В края на старото
и началото на новото,
истински важно е
и винаги безценно -
Бога в себе си да съхраниш,
на Вярата си верен да бъдеш, 
Любовта си да отдаваш,
на Мъдростта да се посветиш.
Светлината в теб Дом да намира
и да преминава, да не спира -
в поток да се излива, 
да грее, да осветява,
Пътя в тъмното да озарява.
Да бъдеш възможен канал 
за това, което от горе иска да слезе,
да достигне, да се разпространи
в душите въплътени на Земята,
като подкрепа, като ласка,
като водата и храната.
Божествена Любов,
която ги изпълва,
пречиства и зарежда,
освобождава и повдига,
така че да бъдат 
най-доброто,
на което са способни,
за да ги има,
за да дават,
да творят
и да успеят да се възнесат
там откъдето дошли са.