Отронват се като сълзи,
от миналото черната горест,
натрупаната болка и вина.
Освободи се! Не задържай!
Изчисти се! Освети своя храм
с дара на избавлението!
Нека простим и забравим,
нека надживеем и обикнем,
всяка своя опитност,
зовяща ни „човек”.
Обичам! Изгарям с плам
праха на изпепеленото зло.
Вярвам! Отхвърлям и заравям
дълбоко, навън,
погребвам съмнението и неверието.
Благодаря! Оценявам всичко, всеки
с обич, по достойнство.
Творя! Всичко минало през мен
ражда плодовете на духовен триумф,
израстване от ниското
към висотите на Божията Любов,
чистота и святост.
Неповторимо е, и изумително!
Вярвам!
Обичам!
Благодаря!
Творя!



Какво е прошката - тя е ароматът, с който цветето ни дарява, когато го настъпим!