Твоята липса 
може да се отмени 
само с пребиваването в Любовта.
Защото Тя си Ти, 
и там където отсъства
е трудно да бъдеш почувстван и чут.
Всяко бягство от Любовта 
е плод на страха,
който ни отдалечава от Теб 
и един от друг.
По-лесно е 
да се пързаляме по повърхността,
но когато се гмурнем дълбоко 
се научаваме да се движим 
в пространството и времето,
и достигаме бисерните съкровища
на опита, зрелостта и мъдростта.
Това, което преживееш 
не може да се замени с нищо
и затова е безценно.
Но разбираме ли всичко, 
което ни се случва?
Виждаме ли знаците?
Разшифроваме ли кодовете?
Разгадаваме ли енигмата?
Чувстваме ли това,
в което сме потопени,
което ни прониква, 
ако сме отворени и чисти.
Защото въпреки всичкото зло -
Любовта е жива,
и накрая 
няма да остане нищо друго
освен Любов.
Побързай да се преобразиш 
във Вяра, 
Любов и Благодарност,
за да си жив,
за да те има, 
за да преминеш във Вечността.

Само, когато обичам Те чувствам.
Да съм извън Любовта е изгнание.
Ти ме учиш да бъда Теб чрез Любовта,
и така да Те съхраня,
запазя и изразя.
Когато се отклоня
болката е неописуема,
защото само Ти си Покой и Блаженство,
само ти носиш Мир и Радост в душата.
Прости ми!
Следвам Теб,
съм Теб,
оставям се да бъдеш и чрез мен.
ЗаЕдно!
Благодаря!