Някои се усещат немили, недраги в чужбина,
носят в душата си свидна своята родина.
И мъчно им е, и жално им е,
и обратно дърпа ги, влече ги.
Други пък в забрава и безпаметност,
в обиденост изпаднали са.
Всеки различно 
отдалечеността преживява.
Някой го чувства, като че ли се спасява,
а друг така, сякаш от себе си се отдалечава.
Ала всички все пак,
дълбоко в себе си носят 
Духът и кръвта на този народ,
и на тази земя прекрасна.
И Тя ще ги повика скоро обратно.
Шепотът й дано чуят и се отзоват
свещеното в себе си и нея да пренесат
в нов свят и нови времена
на Мир, Хармония и Светлина,
благословени с Мъдрост 
в Царството Божие на Любовта.