Птиче съм,
понякога уплашено,
понякога настръхнало
насред мощта на бурята.
Птиче съм,
имам нужда да се сгушвам
в топло, уютно гнездо.
Птиче съм,
уча се, спомням си
как да летя.
Крилете ми понякога трептят
от порива на урагани,
друг път силни са
и уверено издигат ме.
Птиче съм,
търся своята духовна храна,
имам нужда от нежна,
Божествена закрила.
И когато съм в Божия път,
и когато от извора пия,
аз няма от какво да се крия,
душата своя мога смело да разкрия.
Да изследвам нови простори,
да откривам нови висини,
песни и трели от сърцето да пусна
да огласят пространства
с нова Любов.
Обичам и искам
с това вълнение,
с този трепет
да изпълня Всемира,
да наситя въздуха с благодат,
дареното ми свише
с благодарност да отдам.
Там, където ме викат нависоко
и други да заведа,
обичам в ято да летя,
и песните в хор
как тържествено звънтят,
като очаквано изпращане,
като жадувано посрещане,
като велико преселение,
в по-възвишено Божествено измерение.
Очакват ни 
пъстрогласи,
лекокрили,
Бога в себе си освободили.
Очакват ни с отворени обятия.

Деляна Ангелова