Ангел въплътен на Земята,
наричах те с радост - баща.
С Дух силен и нежна душа,
щастлива съм да съм твоя дъщеря.
Възпита ме като воин, като боец,
за да оцелея в неравната борба,
да мога да се справя, да издържа 
страданието и мъката по света.
Имаше светли, красиви идеали
и принципи строги за морала.
Нощем, когато заспивах усещах
как топлата ти длан челото ми гали.
Блажена се чувствах и спокойна 
в твоето мъжко и любящо присъствие.
Когато те нямаше,
очаквах те с нетърпение 
да се завърнеш.
Отварянето на вратата 
ми екзалтираше душата
и аз разтворила крилата
се хвърлях на врата ти,
обгръщах те с ръце,
развълнувано в радост дете.
Твоята топлина 
и лъчезарна светлина
бяха за мен вода и храна,
най-прекрасното и красиво нещо на света.
Очите ти добри бяха вечно замечтани
и някъде в светлото бъдеще взряни.
После Бог при себе си те прибра 
и докато умираше 
шепнеше за това,
в което душата ти вече се взираше -
прекрасен дворец от Светлина,
ти го нарече - кристален дворец на мечтите.
ЗаЕдно сме и сега,
завинаги свързани душа с душа,
и аз те обичам безкрайно,
и ти благодаря за радостта и честта
да бъда твоя дъщеря. 
Ще се срещнем пак 
и този път завинаги неразделни.

29 години откакто тати напусна Земята