че разколът в семействата идва,
когато във вашето сърце
нещо скъсало се е и отмряло вече,
става старо, ненужно и отживяло.
Искате положението да владеете,
ала за тази цел
трябва да умеете
достойнството си да запазите
и от претенциите на чуждо его
да не се водите,
а да се опазите,
изборът си да направите -
с Бог ли сте
или далеч от Бог избирате,
земните игри да си играете
и на щастливи семейства да се правите,
когато за всички е очевадно,
че нещата отдавна в миналото отишли са,
скъсали са се и разрушили
и напразно вие хабите сили
да поддържате туй,
което отдавна без основа е
и обречено е да отмре.
Промяната в себе си приемете
и от новото не се боете.
Ако Духът си чувствате потиснат и унижен,
какво ще загубите,
оставяте се да ви тъпчат ден след ден.
Смело себе си освободете,
избора си твърдо заявете,
по пътя си решително тръгнете
и разберете -
ако вие сте с Бог,
Бог с вас е
и нямате по-мощна защита.
Можете да бъдете спокойни
във Вярата си ако нямате пробойни.
Изпитанията си достойно преминавайте
и не закъснявайте
себе си да заявите
и да се строите
в Божиите редици на воини,
работници на Светлината.
Обичаме ви!
Винаги сме с вас!
Прегръщаме ви и вярваме във вас!
Когато болката затихне,
горчилката преглътнеш,
разочарованията
в миналото пратиш.
Когато успееш
страха да преодолееш
и от спомените
да се освободиш.
Когато успееш
да се успокоиш,
да притихнеш леко,
в покой да помълчиш.
Мислите си буйни да укротиш
и кротко на съзерцание да се посветиш.
Тогава влизаш в дълбочината
и разбираш същността на нещата,
защо и кое, кога с кого се случва.
И разбираш, че всичко е илюзия, игра
и единственото, което има значение
е да не загубиш някъде по пътя
връзката си с Твореца,
с Източника на това,
което те е създало
като Дух и като тяло,
това, от което живота ти извира
и никога не спира
с Енергия да те захранва,
с Любов да те обгръща
и Светлина да ти дава,
за да виждаш ясно ти
всички красоти,
съвършенства и доброти,
които Бог е създал
пример да ни бъдат,
да мечтаем и творим,
да действаме и да градим
себе си и света
по Божествен образ и подобие,
докато почувстваме го свой Дом,
в който да живеем
мирно и задружно
във Вярата и в Любовта,
сияещи в Радост,
облагородени
от Благодарността.