Който дава Светлина, никога не остава на тъмно!
Постинги в блога от 15.01.2019 г.
15.01.2019 17:37 -
Пречистване и израстване
Всяко нещо се случва, за да се изчистваме, за да израстваме, за да се задействаме, за да станем по-чисти и по-добри, по-любящи, по-силни, за да се измъкнем от хватката на тъмнината и да се приближим и издигнем до Бога, за да се изпълним с Бога. Ако ние възприемаме трудностите по друг начин, то ние изпускаме възможност да научим урок, да издържим изпит, да се качим на следващо стъпало.
Живеем някакси по инерция, като насън, и се изоставяме. Има в нас вътрешно нежелание и леност да се занимаем със себе си, да се заемем със себе си, да се видим отвътре, да се пречистим, опознаем, покаем, осъзнаем като добродетели и недостатъци, и че нашият дом е израз на това, което е вътре в нас някакси запуснато и неподдържано, замърсено, сякаш няма желание, вдъхновение и хъс нещата да се разчистят и подредят, да се излезе от хаоса, от разхвърляното, от незаинтересоваността и да се погрижим за самите себе си, да се чувстваме добре вътре в себе си, защото има много неща от миналото които плачат да бъдат освободени - болка, обида, нараненост, чувство за недооцененост и непризнаване на стойността и достойнството ни от близки или важни за нас хора. Някаква отпуснатост, нихилизъм и черногледство като в безизходица.
Гневът и злобата предизвикват още събития от проблемната зона.
Пренебрегването на Любовта от нас към другите и от другите към нас, грешно поставени приоритети върху материални неща и преходни ценности за сметка на взаимоотношения с хора, връзката и общението с Божественото и със собствената ни душа, Дух, ангели-пазители и водачи. Прекаленото разчитане на външни напътствия и отговори, вместо вслушване във вътрешния глас и това което се подсказва и дава като знаци.
Процесът е обратен, не, първо - хубави събития и тогава радост и благодарност, това не е постижение на Духа,а наопаки вътрешно богатство, блаженство, покой и радост, Любов и Благодарност, и това ни издига на вибрациите, които са магнит за вълнуващи и чудесни хора и преживявания.
Това, което не се цени се губи, обаче.
Потокът на даровете е свързан с начина по който те се приемат и използват.
.jpg)
Живеем някакси по инерция, като насън, и се изоставяме. Има в нас вътрешно нежелание и леност да се занимаем със себе си, да се заемем със себе си, да се видим отвътре, да се пречистим, опознаем, покаем, осъзнаем като добродетели и недостатъци, и че нашият дом е израз на това, което е вътре в нас някакси запуснато и неподдържано, замърсено, сякаш няма желание, вдъхновение и хъс нещата да се разчистят и подредят, да се излезе от хаоса, от разхвърляното, от незаинтересоваността и да се погрижим за самите себе си, да се чувстваме добре вътре в себе си, защото има много неща от миналото които плачат да бъдат освободени - болка, обида, нараненост, чувство за недооцененост и непризнаване на стойността и достойнството ни от близки или важни за нас хора. Някаква отпуснатост, нихилизъм и черногледство като в безизходица.
Гневът и злобата предизвикват още събития от проблемната зона.
Пренебрегването на Любовта от нас към другите и от другите към нас, грешно поставени приоритети върху материални неща и преходни ценности за сметка на взаимоотношения с хора, връзката и общението с Божественото и със собствената ни душа, Дух, ангели-пазители и водачи. Прекаленото разчитане на външни напътствия и отговори, вместо вслушване във вътрешния глас и това което се подсказва и дава като знаци.
Процесът е обратен, не, първо - хубави събития и тогава радост и благодарност, това не е постижение на Духа,а наопаки вътрешно богатство, блаженство, покой и радост, Любов и Благодарност, и това ни издига на вибрациите, които са магнит за вълнуващи и чудесни хора и преживявания.
Това, което не се цени се губи, обаче.
Потокът на даровете е свързан с начина по който те се приемат и използват.
.jpg)
Търсене
За този блог
Гласове: 3886
