Глава V

ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

През моите юношески години имаше няколко дълги периода, когато бях много болна. Едно след друго имах остра анемия, пристъп на ревматична треска и накрая най - лошото от всичко - полиомиелит. Имаше случаи, когато нашият семеен лекар и другите мислеха, че шансовете ми за оцеляване са много слаби.
Мисля, че понякога по време на тези заболявания се колебаех на прага на смъртта и можех да погледна в другия свят. Светът на живота след смъртта, който очаква всички нас.
Тези, които са духове (включително, разбира се, Лист и другите, които ме посещават), живеят на различно от нашето ниво на съзнание. Не е възможно да се локализира географски тяхното "пространство", нито пък те имат нужда от земя, за да ходят, въздух, за да дишат, или храна, за да ядат. Но те имат природа. В другия свят има планини, гори, реки, дървета и цветя. Но тази природа е различна от нашия свят. Много по - красива, отколкото можем да си представим.
Аз преживях фантастичната красота на този различен свят по времето, когато бях съвсем близко до смъртта.
Имаше лехи с цветя, докъдето окото може да види, в различни нюанси и цветове, които живееха и пламтяха.
Зная, че звучи като че ли говоря за царството на феите, но това друго място създава най - красивите неща, а нашият свят не може да предложи нищо повече от бедно отражение на съвършенството.
Има например цветове, каквито нямаме тук на Земята.
Много пъти съм се опитвала да ги опиша, но това е невъзможно - все едно да се опитваш да обясниш цвят на сляп човек. Някои от техните цветове са много по - ярки от нашите; други са по - меки, но както и да се опитвам да ги обясня, точното описание винаги ми се изплъзва.
През цялото си юношество винаги съм виждала този прекрасен друг свят - пътуваща през хълмове и долини и скитаща из градини. Свикнах да заспивам без всякакви трудности, без значение колко зле бях. Трудността се състоеше в събуждането ми.
Понякога виждах същите видения и когато бях съвсем будна. Можех дори да усетя мириса на цветята - толкова живо беше цялостното преживяване, а дори и сега има моменти, когато мога все още да доловя това прекрасно благоухание. Но над всичко, и в моментите на сън, и в будно състояние е много дълбокото чувство за покой.
След като съм зърнала този друг свят, аз жадувам за перспективата да живея там, след като премина през вратата на смъртта."

Из "Незавършена симфония", изд. "Гуторанов и син" (1993 г.), стр. 105-107. Автор: Розмари Браун (1916-2001).