Който дава Светлина, никога не остава на тъмно!
Постинги в блога от 14.04.2017 г.
14.04.2017 21:29 -
Нищо не може да се сравни с Теб!
Нищо не може да се сравни с Теб!
Всичко, което се случва
е за да се върнем при Теб.
Всичко, което ни мъчи
е защото сме се отдалечили
твърде много, от Теб.
Всичко, което ни радва
са твои дарове за нас,
когато сме готови
да ги получим.
Има ли защо да търсим
това, което е дълбоко в нас?
Защо да се разсейваме с преходното,
когато Вечността е отворена за нас?
Защо губим и замърсяваме Енергия,
когато можем да намерим себе си
в изначалната чистота?
Защо сме мрачни -
произлезли от екзалтацията на Светлината?
Защо мразим и убиваме живота -
сътворени от Висша и Безусловна Любов?
Защо си съперничим и вредим,
когато сме плод на едно и също
и всъщност - братя и сестри?
Нищо не може да се сравни с Теб,
Отче наш.
Когато сме Теб,
всичко фалшиво и нечисто изчезва.
Няма суета,
няма омраза,
няма жестокост.
Чувствителността на Твоята Любов в нас
може само да радва,
да дава,
да пречиства,
да зарежда,
да вдъхновява,
да извисява!
Как мога да се отблагодаря
и да изразя своята Признателност?
Най-добре да бъда Теб
и да се оставя да бъдеш,
да се проявяваш и чрез мен,
тук долу на Земята,
в Зората на Светлината
и вечната, безконечната
Любов, Надежда, Истина,
Мъдрост и Вяра.
Деляна Ангелова
14.04.2017 14:47 -
Ниво на съзнание, което е над доброто и злото
"Когато Исус е живял на Земята, изповядвал, че духовността не е война между светлината и тъмнината. Духовността е търсене ниво на съзнание, което е над доброто и злото, място, от което можете да приемате, и да приемете всичко! "Царството Божие е вътре във вас!". Всичко, което ви е нужно е вътре във вас! Мирът, радостта, спокойствието са ваши, когато истински осъзнаете, кои сте вие - истинската Божественост!"
"Учителят Иисус извърши пред очите ни много чудеса на изцеление. Но той отбягваше да лечителства и забраняваше да се говори за чудодейните му способности. Той не наричаше себе си „син Божи", а „син човечески" и ни учеше, че всички ние сме синове Божи, защото във всеки един от нас е вложена Божията искра. Той не казваше да вярваме в него, а да вярваме в словото му. Не изцеление на тялото, а изцеление на душата произвеждаше върху нас Неговото слово. Предаването на словото бе неговата мисия. Да, тръгна подире му множество народ, и той ги всички изцери, и запрети им да разгласяват за него. Но колкото той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха." (Матея, гл. 12:15,16 и Марко, гл. 7:36).
"Така, чрез словото, той ни предаде принципите за развързване на кармичните връзки с нашите врагове, с които обикновено в следващите животи се срещаме като роднини; принципите за освобождаване от кармата и получаване на вечен живот в Небесното царство. „Ако вие пребъдете в словото ми, наистина сте мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни." (Йоан, гл. 8:31, 32).
"В тези принципи бе вложена любовта към ближния, и особено към врага. Познаването им щеше да доведе до осъзнаване, че най-близките ни роднини са някогашните ни врагове от минали животи. Така той дойде „с меч ", за да ни освободи от кармичните връзки и роднините ни. „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И врагове на човека са неговите домашни. " (Матея, гл. 10:34-36).
"Той ни показа не само начина за ликвидиране на старите кармични връзки, а и начина за предпазване от създаване на нови. Премахването на кармата и предпазване от нова, можеше да стане чрез съблюдаване на необходимите изисквания на закона на карма, които са: покаяние, любов към ближния и несъпротивление към злото.
Покаянието за извършени грехове започна да се проповядва още от Йоан Кръстителя. Любовта към ближния, и дори към врага, бе новата заповед, донесена от Учителя Иисус. „Слушали сте, че бе казано: „ Обичай ближния си, и мрази врага си." Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят." (Матея, гл. 5:43, 44).
"А несъпротивление към злото означава да не допускаме да се свържем дори на мисловно ниво с насилника, като му позволим да ни удари, за да изразходва насъбралата се у него мисловна негативна енергия, без, разбира се, да търсим да бъдем жертва. Пак ви казвам: да не се противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха." (Матея, гл. 5:38-40)
Благославяй, Господи, враговете ми!
Благослови враговете ми, Господи! И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Враговете ми ме тласнаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите. Приятелите ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди на земното. Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята. И както преследваният звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам. Те вместо мене изповядаха греховете ми пред света. Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да се бичувам сам. Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме, когато сам себе си ласкаех.
Заплюваха ме, когато сам със себе си се гордеех. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Когато се показвах мъдър, те ме зовяха луд. Показвах ли се силен, присмиваха ми се като на дребосък.
Когато исках да предвождам човеците, те ме изблъскваха най-отзад. Когато се втурвах да се обогатя, връщаха ме с желязна ръка. Когато мислех мирно да поспя, пробуждаха ме от съня. Когато си зидах дом за дълъг и спокоен живот, те го срутваха и ме изгонваха навън.
Наистина, враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към Твоя скут.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Благослови ги и умножи ги, умножи ги и още повече ги настърви против мен та моето бягство към Тебе да стане необратимо. Надеждата ми на човеци изцяло да се разкъса като паяжина. Да зацари напълно в моята душа смирението. Сърцето ми да стане гроб за двата мои зли близнака гордостта и гнева, та всички мои блага да събера на небето.
Ах, веднъж да се отърва от самоизмамата, която ме и заплете в страшната мрежа на измамния живот. Враговете ми ме научиха да знам а това малцина знаят, че на света човек няма други врагове, освен самия себе си.
Враговете си мрази само оня, който не знае, че те са му не врагове, а сурови приятели.
Наистина, трудно ми е да кажа кой ми е сторил повече добро и кой повече зло на тоя свят: приятелите или враговете. Затуй благослови, Господи, и приятелите, и враговете ми !
От молитвено съкровище на Св. Николай (Велимирович). песни край езерото. Песен - LXXVI..jpg)
"Учителят Иисус извърши пред очите ни много чудеса на изцеление. Но той отбягваше да лечителства и забраняваше да се говори за чудодейните му способности. Той не наричаше себе си „син Божи", а „син човечески" и ни учеше, че всички ние сме синове Божи, защото във всеки един от нас е вложена Божията искра. Той не казваше да вярваме в него, а да вярваме в словото му. Не изцеление на тялото, а изцеление на душата произвеждаше върху нас Неговото слово. Предаването на словото бе неговата мисия. Да, тръгна подире му множество народ, и той ги всички изцери, и запрети им да разгласяват за него. Но колкото той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха." (Матея, гл. 12:15,16 и Марко, гл. 7:36).
"Така, чрез словото, той ни предаде принципите за развързване на кармичните връзки с нашите врагове, с които обикновено в следващите животи се срещаме като роднини; принципите за освобождаване от кармата и получаване на вечен живот в Небесното царство. „Ако вие пребъдете в словото ми, наистина сте мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни." (Йоан, гл. 8:31, 32).
"В тези принципи бе вложена любовта към ближния, и особено към врага. Познаването им щеше да доведе до осъзнаване, че най-близките ни роднини са някогашните ни врагове от минали животи. Така той дойде „с меч ", за да ни освободи от кармичните връзки и роднините ни. „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И врагове на човека са неговите домашни. " (Матея, гл. 10:34-36).
"Той ни показа не само начина за ликвидиране на старите кармични връзки, а и начина за предпазване от създаване на нови. Премахването на кармата и предпазване от нова, можеше да стане чрез съблюдаване на необходимите изисквания на закона на карма, които са: покаяние, любов към ближния и несъпротивление към злото.
Покаянието за извършени грехове започна да се проповядва още от Йоан Кръстителя. Любовта към ближния, и дори към врага, бе новата заповед, донесена от Учителя Иисус. „Слушали сте, че бе казано: „ Обичай ближния си, и мрази врага си." Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят." (Матея, гл. 5:43, 44).
"А несъпротивление към злото означава да не допускаме да се свържем дори на мисловно ниво с насилника, като му позволим да ни удари, за да изразходва насъбралата се у него мисловна негативна енергия, без, разбира се, да търсим да бъдем жертва. Пак ви казвам: да не се противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха." (Матея, гл. 5:38-40)
Благославяй, Господи, враговете ми!
Благослови враговете ми, Господи! И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Враговете ми ме тласнаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите. Приятелите ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди на земното. Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята. И както преследваният звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам. Те вместо мене изповядаха греховете ми пред света. Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да се бичувам сам. Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме, когато сам себе си ласкаех.
Заплюваха ме, когато сам със себе си се гордеех. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Когато се показвах мъдър, те ме зовяха луд. Показвах ли се силен, присмиваха ми се като на дребосък.
Когато исках да предвождам човеците, те ме изблъскваха най-отзад. Когато се втурвах да се обогатя, връщаха ме с желязна ръка. Когато мислех мирно да поспя, пробуждаха ме от съня. Когато си зидах дом за дълъг и спокоен живот, те го срутваха и ме изгонваха навън.
Наистина, враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към Твоя скут.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Благослови ги и умножи ги, умножи ги и още повече ги настърви против мен та моето бягство към Тебе да стане необратимо. Надеждата ми на човеци изцяло да се разкъса като паяжина. Да зацари напълно в моята душа смирението. Сърцето ми да стане гроб за двата мои зли близнака гордостта и гнева, та всички мои блага да събера на небето.
Ах, веднъж да се отърва от самоизмамата, която ме и заплете в страшната мрежа на измамния живот. Враговете ми ме научиха да знам а това малцина знаят, че на света човек няма други врагове, освен самия себе си.
Враговете си мрази само оня, който не знае, че те са му не врагове, а сурови приятели.
Наистина, трудно ми е да кажа кой ми е сторил повече добро и кой повече зло на тоя свят: приятелите или враговете. Затуй благослови, Господи, и приятелите, и враговете ми !
От молитвено съкровище на Св. Николай (Велимирович). песни край езерото. Песен - LXXVI.
.jpg)
Търсене
За този блог
Гласове: 3886
