Облагородени
Когато болката затихне,
горчилката преглътнеш,
разочарованията
в миналото пратиш.
Когато успееш
страха да преодолееш
и от спомените
да се освободиш.
Когато успееш
да се успокоиш,
да притихнеш леко,
в покой да помълчиш.
Мислите си буйни да укротиш
и кротко на съзерцание да се посветиш.
Тогава влизаш в дълбочината
и разбираш същността на нещата,
защо и кое, кога с кого се случва.
И разбираш, че всичко е илюзия, игра
и единственото, което има значение
е да не загубиш някъде по пътя
връзката си с Твореца,
с Източника на това,
което те е създало
като Дух и като тяло,
това, от което живота ти извира
и никога не спира
с Енергия да те захранва,
с Любов да те обгръща
и Светлина да ти дава,
за да виждаш ясно ти
всички красоти,
съвършенства и доброти,
които Той е създал
пример да ни бъдат,
да мечтаем и творим,
да действаме и да градим
себе си и света
по Негов образ и подобие,
докато почувстваме го свой Дом,
в който да живеем
мирно и задружно
във Вярата и в Любовта,
сияещи в Радост,
облагородени
от Благодарността.
Деляна Ангелова
23.10.2016 г.
В края на старото
и началото на новото,
истински важно е
и винаги безценно -
Бога в себе си да съхраниш,
на Вярата си верен да бъдеш,
Любовта си да отдаваш,
на Мъдростта да се посветиш.
Светлината в теб Дом да намира
и да преминава, да не спира -
в поток да се излива,
да грее, да осветява,
Пътя в тъмното да озарява.
Да бъдеш възможен канал
за това, което от горе иска да слезе,
да достигне, да се разпространи
в душите въплътени на Земята,
като подкрепа, като ласка,
като водата и храната,
това, което ги изпълва,
пречиства и зарежда,
освобождава и повдига,
така че да бъдат
най-доброто,
на което са способни,
за да ги има,
за да дават,
да творят
и да успеят да се възнесат
там откъдето са дошли.
Деляна Ангелова
22.10.2016 г.