Ето тези орбитални периоди за всички обекти от Слънчевата система:
Слънце - 1
Мерскурий – 3
Венера – 8
Земя – 15 (13 заедно с Луната, което показва, че тя не е естествен спътник на Земята)
Марс – 24
Неизвестен обект между Марс и Юпитер, чието съществуване се посочва като факт от изчисленията с полетата от Магура. Това може да е астероидният пояс или онова, от което той се е образувал – 52
Юпитер – 159
Сатурн – 394
Уран – 1124
Нептун – 2204
Мисля, че изображението с нанесените стойности върху него е твърде красноречиво. Ако гледаме по часовниковата стрелка:
- първият обект има характеристика 3, т.е. това е Меркурий;
- вторият обект има характеристика 8, значи е Венера;
- третият е с характеристика 15 (както е по сметките с полетата от Магура) – Земя. Допълнително е указано, че около Земята орбитира друг обект – Луната;
- четвъртият обект е с характеристика 24 – Марс.
Освен всичко друго има определено мащабиране на обектите, което е съобразено с действителността: най-малък в Меркурий, най-голяма е Земята (да се гледа като цяло, не само вътрешната точка), Венера е втора по големина, а Марс е трети.
Интересен е преходът след първата по-дълга линия по посока на часовниковата стрелка. Там ясно е указано, че се извършва удвояване на броя точки до момента, с което характеристиката на необособения обект е 52. Затова и мястото между наклонената дълга линия и съседната й отдясно е „празно” – показва се, че там не се намира точно обект, а нещо с неясна форма и размери – атероидният пояс.
Следва връщане по обратната посока. До момента е достигнато до стойността 52. При „прескачането” на дългата линия се извършва утрояване. С това първият обект вляво от нея приема нова стойност – 159 – Юпитер.
Следва Сатурн, за когото са изобразени пръстените. До края се виждат Уран и Нептун.
Карта на Слънчевата система, изработена с такъв финес и с толкова интелект, че унищожава всяко твърдение за безпросветна дълбока древност. Нещо, което трябва да е извод и магурските рисунки.
Та какво виждаме до тук, като цяло? Виждаме една култура или цивилизация, която е била много напреднала с астрономията – знаели са не само орбиталните периоди на планетите, но са знаели и закономерността, която те следват. Знаели са големините на планетите и разположението им по орбити. Познавали са Слънчевата система идеално. И това е било в много дълбока древност.
Тази цивилизация е имала набор от обсерватории. Безпросветни ли? Примитивни ли? Изобщо, такова нещо не може да се твърди.
Там е изсечено и това око:
Вероятно, за да показва, че от това място се гледа и се вижда.
Изображението на Слънчевата система не е изсечено върху скала, а върху една плоча. Сегашното й положение показва, че някога не е била точно на това място, а се е свлякла от едно малко по-високо място. Така дългата линия към вас е сочела север, а останалите – в съответните посоки. Камъкът е стоял там така, че изображението е било хоризонтално и показвало посоките на света. Множеството точно разположени дупки по него показват, че може да са служели за ориентиране по тях на някакъв геодезически или астрономически инструмент.
Вижте първата снимка. На нея обектът, който е кръг с точка в средата, се пада точно на изток. Кръг с точка в средата е знакът на Слънцето. Това изображение е показвало и равноденствията. Не е ли удивително? Това е еквивалент на мултифункционално устройство от древността – компютър, но астрономически.
Линията на юг пък сочи към пещера Лепеница. Тя и околността й представляват средство за наблюдение на неизвестен ми космически обект, който се намира в същото направление на наклонената дълга линия – югоизток. Всичко това е било система. СИСТЕМА, не спорадични напъни и откъслечно знаниеconspiracyandtruth1.blogspot.co.at/2013_11_01_archive.html
ЗАГАДКИТЕ ОКОЛО НУРГЮЛ – ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ,...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Документи: Ваксините на Pfizer срещу Ков...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Документи: Ваксините на Pfizer срещу Ков...
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?
