РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР Част XXXI (31)

 

Завеса на забравата. Божествена увлеченост в Играта…

Прието от СЕлена

 

Забележка от преводача: Въпросите на СЕлена (провеждаща разговорите) са с наклон!
Отговорите на Луцифер – са с нормален шрифт – абзаците започват с пауза навътре 

 

 

Защо при въплъщаването ни в трета мерност се проявява забрава? Защо ние още с раждането си не помним кои сме ние?

         Вие при раждането си помните всичко. Детенцето помни за всичко. Но вашата система на обучение го принуждава да забрави всичко това. Различни мерности на пространството съществуват навсякъде и в други области на мирозданието. Какво е това ниво (мерност)? Това е качество на възприемане на светлината на Бога. Ако вие вземете светилник под формата на кухо кълбо, във вътрешността на който има източник на светлина, то колкото повече отверстия (дупки) ти направиш (пробиеш) в този светилник, то толкова повече светлина ще излиза от светилника. Нивото (мерността) – това са зададените параметри на максималното пречупване на светлината на Бога. Когато в светилника има само едно отверстие – то това е само един лъч. Когато в светилника има милион отверстия – това са милион лъчи. Ако продължаваме с тази аналогия по нататък, ако майсторът прави все повече и повече отверстия в кълбото на светилника, то рано или късно кълбото ще бъде разрушено и светлината на Бог, светлината на светилника ще може да се излива навън напълно (цялостно) без прегради. В този пример лампата (огъня) на светилника – това е светлината на Изначалния Бог, кълбото на светилника – това е създадения свят, създаденото ниво (мерност) на мирозданието, всички ние – това са лъчите, преминаващи през отверстията-филтри. А сега си представи, че кълбетата-абажури са огромно множество.

         Говорейки с езика на дадената аналогия и казано по най-опростения начин, първо ниво (първа мерност) – това е тогава, когато в кълбото на светилника има само едно отверстие и през това отверстие се устремява (се отправя) светлината. Светлината преминава през него и се разпада на отблясъци. Второ ниво е когато отблясъците търсейки изход в своя стремеж за разпространяване на светлината на Бога по нататък попадат в следващото кълбо, в което има вече две отверстия. И така нататък. Нивото (мерността) – това е качеството на възприятието, възможността за пречупване на светлината на Бога.

 

         На нас ни казваха, че ние специално (нарочно) забравяме кои сме, когато идваме на Земята. Че това е задължително стартово условие, за да можем ние отново да открием в себе си Бога, за да можем да създадем нов уникален опит за възприемане. А ти сега говориш, че ние забравяме всички, защото така учим децата си.

         И едното, и другото. Цялата работа се състои в плътността на този свят, на който вие пребивавате. Колкото повече светлината на Бога се отдалечава от своя източник, толкова повече той се уплътнява.

 

         Защо? В нашия свят колкото по-далеч светлината се отделя от източника, толкова повече тя се разсейва. Какво е това плътност?

         Степен на изкривяване. Ти сега говориш за вашето понятие (разбиране) за плътност. Какво означава твърд предмет? Какво го прави твърд? Има ли изобщо твърда енергия? Разбираш ли? Енергията на камъка се различава с определени характеристики, с някои показатели на светимост, тоест с определено качество на пречупване на светлината на Бога. Тази пречупена светлина на Бога наречена камък, се отразява от твоя апарат за възприемане и от апарата за възприемане на другите хора, и вие считате (мислите), че той е твърд. Твърдостта и плътността на камъка – това е усещането на твоето съприкосновение с камъка, това е интерпретация на твоя апарат за възприемане на камък, за възприемане на неговата енергия. Затова и плътността на камъка, и плътността на света, плътността на материята, това е илюзия на вашето възприятие, на вашата съвместна договореност. Когато вие обучавате своите деца, вие им транслирате (предавате) своето понятие (разбиране) за камък и то (детето) рано или късно се пренастройва към общото възприятие. Това е същото като, ако всеки ден убеждаваш детето в това, че облакът на небето има тази форма, която ти виждаш, например на корабче. И след известно време детето ще вижда само това изображение, по навик интерпретирайки го с наложения му образ за възприемане.

         Затова нещото, което ти наричаш плътност, всъщност е нещо по друго. Плътността на физическия план в тази концепция, за която аз ти разказвам – това е степен на отдалеченост от Бога и степен на пречупване на светлината на Бога. 

 

         Тогава, кой и защо е създал тези нива (различните мерности), тези кълба светилници? Самият Бог? Аз не разбирам. Бог се е разделил на части, уплътнявайки себе си в многочислени форми, за да разшири своето възприемане, за да получи допълнителен опит и тласък на развитие, за да опознае себе си. Но кой е създал нивата, кой е създал всички тези програми, които управляват нашите светове?

         Давай да се опитаме да възприемем Бога като гениален програмист, който създава милиарди различни игрови програми и едновременно играе във всяка една от тях. При това Той е толкова увлечен във всички случаи (елементи) на играта, че вече не отделя себе си като страничен наблюдател и себе си – играещ в тези игри. Тоест, ако ние възприемем това като такава аналогия, то Той не се спира нито за минута и не излиза от играта да пие например кафе, Той е целият в играта, и играе едновременно милиард милиарди игри на всичките им нива на тези игри, и във всичките им роли едновременно. 

 

         Но има информация, че има някакви архитекти на мирозданието, които създават тези програми.

         Има единствено Бог и негови различни форми. И в тази аналогия, която аз ти дадох, една от игрите, която играе Бог – е игра по създаването на други игри, а друга игра, която играе Бог, е игра по изрисуването на картинки в играта, в интерфейса. Тоест сред ролите на Бога в тези безкрайни игри има роли и на програмисти, и на художници, и на тези, които измислят нови варианти на програми на игрите и т. н.

 

         Да ми прости Бог, но според твоите разкази се изрисува, се получава някакъв си ненормално гениален програмист, който се задържа (не може да се отдели) от някакви си игри.

         Нима не се е случвало, че определена игра или филм не са те привличали? Увлечението – това е едно от качествата на Бога, това е едно от качествата на безсмъртието дори ако искаш. Увлечението – това е устременост, това е изразена насока (посока), това е фокусировка на енергията без загуби. Ако ти си виждала увлечен човек, то ти си видяла, че цялото му внимание е насочено към предмета на увлечение на този човек. Вие самите казвате за тях: „Той не вижда нищо друго, освен…”. Точно това е и фокусировката на вниманието без загуба на енергия. Затова Бог наистина е задържан заигран в игрите, но в такъв смисъл, че той не разкъсва своята енергия без осъзната нейна насоченост, когато нейните части са насочени към пречупване в определен спектър. В нашата аналогия, всяка една част от неговото внимание като играч е насочена към играта в нейните различни разновидности.

 

         И все пак, дай да се върнем към плътността и забвението. Аз така и не разбрах, за какво е нужно това забравяне. При нас има много версии. Първата е – че ние забравяме всичко, защото попадаме в плътна материя, която някак си гаси тези спомени (спомняния). Като завеса. Втората е – че ние не помним всичките си предишни животи защото нашата памет не би издържала това. Третата версия – ние твърде много всякакви неща сме натворили в миналите си животи, а сега на нас ни е дадена възможност да поправим всичко и да преживеем живота си по новому. Четвърта версия – ние започваме всичко на чисто (на бял, чист лист), за да сътворим ново, уникално творение. И пета (твоя версия) – нас така ни учат от детството ни, че ние забравяме това, което е било с нас до рождението ни. Коя от всички тези версии е правилна?

         Всички. Запомни, че всичко е игра на възприятия. И на вашата планета, във вашата плътност се спускат различни същности с различен опит на възприемане, натрупан до въплъщението им във вашия свят. И всички причислени от теб обяснения са просто различни варианти на причините за забвения във вашия свят.

 

         Но в моя свят всички поголовно попадат под това забвение. Защо?

         Детенцето идва в този свят със съзнанието за своята божествена предопределеност и с паметта си за миналите си въплъщения. По нататък обаче, той влиза в играта, която е избрала дадената същност, и се увлича дотолкова много, че забравя за всичко, освен за играта. Освен това, около него има много други партньори по игра, увлечени също така, както и той, и те съвместно го убеждават, че няма нищо друго освен играта, че самата игра и е самата реалност и е живота, и е смисълът на всичко, и той самия също започва да обучава другите си свои партньори в същата тази игра. И всеки един от играчите, независимо от това че все пак съхранява в себе си, в дълбочината на своята памет задачите на своето въплъщение, или проекта на договора си и своите интереси в тази игра, своите интереси да премине определени уроци от тази игра, транслира своите спомени за условията на играта, разказва своята версия, защо е необходимо забвение.

 

         Но нали има нива над трето, където въобще няма забравяне. Защо само на първите три нива има завеса на забравата?

         Такава е играта, спомняш ли си, аз ти говорих за кълбата-светилници. Този „светилник” на Бога е създаден така (по този начин), така е зададен, така е устроен от самия Бог, от неговите части, че на първо ниво – има само едно „отверстие” и през нея не можеш много ясно да видиш своите превъплътявания. Ти като лъч на Бога, излизайки зад това отверстие, можеш да се върнеш обратно към Бога и към спомена си за Бог само през това отверстие, пътят е много тесен. Вие през цялото време си мислите, че вашите знания са просто алегория, а вашите думи много често отразяват буквалния смисъл. Точно така при вас се нарича трудния път на възраждане в себе си на Бога – тесен път. И всичките ви практики по този път са настроени също така към фокусиране, много точно фокусиране в себе си на Божествената енергия и нейната точна насоченост. Съответно на първо ниво ти можеш да получиш минимум информация за Бог чрез това „отверстие”, тъй като само то в този свят е тази единствена връзка с Бога.

         На второ ниво „отверстията” за светлината стават две и два пъти повече стават възможностите за спомняне на Бога в себе си и за възвръщането към Бог. Всяка същност има избор: да се върне към Бог през тези тесни пътища-отверстия, което си е доста сложно и изисква точна и прицелна фокусировка на себе си. Или избор – да се разпространява по нататък от Бога и да търси други отверстия-изходи на светлината на Бога и да се пречупва по нататък и да достигне трето ниво, където вече отверстията са три и така нататък.

 

         Почакай малко. Но в твоята аналогия, на трето ниво аз мога да се върна само към знанията на второ ниво, а не към своите знания, към себе си, като Бог.

         Правилно, ти на трето ниво към това и се връщаш, ти използваш своя опит от предното ниво. Но вие по никакъв начин не искате да възприемете себе си като многомерни същества. Това е също едно от условията на играта. Виж. Вниманието на детенцето е разсеяно, на него му е трудно да се фокусира. Затова на него му дават две или три играчки, за да може той да започне да ги различава и да не се отвлича, за да може той да укрепи своя опит с играта с всяка една от играчките. Но с израстването му, детето започва да се учи да фокусира своето внимание вече на множество предмети без да се разсейва, възприемайки ги поотделно, помнейки опита си по взаимодействието със всички. Той става по-възрастен. Така е и с въплъщенията на Бога. Ранните души (по-младите души), тези, които за първи път започват своя път, отначало могат да усвоят само една мерност. Но по нататък те започват да се учат да фокусират своето внимание, своята енергия върху множество нива и да играят едновременно (изведнъж) на много нива (мерности), като сеанси на една игра.

 

         Защо изходът от нашето ниво съществува единствено под формата на смърт?

         Не е само под формата на смърт. Но това е – най-елементарния изход. Вземи вашите компютърни игри. Там, за да можеш да излезеш от играта или трябва да преминеш всички нива, или някъде правиш грешка и играта свършва. Така е и тук. Пътя на преминаване на всички нива е дълъг и сложен. И тези от вас, които са го преминали, а такива е имало, но твърде малко, са попадали вече на другите нива, излизали са от тримерността в рамките на текущото си въплъщение. Останалите правят многобройни опити да преминат тази игра отново и отново.

 

         Но след смъртта същността попада в тънкия свят, тоест на четвърто ниво (четвърта мерност)? Или къде? Ако всичко е игра и задачата е да се премине трето ниво, тоест да се намерят граници на съприкосновения с четвърто ниво, то защо след смъртта душата попада веднага на четвърто ниво?

         Защо да е само на четвърто? Душата попада на най-близките нива. Основно това е четвърто ниво. Но има същности, които попадат и на второ. И същите тези ваши разкази и спомени за ужасите на ада, които се интерпретират във вас като страшни картини. Просто тези, които попадат на четвърто ниво – са доста повече.

 

         На нас ни казват, че след смъртта душата се връща в инкарнационната си килийка и там очаква своето ново въплъщение.

         Всичко това са само приказки (думи). Но ако искаш можем да поговорим в рамките на това понятие. Това, на което вие му казвате информационна ячейка (килийка) е също така нееднородно, в нея присъстват най-различни твои енергии. Инкарнационната килийка – това е нещо такова като шлюзова камера по време на изход от изолирания космически кораб в открития космос. Този космически кораб е достатъчно огромен и помества в себе си множество отсеци. Този кораб – това е средата на твоето текущо въплъщение, но ето че настъпва период на преквалификация. Отначало ти си просто жител на този кораб, който се обучава да използва този кораб, без да вниква в техническите тънкости, просто пасажер на кораба. След неудачните опити на пасажера да усвои отсеците на кораба, той преди новия си опит преминава инструктаж и се намира в специален учебен клас, където има всичко необходимо за инструктажа. Ако той по-успешно е усвоил предишните уроци, него ще го преведат в друг учебен стенд на тази шлюзова камера. А по нататък пасажерът, който е успял напълно да усвои използването на кораба, изразява стремеж да се обучи по специалността техник на кораба или стюард на кораба, или спасител, или инструктор, или пилот. А след това, усвоявайки всички специалности, които ги има на кораба, той е готов вече за извеждане в открития космос, за да стане конструктор на кораби. Инкарнационната килийка – това е по-скоро самият този кораб. И при излизането му в открития космос, астронавтът изведнъж разбира, че попада на още по-сложен кораб, и там всичко започва пак отначало, но на ново ниво. И космосът се вижда само от илюминатора, такъв привлекателен, примамващ, но недостъпен засега. 

         Ти питаше за илюзията на забравата и аз се опитвах да намеря подходяща аналогия, сега я намерих. Представи си, че ти си Бог и ти си заспала, а в съня си, ти пак си заспала и в следващия си сън ти пак си заспала и виждаш сън, в който ти си заспала и така до безкрайност. Ще можеш ли ти в последния си сън да разбереш, че ти многократно спиш? За да се върнеш обратно, на теб ще ти е необходимо да се събудиш последователно от всичките си предишни сънища, което и вие правите, което и правим всички ние. И когато Бог се събуди Той ще си спомни всички свои сънища и ще си спомни себе си в качеството на своите сънища, колко различен е бил Той във всеки един от тези сънища, но всичко това е бил Той. И тогава ти ще се събудиш. И тогава и аз ще се събудя, защото ние сме Той.

         И ако тази аналогия е приложим към играта, то Бог е започнал игра,  в която е имало възможност да се започне друга игра, в която той пак е станал играч и така нататък. И всяка игра е била толкова увлекателна, че ти дори забравяш за предишната игра, следователно, за да си спомниш себе си като първия играч, ти трябва да излезеш последователно от всяка една игра. Но всяко ново ниво предлага все по-нови игри, и все по-увлекателни, нещо такова като във вашите реклами, и е трудно да се издържи да не опиташ.

 

         Кажи ми, а компютърният модел на игровата вселена доколко е близък до реалността? Аз имам предвид, че по тази аналогия, където Бог някак си играе на компютърни игри, които сам си е създал, за нас ще бъде по-леко да разберем, дотолкова доколкото самите ние играем компютърни игри.

         Ние вече говорихме, че реалността е интерпретация. Това, което аз се опитвам да ти обясня, това е просто опит да намеря подходящи интерпретации в твоя ум. Твоят ум е свикнал да анализира информацията и да я съпоставя с вече имащата такава. Ако аз ти предложа на теб набор от думи, които твоят мозък не може да интерпретира като вече имащи ги, ти няма да успееш да разбереш това, защото аз просто търся подходяща аналогия в твоя мозък, за да можеш ти да си представиш поне по някакъв начин (някак си) общите контури, общите взаимовръзки, общите принципи. Но не съществува истинна единна обективна реалност, с която да може да се сравнява и да се говори за близост на моето обяснение в сравнение с обясненията на други. Има само светлина на Бога, пречупена през различни съзнания в различни реалности, и всички те са реални, и всички те са истинни, защото точно това и е светлината на Бога. Но всички те са изкривени в сравнение с първоначалното състояние на светлината на Бога. И всички те са такива затова, защото именно така са могли да се пречупят в тези условия, в които те са встъпили във взаимодействие. И всички те са истинни.   

 

         Тогава трябва да бъде преминато трето ниво, за да се попадне на четвърто?

         Нужно е да се открият в себе си границите на четвърто ниво. Необходимо е твоята светлина на Бога да намери четвъртото отверстие в кълбото-светилник и да намери изход в пространството на четвъртия свят. А това означава, да разшириш своите възможности по възприемането. Как може да стане това? Увлечението – това е качество на фокусирането, но понякога увлечението си играе с вас. Тоест вие сте така увлечени да блуждаете в тези три отверстия на светилника, че не забелязвате четвъртия изход от кълбото-светилник. Преди всичко повярвайте и осъзнайте, че има и още входове, че има още граници за възприемане. Как светлината търси изход? Все едно ти търсиш някакъв предмет държейки в ръцете си фенерче. Ти би започнала да осветяваш други точки от пространството и рано или късно би намерила други предмети от това пространство. Така и вие трябва да разширите търсенията на своето възприятие, да приемете, че всичко съществуващо във вашето пространство, всички предмети, всички закони, всички правила, които вие знаете, са непълни. И за да намерите нови предмети, нови закони, трябва просто да се огледате, да се вслушате, да започнете да светите и на другите страни (посоки). Просто трябва да осъзнаете, че още твърде много неща съществуват, които вие не сте забелязали само поради това, че сте светили само в една посока, само заради това, че сте търсили изход за своята светлина само през тези три отверстия на светилника.

 

         А може ли някой и ние да оставаме в своите физически тела толкова, колкото той си поиска и да се премести със своето физическо тяло на четвърто ниво?

         Може, но за какво? Ние вече говорихме, че смъртта и износването на вашето физическо тяло – това не е нещо, което е в основата си следствие на външния свят (екология, храна, вируси), а е вследствие на вашия вътрешен свят. Вашата умора от живота, вашата загуба на интерес към тази игра. Играчът не трябва да скучае, иначе той ще престане да играе. Цялата вселена е увлечена в играта и степента и на увлечение – това е степента на ефективност в използването на божествената енергия, а не разхвърлянето й напразно. Затова и когато играчът губи интерес към играта, то той се извежда от тази игра, и на него му се предлага нова, която би могла да го увлече. Затова и тези от вас, които дълго не губят интереса към тази игра на този живот и не се стремят да излязат от нея, живеят доста дълго.

         Що се касае до прехода с тези тела в четвърто измерение, то тогава, когато ти усвоиш своето ново тяло, ти ще разбереш каква тъмница е било за теб твоето предишно тяло и колко много нови възможности ти предоставя новото тяло. Така че ти самата няма да поискаш да се върнеш вече в своето старо физическо тяло затова такава възможност теоретически има, но на практика от нея се възползват много малко хора. Сред вас има малко количество същности, които живеят няколко хилядолетия във физическата си обвивка. Те са изключително малко и те не се афишират. Но тяхното физическо тяло е все пак трансмутирано в съответствие с техните възможности. Работата е в това, че при толкова дълго съществуване в сегашно физическо тяло те са се научили да използват всички негови възможности, докато вие използвате само една част от тях.

 

         Защо древните хора са живеели по 800 – 900 години, а ние само по 100, че дори и по-малко. Причината само умора ли е?

         Причини има много. Първата и главната (най-важната) е – това са вашите убеждения. Когато всички вие сте уверени, че човекът живее 80 години, а само единици доживяват до столетие, то самите вие изграждате тези условия за съществуване на своето физическо тяло. Самите вие му задавате програми за развитие, при които то знае, че след петдесетте тялото трябва да започне да увяхва, а след това на 90 години да умре. По нататък разбира се е изиграла и своята роля общата парадигма за отделеност и смъртност, която ви е била наложена, и парадигмата за страданието на човека пред природата и неизвестността, където е бил наказващият за греховете и възмездяващ Бог, вашите страхове за наказанието ви след смъртта и страха ви от смъртта. Имайки в своя мозък толкова ограничен срок на битието във физическо тяло, вие бързате да направите всичко колкото се може по скоро, за да успеете, и по този начин вие повишавате интензивността на използване на своето тяло. Вие формирате маса мисли и събития в своя живот така, защото бързате да успеете във всичко, без да разбирате, че напред е вечност. Увличайки се от тези псевдосъбития и цели, вие не забелязвате най-важното в своя живот – своята божественост. Как ти би изградила живота си ако ти знаеше, че никога няма да умреш? Какво би те развълнувало? Какво ти би правила? Щеше ли да бързаш да направиш тези неща, които на теб ти се струват че трябва да успееш да направиш, ако за теб би имало безкрайно множество опити да направиш всичко, което ти се иска под каквато и да е форма, и в какъвто и да е вид?

 

         Ти говориш за увлечението от играта, за това, че Бог не изразходва своята енергия напразно и за това, че трябва да се играе с интерес. А нас ни учат да не се въвличаме в събития и да бъдем странични наблюдатели. Едното противоречи на другото.

         По никакъв начин, николко. Да бъдеш страничен наблюдател – това е един от способите (начините) на играта, един от сценариите. Но на вас ви говорят за друго. Вие дотолкова силно се увличате от едни детайли на играта, че не виждате другите. Вие хиляди пъти преминавате един и същи път на страдания в различни вариации, без да забележите, че редом с вас има и път на радостта, път на мъдростта и път на съзерцанието. И още множество пътища. Вас ви призовават да се отделите от приетите стандарти на играта и да намерите свои игри, още по-увлекателни.

 

         СЕлена

       16.08.14.         

 

Авторски превод: Иван Иванов
Отправка към оригинала:        http://espavo.ning.com/profiles/blogs/31-1

Разговор с Луцифер – част XXIV (24)

 

Специализация на Вселените. Стопани на планетата Земя.

 Прието от СЕлена

Забележка от преводача: Въпросите на СЕлена (провеждаща разговорите) са с наклон!
Отговорите на Луцифер – са с нормален шрифт – абзаците започват с пауза навътре 

Какво може да се каже за другите вселени? Много би ми се искало да чуя някакъв ред от цифри (някакви числа, брой), за да мога да оценя мащабите на творението като цяло.

         Всички цифри няма да могат да ти позволят да оцениш мащабите на творението. Количеството галактики и количеството вселени не се поддават на описание, защото това би било описание на безкрайност (което е всъщност невъзможно – бел.пр.).

 

         Аз не разбирам, какво означава това безкрайност? Всичко това, което ние виждаме в този наш свят е крайно (завършено), тогава как може да съществува безкрайност, какво точно е това?

         Нека вземем един микроскоп или прибор, който позволява да се увеличават или намаляват мащабите. Ако бихме имали микроскоп имащ неограничени възможности по намаляването или увеличението, то размерите на видимия свят през този прибор ще бъдат ограничени само от възможностите на този прибор. Ти разглеждаш определен конкретен обект чрез дадения прибор. И ето вие виждате през микроскопа атомите и молекулите. Но ако увеличите по нататък (повече)? А ако увеличите още повече? А какво ако дадения прибор няма граници за увеличаването по мащаб?

         Затова дори и ти да разглеждаш краен обект, обект, който има граници, ти по пътя на неговото безкрайно увеличение или безкрайно намаление можеш да го направиш безкраен. И той всъщност наистина си е безкраен, въпросът е единствено в ракурса (от точката, от ъгъла) на неговото разглеждане.

 

         Ти питаш за количеството на галактиките. Какво количество искаш аз да ти назова? При каква степен на намаляване или на увеличение и от какъв ъгъл, ракурс на разглеждане? Ти гледаш пясъка и не забелязваш песъчинките, те са толкова малки. Но вътре във всяка една песъчинка има цели светове.

 

         Значи ти искаш да кажеш, че Бог е някаква крайна величина, но в зависимост от степента на неговото постигане, от степента на потапянето ни в него или от степента на отделянето ни от него се появява понятието Бог като безкрайност?

         Всичко това е така, но и не е така едновременно. Твърде много от нещата за сега за теб са непостижими (недостижими) поради ограничението (което е наложено) на твоя разум и на твоето възприемане. Всичко, което аз се опитвам да ти опиша, всъщност е неописуемо, не би могло да бъде описано с човешки думи. Принципът на подобието, който би могъл някак си отдалечено (приблизително) да ти помогне поне мъничко да си представиш, поне някак си малко да се приближиш до това, което питаш. Бог е вечен и безкраен. Всички ние сме негови частички и затова няма как да разберем, какво е това външна граница на Бога, ако такава въобще има. Но в Него съществува безкрайно за нас количество вселени. И ти си права в това, че степента на вглъбяване (на навлизане) в Бога дава тази безкрайност. Но и отделяйки се от Бога ние пак се връщаме в безкрайността. Всичко е единствено степен на отражение, степен на намаляване или увеличаване на лещите (лупите) на възприемане (възприятие). И колкото повече е развито възприятието във всяка една същност във вселената, толкова по-голяма безкрайност може тя да постигне както по пътя на потапянето (навлизането), така и по пътя на отдалечаването (отделянето), по пътя на увеличаването или намаляването. Всяко едно фокусиране на формите е само междинно състояние по пътя на потапянето или на отдалечаването, на увеличението или намалението на нашите микроскопи за възприемане на действителността.

 

         По какви направления (насоки) на изследване се разделят вселените, може ли поне примерно (някак си) да се обрисува целия този спектър от интереси, на които са се разделили Вселените?

         Ако говориш (става въпрос за изследвания като за направления на познанието, то и това разбиране е толкова многообразно, така както е многообразно и количеството на видовете на съществуване на Духа. Какво означава да изследваш – това означава, да разширяваш своите познания за съществуващата реалност. Но реалност не съществува. Реалността – това са потоци от енергия и тяхното движение и взаимодействие. И няма точно, рязко разграничение (разделение). За това, за да ти обясня на теб поне дори и една малка част от вселените, ще са необходими поне няколко човешки живота.

 

         Почакай малко. Ние говорихме с теб за експеримента на дуалността. В него е включена нашата вселена или нашата галактика?

         И едното и другото. Ако вземете един грозд от грозде и си представите, че една от лозовите (гроздовите) градини се осветява от някаква особена светлина под формата на експеримент, може ли да се каже, че експеримента се поставя само над тази лозова градина? Та нали тази градина е част от разклоненията, тя е свързана с клона на жизнените сокове и може да съществува само заедно с този клон. Затова и експериментът е започнат във вашата галактика, но от много отдавна влияе и на цялата вселена.

 

         Аналогията с лозята и гроздето е много жива. Всички говорят за фракталността на вселената. Това прилича ли на съществуващите взаимовръзки? Аз имам предвид, че има някои гроздове, на които през някаква божествена пролет израстват цели нови галактики-лозя (градини)?

         Да, това е близко, макар и не толкова еднозначно. И ако сравняваме с природата, то в началото през някаква божествена пролет, когато Бог издиша и се разширява, когато Бог расте или се развива, расте и някаква божествена лоза, на която се разпъпват листа и разцъфтяват цветове, които после дават плодове под формата на галактики. И всички тези галактики – са галактики като способ за съществуването и развитието на Бога.

 

         Значи, ако се използва тази аналогия, има и други гроздове-вселени с други лозови градини-галактики? С какво се отличават те от нашите гроздове, от нашата галактика?

         Дори и да вземем тази аналогия, то тя въпреки това не описва целия спектър, та нали на една лоза не можеш да отгледаш и ябълки и грозде.

 

         Ти искаш да кажеш, че вселените са различни? Но как може да бъде това? Аз разбирам, че в моя свят всички са различни, защото при нас има зона на свободен избор и затова всеки си се развива така както си избира. Но ако в другите вселени няма свобода на избора, то това означава че те се развиват еднакво, по някакъв шаблон създаден от някого? От кого? И така ли е всичко това?

          Има множество програми за развитие в мирозданието и в мирозданието има множество структури, които творят тези програми за развитие. Има структури, които определят приоритетите на развитие на различните вселени.

 

         Тези структури представляват ли част от тези вселени или те някак си са над тези вселени?

         И едното, и другото, ти пак разделяш. Може да бъдеш едновременно и част, и цяло, можеш да бъдеш едновременно и вътре, и над. Но ако ти имаш предвид, че тези структури се занимават именно с това, че наблюдават и коригират развитието на тези вселени, то да, това е точно така. Но има и структури, които контролират и насочват развитието на тези контрольори и така до безкрайност. Може да се представи като нещо от рода на приемственост. Този, който е завършил (постигнал) първи клас на творене, преминава в следващия, във втори клас. Там него го обучават тези, които вече са преминали в трети клас, но едновременно с това на него му се възлагат задължения за обучаването от него на първокласниците, на по-ниско стоящите равнища (нива), по-ниско стоящи, в смисъл на степента си на обучение, в степента си на развитие на възприемането. Тебе са те обучили твоите родители, а сега ти обучаваш  своите деца, но така също и се грижиш за тях, наблюдаваш ги, коригираш тяхното развитие и постъпките им от гледна точка на определени закони за морал в обществото. Същото е и във вселената. Всеки някак си се явява родител на някого и едновременно с това има и деца, които трябва да се обучават на това, което той самият знае, да се грижи или да наблюдава тези деца, да им помага и да ги насочва.

 

         Разбирам, но кой все пак създава програмите за развитие на вселените?

         Няма някакъв един, който наблюдава целия план и дава команди, някакъв свръхразум, координиращ целия този процес. Има енергия на Бога, която струи. Тя струи и се придвижва, трансформира, развива се, променя се, спира и пак се движи, взаимодействайки сама със себе си и със своите частички.

 

         Ти искаш да кажеш, че не съществува единен божествен план? Няма единен замисъл на Бога и няма определени цели за неговото развитие?

         За мен са неведоми замислите на Бог. Те не са известни на никого. Но няма такъв, който Бог да е назначил като да речем, координатор на проекта и той (примерно) да Му се отчита за изпълнението, така както ти го подразбираш в своя въпрос. Всеки си заема своята килийка (кутийка, ячейка) в съответствие със степента на своето развитие, на своята висота, на своите възможности. При вас също има подобни структури, когато за всеки един човек постъпващ на работа в определена фирма, неговият път по нататък зависи напълно от степента на неговото участие в работата (в делата) на фирмата, от неговите способности. Ако той се развива бързо, то той преминава на другите йерархични степени на управление на фирмата, дотолкова доколкото неговия опит му позволява да бъде най-напред майстор на участъка, след това, майстор в цеха, а после – менажер на отделение, след това, менажер на филиала, а след това – управител на дъщерната фирма.

         И ако някой се движи по кариерната стълба бавно, то това е изключително във връзка с това, че той самият е доста по-бавно обучаващ се, или просто е по-ленив (мързелив). Но всеки има възможност да стане ръководител на фирмата. Така е и в мирозданието. Може да се приведе пример с крупна корпорация, която се занимава да кажем с производство. В нея има обикновени работници, има конструктори, има програмисти, има менажери, има куриери, има завеждащи (различни производства), има такива, които отговарят за доставката на материали, има такива, които контролират качеството на продукцията на изхода, има счетоводители и т. н. Всеки един се занимава с това, което умее да прави най-добре. И всеки един, обучавайки се, може да премине всички тези елементи и специализации. И обучавайки се всеки обучава другите. И ръководител на корпорацията е този, който на сегашния етап заема това място, а този, който го е заемал по-рано, вече се е издигнал на по-висока степен в йерархията. И така както вашите учители (в училище) и учените ви създават програми за обучение, така и във вселената всеки изпълнява своята роля.

 

         Може ли да се предположи, използвайки тази аналогия, която ти преведе като пример за специализацията на хората във фирмата, че по същия този начин има и специализации на вселените в мирозданието?

         Да, точно така е. Всичко е подобно. Затова и за да ти опиша на теб различните направление на развитие на всички вселени, това означава, все едно, да описвам всички механизми за развитие и съществуване в мирозданието. За всяко нещо си има време. Ти си все още едва в началото на познанието и не можеш да обхванеш всичко. Спомняш ли си, как вие се умилявате от вашите дечица, които задават милиони, често не свързани един с друг, въпроси, защото на тях всичко им е интересно. И ти разбираш, че рано или късно те ще знаят всичко. Но постепенно, а не е възможно да им се разкаже всичко наведнъж, а и те няма да могат да го разберат. Ето по този начин и аз се опитвам да намеря за теб начин да ти обясня отделните части, когато трябва да се усвоява всичко в съвкупност, без разделяне.

 

         Често ли душите практикуват въплъщение в различни вселени или предпочитат да се въплътяват само в една галактика или само в една вселена?

         По принцип всичко е възможно. Но ако приемем аналогията с лозовата градина, то ако гроздът се развива в определена част от лозата, то за да може сокът на този грозд и на тази лоза да протече в друг грозд и друга лоза, на него ще му е необходимо да направи (да премине по) обратен път и да попадне на другото разклонение (клон). С други думи, този работник на фирмата през цялото време не достига до висотите в йерархията в една фирма, защото прескача от фирма във фирма. Такова развитие е не рационално, и затова, тогава когато ти вече си постъпила да работиш в определена фирма, то ти си длъжна там да усвоиш всички направления и тогава чак е възможно твоето развитие в други направления – филиали. И ако в едната фирма ти си била счетоводител, то как можеш тогава в  другата да си програмист?

         И ако приемем, че във вселените има някаква специализация, да кажем като отдели на фирма, то няма как от вселената „Счетоводители” да станеш сътрудник на вселената „Конструкторско бюро”. Затова и цялото развитие върви последователно и постепенно, духът въплътявайки се преминава всички възможни стадии на обучение и едва след това продължава своето развитие по нататък по стълбата на йерархията на познанието. Тъй като вие доста често възприемате думата йерархия като структуризация на властта, ръководейки се от своите човешки представи, а има йерархия на познанието, йерархия на възприятието, в която на определена степен на познанието и курирането не може да застане същност, която не притежава всички необходими за това качества и опит на възприемане, защото тя просто няма да може да изпълнява тази роля и да бъде на това ниво. Затова и структуризацията на видовете светове, на галактиките, на вселените, на йерархията за контрол и управление на мирозданието възникват и се осъществяват в строго съответствие с наработения опит, с наличните възможности, със способностите и уникалността на всяка същност.

 

         В светлината на тези въпроси, с какво нашата вселена се отличава от специализацията на другите вселени, от техните направления на развитие?

         Вашата вселена е уникална с това, че върви опит за създаване на нов тип самоорганизираща се система. Ако прилагаме аналогията с фирмата, то в такава фирма все едно, че всеки сътрудник сам избира, с какво ще се занимава той самия в дадената фирма, каква работа ще изпълнява, в каква професия ще се обучава, изхождайки от общата концепция за развитие на фирмата.

 

         Но такава фирма не може да работи, ако всеки сам ще решава, какво той трябва да прави или с какво трябва да се занимава?

         Независимо от това, вие съществувате. И примерът с второто ниво на развитие на вашата вселена е показал жизнеспособността на такава система. Та нали природата, растителната среда нямат йерархии на управление, тя се развива сама, според избора на нейните отделни части. И тези части се приспособяват една към друга, ако искат да оживеят, и образуват симбиоз на целите на развитието и целите на опознаването. И природната сфера би се развивала хармонично и пропорционално ако не беше намесата на човека. Но за природата – това е следващата стъпка за оживяване, нейният следващ урок, при който дори и в условията на достатъчно агресивна външна политика по отношение на нея, агресивното настъпление на човека срещу природата, тя въпреки това оживява и се развива, спомни си за плевелите: колкото и ти да ги плевиш, те продължават да израстват още по-силни и жизнеспособни. Спомняш си че задачата на второ ниво беше размножаване, ръст. Както сама виждаш природата прекрасно се справя с тази задача, нея няма как да я спреш. Дори и в пустинята и върху камъните растат растения. Дори и след химическа обработка растенията мутират, но все пак продължават да се развиват.

 

         Кой е разработвал тялото на човека? Човекът е създаден по образ и подобие на една от цивилизациите участници ли? И на коя конкретно? Става ли въпрос тук за хуманоидната раса от Плеяди?

         Тялото на човека в този му вид, в което е то сега – това е по-скоро процес не на разработка, а на еволюция. В мирозданието въобще преобладават процесите на еволюция, дотолкова, доколкото те позволяват да се развиват най-жизнеспособните видове и форми на съществуването на духа. Ако ти си мислиш, че някоя от цивилизациите е разработвала по свой образ вашите тела в този им вид, в който те сега съществуват, това не е така. Първите хора са били много повече сгъстъци на енергия и те не са имали нито ръце, нито крака според вашето разбиране за това, те просто са струили (струи от енергия). По нататък е започнало уплътняване на формите. Но дотолкова, доколкото плътните форми не могат да струят, то естествено са започнали да се отделят (определят) вашите крайници, да се определя вашият център, къде е било нужно да се вложи разума и т. н. Същото това се е случило и със специализацията на вашите органи. В зависимост от това каква среда е преобладавала на вашата планета, вашите органи на чувствата и органи на тялото, изпълняващи определени функции са се променяли. Както ти добре разбираш, да кажем, атмосферата на Земята през всички времена се е променяла и е имало времена, когато на вас не са ви били нужни бели дробове и вие сте дишали, ако може така да се каже, слънце, но постепенно сте преминали на дишане на въздух. Същото нещо е и с хранителната ви система.

 

         А какво означава тогава, че Бог ни е създал нас по свой образ и подобие? Подобието – е ясно. Но какво означава „по свой образ”? какво е това образ на Бога?

         Образът – това е отражение. Образът – е това, което възниква в твоя мозък асоциативно, когато на теб ти казват някаква дума. Цялата ваша образност – това си е своего рода човешка библиотека от образи, така както например в компютъра за всяка дума ако имаше определен клавиш и при нейното натискане би възниквала картинка. Но всички образи на съществуването на Духа съществуват в божествената картотека от образи. Вас са ви създали по определен шаблон на творението. Няма как да бъде създадено нещо такова, което да няма определен шаблон на творение, няма негов образ. Затова и вие сте създадени по подобие на Бога (от неговата енергия) и по неговия (на Бога) образ (по единия от шаблоните, от картинките на формите на творение, имащи ги вече в Бога, в божествения каталог от форми на творене, и точно затова представляващи негови образи…)

 

         Вземано ли е било тялото на маймуна от други галактики като първичен материал за създаване на хората?    

         Имало е различни вариации и модификации. Ти говориш за експериментите на анунаките. Да, те са се опитвали да създадат себеподобни в нови тела и те имат право на това в качеството си на самостоятелни творци, в качеството си на генни инженери. Те твърде много са експериментирали с гените на човека и със своите гени.

 

         Нима такива експерименти са разрешени?

         А какво е това забрана? Кой може да издаде такова нещо в зоната на избор? И ако Бог няма предпочитания, кой може да реши вместо Бога, какво може и какво не може да прави неговата част? Та нали вие самите експериментирате с гените на растенията опитвайки се да изведете необходимото ви на вас растение, което да ви служи на вашите цели.

 

         Тогава се получава, че в нашата вселена няма никакви забрани? А как тогава стои въпросът със законите във вселената, със законите в мирозданието? Нима те не съществуват?

         Законите – това са ограничения. Творението може да бъде ограничено единствено от програмата на творенето в рамките на което то става. Ако системата е саморазвиваща се, то тогава кой може да установява закони? Няма нещо такова, което да е главно в програмата. Има системи, наблюдаващи програмата в този смисъл, за да може тя да функционира. Но никой от тях няма да се наеме да определя, какво трябва да бъде забранено. Как можеш ти да забраниш на дървото да расте така, както то самото го прави?

 

         Какво е станало с тази раса, създадена от анунаките?

         Част от техните потомци все още живеят сред вас. Някои ваши народности. Но асимилацията е твърде голяма.

 

         Кой е разработвал растенията, животните и други, били ли са тези разработки разделени между различни специалисти от различни извънземни цивилизации?

         Всичко е същото, така както и с развитието на образа на човека. Имало е много, говорейки с научен език, модификации на форми и видове животни. Първоначално те са се създавали по класификациите на стихиалиите (стихиите), тоест според средата им на пребиваване. Но по нататък във връзка с това, че на тях им е било нужно да се приспособяват към средата на пребиваване и да се развиват в нея, а така също и ръководейки се от свободата на избор, те също така са се модифицирали и се е увеличило количеството на техните видове и външни образи. Освен това различните цивилизации са внедрявали свои форми на различните нива на познание. Например цивилизацията Вега, а и същите тези анунаки.

 

         Каква сила на космоса е координирала действията на всички конструктори на нашата планета?

         Това по скоро беше вселенски договор. 13 цивилизации се договориха да участват в експеримента и да създадат свои зони на свободна воля. Или, да го кажем по-вярно, 13 вселени дадоха свои представители, които създадоха свои светове на 13 нива на развитие на дадената вселена на свобода на избор.

 

         Но кой е трябвало да координира този процес?

         Да. Разбира се, инициаторите на експеримента, някои от тях аз вече ти ги казах.

 

         А това, че телата на хората приличат на телата на някои от цивилизациите, които участват в експеримента, тоест, и ние, и те са хуманоиди – това случайност ли е?

          Това, как вие възприемате телата на представителите от другите цивилизации, до голяма степен се определя от вашето си възприятие. Например някои от образите, ти дори и не можеш да си ги представиш. Какво ще стане, ако аз ти кажа, че съществува разумна цивилизация на ароматите (на миризмите)? Под какъв образ ще ти се представи на теб разумния аромат? Затова всичко, което вие си представяте като тела на представителите на другите цивилизации, имат някаква аналогия във вашия свят. Те приличат или на хора, или на вашите животни, или на кристали и така нататък. Но вселената е толкова многообразна и видовете на съществуване на Духа са толкова и такива, че ти дори и не можеш даже да си ги представиш. Затова, когато ние говорим: хуманоид, ние по-скоро не си представяме същество с ръце, и крака, и глава (например – осмоногът (осмокракът) си има също всичко това), а по скоро нивата на протичане на енергията в организмите, енергийните меридиани. В някои цивилизации те си приличат, те са подобни.                

         Но те си приличат не само, защото имат вашето подобно развитие, а някои от тях просто ви наблюдават (грижат се за вас). Всички 13 цивилизации и техните представители участват в експеримента и затова опита за развитие на една от цивилизациите се отразява на опита на развитие на друга. Всички вие като части на Бога преминавате колективен опит, не в смисъл да се намирате в един и същи колектив, а в смисъл достиженията (постиженията) на всеки един член на колектива да стават достояние (известност) на всички негови членове. Точно това и е клъстерната система на взаимодействие. Просто в човека този процес е отделен. И затова, ако някои цивилизации вие си ги представяте или те ви се представят пред вас, в хуманоидна форма, става от една страна заради общата договореност за образите (в този експеримент), а от друга, зависи от преминаването на енергията през енергийните меридиани, и всичко това са равносметки (изводи) от вашето съвместно развитие като части от експеримента, като общо цяло, като вселена на свобода на избора.

 

         За колко години е бил предвиден животът на тялото на човека? Може ли да се живее вечно, без да се старее и дори да се премине на хранене с прана?!

         Няма граници за развитието. Човешкото тяло е било предвидено (пресметнато) да издържа повече от 1000 години. Нещо повече, няма такова понятие, като разчет за времето на живот на човешкото тяло. Представи си разработчиците на първите компютри. За колко време на живот по време на тяхното създаване те са разчитали? Те въобще не са мислили за това, че скоро, много скоро всичко ще се промени и ще се появят вече много по-мощни компютри.                         

         Ако човекът използваше своето тяло хармонично, без да го разрушава с храната, с екологията, с деструктивните си мисли, той би могъл по принцип да съществува вечно в това тяло. Но за какво? Нужен ли е за познанието компютър от стара модификация, когато може да се ускори познанието на Духа, вселявайки го него (Духа) в по-съвършено тяло? От друга страна, когато пътят на познанието е вече преминат в това тяло, за какво да се остава в него? Освен това и има свобода на избор. И ако частицата на Духа не избира повече познанието в това тяло, то тялото умира? Вие как избирате нова рокля? Затова и няма смисъл в този въпрос от гледна точка на мирозданието. Вие сега сте привързани към тялото си, защото все още не усещате своите други тела. В момента, в който вие преминете в другото си тяло, в тялото си от друго измерение, или по скоро  излезете от физическото си тяло, вие вече няма да имате грижа за това, колко може да се преживее във физическо тяло.

         За целите на познанието обаче, ако вие го използвате правилно и хармонично, разбира се то може да ви служи на вас далеч повече от този срок, в който засега средно живее човек. Но вие умирате сега основно не от загуба на физическото си тяло, а много повече от това, че се изморявате да живеете в това тяло и затова избирате ново. И доколкото вашия Дух, вашата частичка на Духа , все още не е приспособена към съществуването си в тела от друг порядък, и дотолкова, доколкото вие все още не сте преминали всичките си възможни опити в това тяло, вие се завръщате във вашия физически свят още много пъти.

         Освен това, в момента, в който ти изчерпиш всички възможности на своето физическо тяло, на своето физическо ниво на развитие, ти ще бъдеш готова за преход на друго ниво. За какво ти е тогава на теб физическо тяло? То просто ще сковава твоето развитие, твоите възможности.

 

         В борбата на злото против доброто човекът трябва ли да търси златната среда или да се стреми към единия от двата полюса? Може ли да се оцени доброто, без да се познава злото? Та нали така или иначе, всичко се познава в сравнението….

         Няма борба в смисъл на противопоставяне, така както вие си я представяте. Има взаимодействие на деструктивни и конструктивни разуми. Нещо повече, тези две направления не описват всички възможности за съществуването на разуми и осъзнатости. Деструктивният разум използва центробежните сили и енергията на разрушението, на отделянето, на разширението. Конструктивния разум използва центростремителните сили, енергията на съзиданието и сливането. Но няма на 100 % конструктивни и деструктивни разуми, има степени на преобладаване. Защото да се разруши може само това, което е построено. А да се свие може само това, което е развърнато и обратно.

         Процесът на познанието е многостепенен (многостъпален) и многопосочен. Ти можеш да избереш едно направление от познанието и няма нужда да го сравняваш с други, защото много често те не са сравними, и дори и не са съпоставими. И дотолкова, доколкото познанието е безкрайно, или във всички случаи е твърде дълго в този сектор на мирозданието за теб, то по законите на развитието ти рано или късно ще познаеш (разбереш) всички възможни пътища и спектри на познанието. Това, че вие сте свикнали да сравнявате произлиза всъщност от вашия дуален ум и от вашата система на обучение.        

 

         Но на нас ни казват, че за да се познае какво е това любов, трябва с нещо да се сравни и да се разбере, какво е това отсъствие на  любов (безлюбовие)?

         Всичко съществува под формата на енергия. Сравнението е необходимо за това, за да изберете, за да различите едно нещо от друго. Та нали в зоната на свободен избор вие постоянно избирате. Любовта – това е енергия от определен вид и за да я познаете не е нужно да я сравнявате, може да се мине и без това. Познанието на енергията може да става и по пътя на сливането с нея или по пътя на взаимодействието с нея. Но във всяко едно взаимодействие има някакси оттенъци. Аз ще ти кажа, че и в енергията на любовта има различни оттенъци, които може да се нарекат деструктивни или конструктивни, и така също и във всяко едно друго качество, във всяка една енергия. Затова ако ти избираш пътя на развитие, чрез конструктивното опознаване на света, то и на този път теб те очакват отличия (различия) за избор. И на този път има оттенъци, и на деструктивност, и на конструктивност. И обратно, на деструктивния път има различни варианти, и там присъстват елементи от конструктивната система.                

 

         Защо наричат земята планета без стопанин (без управление) и казват, че тя е като кораб без кормило – натам накъдето я духне вятъра – тя натам и тръгва? Има ли си стопани тази планета и кога тези стопани ще излязат от сянката си и ще започнат да действат, премахвайки вредоносното влияние на различни ДЕструктивни разуми?!

         Кой трябва да бъде стопанин на планетата? Кой би могъл да бъде той? Във вселената няма господари и стопани, и роби и подчинени според вашето разбиране. Ако ти разбираш под това, подчинение на по-силните, то такова и ще бъде. Планетата няма стопанин. Ти имаш предвид човечеството? Но тогава, когато човечеството представлява съобщество от малки деца, за които трябва да се наблюдава, които трябва да се възпитават, да се учат, да се наблюдава, за да не се изтребят те самите един друг, получавайки нови играчки на познанието, за какъв стопанин вие питате? Това, че отделни същности използват вашето ниско ниво на развитие за свои си цели, не противоречи на законите на вселената.

         Когато човекът агресивно се внедрява в природата, изтребвайки нейните ресурси, вие не казвате на себе си: време е да се премахне вредоносното влияние на човека,. Кой е стопанинът на планетата? Така както вие се отнасяте с обкръжаващият ви вас свят, така и той се отнася с вас самите. С други думи, законите са едни и същи, ако по отношение на природата при вас действат закони за грабежа и изтреблението, за завземането и настъплението, то същите тези закони действат и във вашето общество и във вашите взаимоотношения със света. Защото това не може да се разделя. Всичко това е енергиен процес, процес на фокусиране и насочване на енергия. Когато някой от вас насочва своята енергия към агресия срещу природата, то тя къде изчезва после? Тя си е в нея. И съответно тя взаимодейства с другите енергийни обекти като енергия на агресията, в това число и с представителите на другите цивилизации.                 

         Когато човекът успее да трансформира в себе си агресивните енергии, те повече не се насочват нито към природата, нито към планетата, нито към самия него. Той енергийно се преобразява и встъпва някак си като в нов ранг, към който се отнасят по-уважително от страна на другите цивилизации, в ранг на същност, която може да заяви за своите права и да се възползва от тях в пълната си степен. Осъзнато. Разберете, никой вместо вас няма да направи вашите крачки, и няма да заяви за вашата самостоятелност, няма да премине вашите изпити, няма да промени вашето енергийно състояние.

         Преминавайки през опита на 3-та мерност (трето ниво), вие преминавате опита на познанието, а познанието, а и още в зоната на свободата на избор, подразбира познание на всички аспекти на възприятие, които са достъпни за вас, и вашият избор от тях. Никой не може да премахне влиянието на деструктивните разуми. Те са равноправни участници в експеримента. И това, че вие им се подчинявате – това си е също и ваш избор на развитие, ваше предпочитание, ваши търсения и ваш път на познание.

         Станете стопани на вашата планета. Заявете себе си, за своите сериозни намерения и своите възможности да бъдете стопани на планетата, разумни стопани. А не така, както вие се отнасяте към планетата си сега така, че понякога планетата трябва да се спасява от вас, или да й се помага да оживее в симбиоза с вас, дотолкова, доколкото тя не може да съществува без вас, като нейна неотделима част (без своята част).
                                                             
СЕлена
21.06.2014.
Благодарност за въпросите към Евгений Стариков.

Авторски превод: Иван Иванов
Отправка към оригинала: 
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/24-2