Постинг
25.06.2017 22:51 -
Още нещо за религиите
Ако хората започнат да си говорят сами--са наричани луди, но ако кажат, че се молят--са наричани --светци, религиозни хора. Те вдигат очи към небето,
надявайки се, че Бог седейки на златен трон, ги слуша. Обществото обаче си
играе с индивидите по такъв нечовешки начин, че дори лудостта се възвеличава, ако способства за поддържането на контрола върху хората. Религиозната дисциплина има цел---да държи хората под контрол, а не да им предоставя знание.Това, което е създавано в продължение на хилядолетия земни години,
е едно ненормално общество. Лудостта е стигнала апогея си. Няма връщане назад.
След религийте вървят революциите, а и никога не са успявали да направят това, което са обещавали. Обещавали са равенство, без да разберат психологията на човешката индивидуалност. Може да има равенство, но по съвършено различен начин, а това е : Равна възможност за всички да бъдат неравни, защото всеки е уникален по свой начин.. Общество в което няма разннобразие, е много бедно общество. Всички революции са се проваляли. Няма смисъл отново и отново да превръщате властимащите в безвластие,--а безвластието във власт. Това е крръгът, който продължава да се върти. Хората никога не са били толкова безсилни, както сега дори и в царско време, бедният човек, ако е достатъчно умен е могъл да
забогатее.Сега не е така. Може да сте много умни, но не е толкова лесно да влезете от класата на безсилните в класата, която държи властта. Дистанцията между двете класи е огромна. Революциите са провалени каузи. Реформите също са провалени начинания и последствия Реформата е в услуга на властващите---
тя обслужва миналото, а не бъдното. Реформата създава двуличие. Реформаторът
не отрича душата---той я приема, защото тя не му създава проблеми---просто
той никога не стига до тази точка. Реформата не изисква много. Тя е работа на парче--тип замазване--малко тук, малко там,-- но основната структура не се докосва.
Реформата дава чувство, че нещата се подобряват. Реформата променя идей,
тя не променя политика. Революцията докосва структурата, но само външно, а не вътрешно. Човекът има две структури--едната е физическата, другата духовната.
Революцията стига до физическата структура---до икономическото и политическото,
но и двете принадлежат на физическото. Тя--рволюцията стига по дълбоко от реформата---може да разрушава много стари неща, и да създава нови, но натурата--най дълбоката природа на човеците си остава същата--непроменена
Реформата променя и създава маниери, революцията променя структурата на обществото., но вътрешното съзнание на индивидите остава непокътнато.
Революцията създава разцепление. Революционерите отричат душата. Революцията създава шизофрения и така превръща човека в нещо несвързано.
Той започва да се разпада на две същества. Мостът е разрушен. Никой революционер не бива да получава властта---защото той знае и как да саботира, да разрушава, но не знае как да съзидава. Той трябва да се почита и уважава, ако ще и медали да получава, но не и власт. За властта са необходими хора, които могат да бъдат съзидателни. Това е много деликатен въпрос, защото
революционерите не позволяват други да имат властта.
В революцията сте обречени да сте разделени---от нещо или за нещо.
В реформата сте обречени от повърхностни действия.
В религията сте обречени на подчинение и заблуда. Религиозните пророци, политическите лидери, моралните законодатели са уважавани без да се подозира, че те са причина за неблагополучие. Причината за това се крие зад красиви думи,свети писания и духовни проповеди. Реформата ви казва--какво да правите.
Революцията ви казва --как да сте по- голям политик. Религията ви казва--как да
бъдете светец, с наведена глава, даже получаващ и плесници. Никога не започвайте промяна от вън. Започвайте от истинското си същество--от вътрешното ядро---наречено ДУША.
надявайки се, че Бог седейки на златен трон, ги слуша. Обществото обаче си
играе с индивидите по такъв нечовешки начин, че дори лудостта се възвеличава, ако способства за поддържането на контрола върху хората. Религиозната дисциплина има цел---да държи хората под контрол, а не да им предоставя знание.Това, което е създавано в продължение на хилядолетия земни години,
е едно ненормално общество. Лудостта е стигнала апогея си. Няма връщане назад.
След религийте вървят революциите, а и никога не са успявали да направят това, което са обещавали. Обещавали са равенство, без да разберат психологията на човешката индивидуалност. Може да има равенство, но по съвършено различен начин, а това е : Равна възможност за всички да бъдат неравни, защото всеки е уникален по свой начин.. Общество в което няма разннобразие, е много бедно общество. Всички революции са се проваляли. Няма смисъл отново и отново да превръщате властимащите в безвластие,--а безвластието във власт. Това е крръгът, който продължава да се върти. Хората никога не са били толкова безсилни, както сега дори и в царско време, бедният човек, ако е достатъчно умен е могъл да
забогатее.Сега не е така. Може да сте много умни, но не е толкова лесно да влезете от класата на безсилните в класата, която държи властта. Дистанцията между двете класи е огромна. Революциите са провалени каузи. Реформите също са провалени начинания и последствия Реформата е в услуга на властващите---
тя обслужва миналото, а не бъдното. Реформата създава двуличие. Реформаторът
не отрича душата---той я приема, защото тя не му създава проблеми---просто
той никога не стига до тази точка. Реформата не изисква много. Тя е работа на парче--тип замазване--малко тук, малко там,-- но основната структура не се докосва.
Реформата дава чувство, че нещата се подобряват. Реформата променя идей,
тя не променя политика. Революцията докосва структурата, но само външно, а не вътрешно. Човекът има две структури--едната е физическата, другата духовната.
Революцията стига до физическата структура---до икономическото и политическото,
но и двете принадлежат на физическото. Тя--рволюцията стига по дълбоко от реформата---може да разрушава много стари неща, и да създава нови, но натурата--най дълбоката природа на човеците си остава същата--непроменена
Реформата променя и създава маниери, революцията променя структурата на обществото., но вътрешното съзнание на индивидите остава непокътнато.
Революцията създава разцепление. Революционерите отричат душата. Революцията създава шизофрения и така превръща човека в нещо несвързано.
Той започва да се разпада на две същества. Мостът е разрушен. Никой революционер не бива да получава властта---защото той знае и как да саботира, да разрушава, но не знае как да съзидава. Той трябва да се почита и уважава, ако ще и медали да получава, но не и власт. За властта са необходими хора, които могат да бъдат съзидателни. Това е много деликатен въпрос, защото
революционерите не позволяват други да имат властта.
В революцията сте обречени да сте разделени---от нещо или за нещо.
В реформата сте обречени от повърхностни действия.
В религията сте обречени на подчинение и заблуда. Религиозните пророци, политическите лидери, моралните законодатели са уважавани без да се подозира, че те са причина за неблагополучие. Причината за това се крие зад красиви думи,свети писания и духовни проповеди. Реформата ви казва--какво да правите.
Революцията ви казва --как да сте по- голям политик. Религията ви казва--как да
бъдете светец, с наведена глава, даже получаващ и плесници. Никога не започвайте промяна от вън. Започвайте от истинското си същество--от вътрешното ядро---наречено ДУША.
