Всичко, което се случва
е за да се върнем при Теб.
Всичко, което ни мъчи
е защото сме се отдалечили
твърде много, от Теб.
Всичко, което ни радва
са твои дарове за нас,
когато сме готови
да ги получим.
Има ли защо да търсим
това, което е дълбоко в нас?
Защо да се разсейваме с преходното,
когато Вечността е отворена за нас?
Защо губим и замърсяваме Енергия,
когато можем да намерим себе си
в изначалната чистота?
Защо сме мрачни -
произлезли от екзалтацията на Светлината?
Защо мразим и убиваме живота -
сътворени от Висша и Безусловна Любов?
Защо си съперничим и вредим,
когато сме плод на едно и също
и всъщност - братя и сестри?
Нищо не може да се сравни с Теб,
Отче наш.
Когато сме Теб,
всичко фалшиво и нечисто изчезва.
Няма суета,
няма омраза,
няма жестокост.
Чувствителността на Твоята Любов в нас
може само да радва,
да дава,
да пречиства,
да зарежда,
да вдъхновява,
да извисява!
Как мога да се отблагодаря
и да изразя своята Признателност?
Най-добре да бъда Теб
и да се оставя да бъдеш,
да се проявяваш и чрез мен,
тук долу на Земята,
в Зората на Светлината
и вечната, безконечната
Любов, Надежда, Истина,
Мъдрост и Вяра.