ЗА БУКВИТЕ

Черноризец Храбър 

Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.
Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, или YAIANНIЕ, или широта, или iадь, или ждоу или ЮNOСТЬ, или iaзыкъ и други тям подобни. И така беше много години.
След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч. Изпърво започна по гръцки: те прочее казват "алфа", а той - "аз". От "а" започват и двете азбуки. И както гърците съставиха своите букви по образец на еврейските, така и той - по гръцките. Първата буква у евреите е "алеф", което ще рече "учение". Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: "Учи се" - това е алеф. И гърците, подражавайки на това, казваха "алфа". И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия език, че казват на детето "алфа", което значи на гръцки "търси" вместо "търси учение". Подобно на това и св. Кирил създаде буква "аз". Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, "аз" се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.
Тези са славянските букви и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г.
Някои казват: "Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?" Но те не знаят с колко пишат гърците. Наистина те имат 24 букви, но не изпълват с тях книгите си, та са прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се съберат - 38. Подобно на това и по същия начин св. Кирил създаде 38 букви.
Други пък казват: "Защо са славянските книги? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначални като еврейските, римските и гръцките, които са още отначало и са приети от бога."
А други пък казват, че бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, като смятат, че бог е заповядал да се пишат книги на три езика, както пише в Евангелието: "И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински." А славянски там нямаше. Затова славянските книги не са от бога.
На това какво да кажем или що да речем на такива безумци? Но нека да им отговорим, както сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго. Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския език, а сирийския, на който е говорил Адам, и от Адама до потопа, и от потопа, докато бог раздели езиците при стълпотворението, както пише: "Размесени бяха езиците." И както се размесиха езиците, така и нравите, и обичаите, и наредбите, и законите, и изкуствата според народите: на египтяните се падна земемеренето, на персите, халдеите и асирийците - звездоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човешки изкуства; на евреите пък - светите книги, в които е писано, че бог сътвори небето и земята и всичко, което е на нея, и човека, и всичко поред, както пише; на елините пък даде граматиката, риториката и философията.
Но преди това елините нямаха букви на своя език, а пишеха своята реч с финикийски букви. И така беше много години. После, като дойде Паламид, започна от алфа и вита и състави на елините само 16 букви. Към тях Кадъм Милиски прибави още 3 букви. С тези 19 букви пишеха дълго време. После Симонид изнамери и прибави две букви, а писателят Епихарий изнамери 3 букви. И събраха се 24. След много години Дионисий Граматик изнамери 6 двугласни, после друг - 5 и друг - 3 за числата. И така мнозина за много години едва събраха 38 букви. После пък, като минаха много години, намериха се по божие повеление 70 мъже, които преведоха от еврейски на гръцки език [библията]. А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години: онези мнозина, 7 души, и за много години създадоха техните букви, а 70 - превода. Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките - елини езичници.
Ако ли пък някой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: и гръцките също така много пъти са били нагласявани от Акила и Симах, а после и от мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път.
Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: "Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?", то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий." И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света.
Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време. Така, братя, Бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове, амин.

                                                                                                                                                                                                                           
24 май - Ден на славянската писменост и култура

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови !

Върви към мощната Просвета !
В световните борби върви ,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови !

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен !...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч !..."

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини !

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда !

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   
"Глаголицата не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки, докато при кирилицата голяма част от буквите са заети направо от гръцката азбука, а останалите са създадени в стила на взаимстваните.
Глаголицата е ново писмо, непознато като цяло. Тя съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на Божеството. То, явило се в три образа - Бог, Син и Свети Дух - няма начало, нито край. Така глаголицата с тези три основни знака-символи се явява своеобразна възхвала на Бога, Който дарява всичко на хората!"                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 
                                                                                                                                                                                                                                                                              картина на Валерия Георгиева                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

 Теменужка на северния полюс !

Една сутрин на Северния полюс белият мечок подуши във въздуха някаква необикновена миризма и обърна вни­мание на голямата мечка ( малката бе негова дъщеря ) :
— Дали не е дошла някаква експедиция ?
Всъщност невръстните мечета откриха теменужката .
Беше една мъничка виолетова теменужка , която трепереше от студ , но продължаваше храбро да насища въздуха с аро­мат , защото това и беше работата .
— Мамо ! Татко ! — извикаха мечетата .
— Аз нали казах , че има нещо необикновено — под­черта най-напред белият мечок пред семейството си . — Според мен , това не е риба .
— Не е , разбира се — каза голямата мечка  — но , според мен , не е и птиче .
— И ти имаш право — каза мечокът , след като помисли доста .
Преди да падне вечерта , над целия полюс се разнесе но­вината : едно странно , малко благоуханно същество с вио­летов цвят се появило сред ледената пустиня , то стояло на един крак и не се движело. Дойдоха да видят теменужката тюлени и моржове , от Сибир дойдоха северни елени , от Аме­рика мускусни бикове и от още по-далече — бели лисици , вълци и морски свраки . Всички наблюдаваха непознатото цвете , неговото треперещо стебло , всички вдъхваха аромата му , но пак оставаше достатъчно за ония , които идваха по­следни да подушат : ароматът все си оставаше , както и в на­чалото .
— За да излъчва толкова аромат — каза една тюленка — трябва да има цял склад под леда .
— Аз още кога го казах това — възкликна белият ме­чок — казах , че има нещо скрито покрито . Не бе казал точно така , но никой не си спомняше .
Една морска сврака , изпратена на Южния полюс да събере сведения , се върна със съобщението , че малкото благоуханно същество се нарича теменужка и че в някои страни ги има с милиони .
— Сега знаем колкото и преди — забеляза тюленката .
— Как така теменужката се озова тъкмо тук ? Ще споделя моята мисъл : чувствувам се малко озадачена .
— Как каза, че се чувствува ? — попита жена си белият мечок .
— Озадачена — не знае дали е риба или рак… – Видя ли ? — извика белият мечок. — Каквото казах аз .
Тази нощ над целия полюс се разнасяше страховито пукане . Ледовете се тресяха като стъкла и на много места се пукаха . Теменужката излъчи по-силен аромат, сякаш искаше с едно само дихание да стопи ледената пустиня , за да я превърне в синьо и топло море . Или в поля от зелено кадифе . Но това усилие я изтощи . В зори видяха , че е увех­нала,  превита над стеблото си . Цветът и животът я напус­наха . Преведени с наши думи и на нашия език , последните и мисли трябва да са били следните : — Ето аз умирам… Но все пак някой трябваше да почне… Един ден теменужките ще пристигнат тук с милиони . Ледовете ще се стопят и тук ще има острови , къщи и деца !                                                                                                                                                                                                   Джани Родари                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Любовта никога не е достатъчна ! Никога не е в повече ! Гладът за Любов е наистина страшен ! Не пестете Любов , раздавайте от сърце ,колкото можете повече , истински , дълбоко и безусловно , дори на враговете си ! Ние сме Любов и Светлина ! Това е божествената искра в нас ! И е велико ! Нека гори и изгаря всяка негативност по пътя ни , нека осветява тъмните сенки и мрака ! Озарение - нека бъде нашето вдъхновение и удовлетворение ! Обичам ви ! ((((((( ♥ )))))))                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          Планетата Земя и човечеството се нуждаят от теб ! Те имат нужда от теб и точно за това те има ! Усмихни се и дай най-доброто от себе си !   ♥       ((((( ♥ )))))