В Благодарността се разтваряме
като цветята,
които поели от Земята
излъчват Любовта си към Небесата.
Израстнали от дълбините и недрата,
от благодатта на семената,
пробили тъмнината,
устремили стеблата
към нови висини и широти,
към триумфа на Светлината.
Окъпани и пречистени от дъжда,
поемат нагоре цветята-децата,
да разнесат навред
благата вест
за настъпилата пролет
на пробуждането на Духа!
Огряни от Слънце,
подкрепяни от Висшите
израстваме от пръстта
и изпълваме света
с Нова Енергия,
с Нова Сила,
с Вярата Безсмъртна на своя Отец
Любовта, на който
за нас е венец,
ореол над главите ни сияен, 
да ни свети и води
в собствения ни свят и навред,
където всичко очаква
нов живот да заживее,
да бъде докоснато с Любов
и събудено от многовековен сън,
от този камбанен звън, 
който края 
и началото велико възвестява
и шанс на душите нов дава,
еволюцията им да продължава
в това прекрасно Едно, 
на което 
Творецът своята Вяра дарява
за сътворчество,
съзидание,
сътворение
в следващите измерения
на Божествена Мъдрост,
Воля и Любов.
Татко наш, 
ние ти благодарим,
с Теб заедно
с радост творим!