Докато тялото в живота прозаично тича,
душата търси Бога и на Него се обрича.
И вместо да се губи в суета,
и небрежно да се плъзга по повърхността,
тя в дълбоки води да плува обича,
да пребивава там,
където са смисълът и същността,
накъдето води мисията и целта
на земното й въплъщение.
И с божествено дръзновение,
упорство и воля,
тя не просто оцелява,
но и призванието си изпълнява,
и не по задължение,
а с радост и вдъхновение.
Това е нейното благословение
и блажено удовлетворение.
Да чувства, че била е в полза,
че дала е и допринесла
божественото да се пробужда и надига,
съзнанията да се освобождават и повдигат,
сърцата да се изчистват и отварят,
сродните да се търсят и намират,
да се единяват и заедно
в чувства, мисли и дела
да помогнат за възнесението на планетата Земя
в тези измерения, където любовта
е най-естествена спонтанност
и за тях това
е просто бленувано завръщане у Дома.