В тишината на гората,
в красотата на морето,
в полъха на морския бриз,
в Светлината на Слънцето
улавя се Божественото 
и то общува с душата, 
и със сетивата,
за да ни успокои,
да ни омиротвори,
да внесе покой, 
да се почувстваш свой
докоснат и достигнат
от собствените си дълбини,
където сме добри.
мили, нежни, благородни.
Спомнили си най-прекрасното,
което сме били 
и което ни очаква
да се завърнем завинаги.