smile emoticon, когато бях дете, пишех стихове. После това някакси се изгуби, даже забравих за писането. Останах само ценител, четях с наслада и попивах, трупах богатство от думи и изразявания на вътрешното, без точно да разбирам, защо го правя, просто така ми идваше отвътре. Изписвах тетрадки с това, което ми се е сторило като шедьовър и преживявах радост и възхищение. 
Преди няколко години, докато четях поредните чужди стихове си спомних, че някога и аз съм писала и се запитах - защо не го правя сега ? И си пожелах пак да започна. Случи се, в момент, в който бях нещастна и разочарована, и си казах - явно не мога да бъда щастлива тук, нека поне да давам на хората любовта си - това ми е най-съкровеното и най-ценното, и мисля, че за това съм тук. И тогава написах първия си след възраждането на дарбата стих "Обичам ви !" 
Потокът се отприщи и започнаха да идват още и още. Не съм сигурна дали аз ги пиша или те си идват самички, а аз само ги записвам, или и двете smile emoticon. 
После срещнах жена, която отвори нещо в мен, така че, да мога да приемам информация "отгоре" като кодове за душите, тя се изрази "като ключове", които да я отварят и събуждат, да я лекуват и да й помогнат да се спаси. Тогава влязох с групата си в няколко манастира и църкви, и пред иконите започнах да "чувам" послания, те също бяха в стихотворна форма. Тъй като исках да ги споделям с приятелите си започнах да ги записвам. За да предам телепатично приетото като енергия, трябваше да го облека в думи, и то много точно, защото не исках да има изкривявания и тогава разбрах, защо ми е било нужно цялото четене, преписване и събиране на богатство от думи. Разбрах, че всичко, което ми се е случвало досега ме е подготвяло за това, да бъда проводник към хората, защото го пожелах и защото ви обичам, и защото най-вероятно това съм заявила като мисия за себе си преди въплъщението. 
Приемането на послание и "раждането" на стихче е невероятно вълнуващо преживяване, понякога е като игра, с думите, с многото неща, които искат да изразят себе си.
Винаги ми се е искало по някакъв начин да компенсирам доколкото мога мъката и болката, която преживяват хората. Някакси да намеря начин да ги докосна отвътре, да ги успокоя, да ги утеша, да ги прегърна, да ги окуража и най-важното да ги насоча към Бог, защото само Той е всичко и всички - Любовта, Радостта, Мъдростта, Надеждата и Вярата, и Сбъдването - чисти и святи, безусловни. Не зная доколко съм успяла, но понеже съм инат smile emoticon продължавам да вярвам и да упорствам. Да вярвам, че стиховете, които идват помагат на Бог да стигне до душите на хората и да им помогне.
Днес в блога една жена ми написа като коментар към последното стихче това : "Стихът въздейства оздравяващо! Ще си го прочитам многократно! Сърдечно благодаря!" и то ме разтърси, накара ме да повярвам в себе си, в това, което правя, че всичко има смисъл, има полза, че действа и върши работа. Изпитах блаженството на удовлетворението и се зарадвах до сълзи. 
Какво му трябва на човека ? Съвсем мъничко, а всъщност то побира всичко. Благодарна съм ! И smile emoticon ви обичам ! smile emoticon ((( heart emoticon )))

Обичам ви !

С този стих искам да ви кажа, че ви обичам !
С този стих искам да ви кажа, че ви желая най-доброто !
Тази нощ аз ще ви прошепна, че вярвам във вас,
и на лунната светлина ще се моля за всички ни !
Ще докосна звездите, за да взема прашец,
ще посипя косите ви,
за да светят в блаженството на приказни сънища!
Ще бдя над съня ви заедно с ангелите,
и ще измоля от светците и Бог
най-светлите благословии, за вас !
От сърцето си ще взема, от най-дълбокото,
най-чистата и свята своя обич и нежност,
и с нея като със сияен воал
лекичко ще ви обгърна в съня ви !
Ако приемете този дар от мен,
аз ще светя по-ярко от звездите и слънцето,
аз ще пея с лунните отблясъци
за мечтите, които се сбъдват,
щом докоснеш със сърцето си душа,
и тя се отвори за прегръдка !

Деляна Ангелова
14 юли 2011 г.