Човешката душа е като стомна,
Бог иска да я напълни с благодат,
ала често тя има тъмни пукнатини
и от там божественото се цеди
и заминава,
и повече човешкото остава,
това не позволява
всеки най-доброто от себе си да дава
и с божията си работа да се занимава,
на земните съблазни да не се поддава,
и вместо искрицата божия
в себе си да разгорява
от материалното и преходно се заслепява
там се съсредоточава
и любовта си забравя да раздава.
Туй нас ни мъчи и натъжава,
а вас задължава,
светли воини, деца на Светлината,
моля ви огрейте, осветете Земята
и нека се върне благината в сърцата,
да разцъфтят
и разнесат аромата
цветята на добротата,
на божествената красота,
що жадува да се възцари във света.
И време е вече,
даже време не остана,
и всяко човече
да повярва,
че където текла е божията река,
пак ще тече,
ала и извори нови търсим ние,
и нови потоци сбират сили
да залеят света
с животворна вода и светлина.
Мъката и злото да се отмие,
любов и благост
във всяко сърце да попие.
Туй добре знаете и работите вие,
и аз ви благодаря,
с благословия ще ви даря,
за да успеете,
да узреете и надделеете,
и с делата си да се гордеете.
Спасете!
Посветете!
Благословете!